О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 27.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 4941/2008 година.
Производство за допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК.
П. Н. П. и Т. Я. П. , двамата от гр. С., са подали касационна жалба срещу въззивното решение на Софийския градски съд по гр. д. № 1260/2007 г. и приложили изложение на основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответниците по касация, ищци по делото, Е. С. С. и П. А. С. , двамата от гр. С., оспорват като неоснователна жалбата и молят да бъде оставена без уважение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, с въззивно решение от 17. 6. 2008 г. по гр. д. № 1260/2007 год. е признал за установено по отношение на П. и Т. П. , че Е. и П. С. са собственици на таванско помещение с площ 18 кв.м. и таванска стая с площ 5 кв. м., при описани граници /съседи/, двете помещения намиращи се в сградата на ул. „Е” № 103 в гр. С.. С решението са осъдени П. да заплатят на С. сумата 2160 лв. обезщетение за ползване на помещенията за периода от 1. 1. 1997 г. до 31. 12. 1999 год.
Искането на ответниците по иска П. и Т. П. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд е необосновано. Молителите твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по съществено материалноправен въпрос – приложението на чл. 108 ЗС, като е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до опорочаване на изводите му. Посочено е в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, че при спор с правно основание чл. 108 ЗС, въззивният съд фактически е уважил един установителен иск, какъвто не е бил предявен. Твърдението е неточно, тъй-като произнасянето на градския съд е в съответствие с указанията на ВКС, дадени с отменителното решение от 12. 4. 2007 г. по гр. д. № 193/2006 год., образувано при първото касационно обжалване. В решението на касационния съд е указано, че решаващият съд следва да се произнесе по иска с правно основание чл. 108 ЗС, само в установителната му част, ако се установи, че ответниците вече не упражняват фактическа власт върху имота. С оспорваното решение, Софийският градски съд се е произнесъл по този начин, като е признал за установено правото на собственост на ищците върху таванските помещения и за това съдебно установяване ищците имат правен интерес. По делото са събрани доказателства, обсъдени от решаващия съд, че между страните в минало време са възникнали облигационни правоотношения във връзка с таванските помещения, че ответниците по иска, сега жалбоподатели са били във фактическа власт на имотите и са извършвали строително-ремонтни работи, което е предизвикало намесата на трети лица – етажните собственици и на държавни органи – прокуратура и полиция. При тези данни по делото, съдът правилно е приел, че правото на собственост на ищците е било смутено и е налице фактически и правен интерес, то да бъде изрично признато. Искането за допускане на касация на въззивното решение, с което жалбоподателите са осъдени да заплатят обезщетение за ползване на таванските помещения в размер на 2160 лв., се основава на твърдението, че изводът на решаващия съд за упражнявана от тях фактическа власт, противоречи на доказателствата по делото. Т. е. сочи се порок на решението, който може да бъде основание за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но само при вече допуснато разглеждане на касационната жалба. Твърдението, че решението е необосновано и несъответно на доказателствата по делото, не е основание за допускане на касация, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17. 6. 2008 г. по гр. д. № 1260/2007 год. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: