О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
Гр. Софияq 17.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на тридесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 1052/2009 г.
Производството е по чл.288 във вр.с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р” А. гр. М. срещу решението на Софийски апелативен съд № 950/06.07.2009 год. постановено по т.д. № 940/2009 год. в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Врачанския окръжен съд от 20.02.2009 год. по гр.д. № 050/2008 год. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу „Д”ООД гр. В. иск по чл. 92 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 55 00 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение на договор за строителство на обект „Реконструкция на сграда в гр. М. с цел преустройството и в бизнес инкубатор”.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото и клаузите на сключения договор за строителство, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Поддържа се становище, че с факта на изтичане на уговорения срок е налице неизпълнение от страна на подизпълнителя към главния изпълнител, при което положение се дължи уговорената в чл.27 от договора за строителство неустойка за забава.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280 ал.1, т.1,2 и 3 ГПК поддържайки становище, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси по приложението на чл.92 ал.1 ЗЗД, чл.188 ал.1 ГПК /отм./ и чл. 46 ЗОП, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и са решени в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата в страната. Отново се навеждат доводи за необоснованост на решението и нарушение на процесуалните норми на ГПК задължаващи съда при постановяване на решението да обсъди релевантните за спора факти и обстоятелства и извърши цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал, в който смисъл са и приложените към жалбата р. по гр.д. № 2219/2003 г. на ВКС-ІV г.о., р. по гр.д. № 2965/2004 г. на ВКС-ІV г.о., р. по гр.д. № 1285/1999 г. ВКС-V г.о. и р. по ВА. № 6/97 г. на АС при БТПП.
Ответникът по касационната жалба „Д” ООД гр. В. поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество-направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на делото и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор иск по чл.92 ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка за забавено изпълнение на договор за извършване на СМР на процесния обект-реконструкция на сграда в гр. М.. Прието е въз основа на събраните по делото доказателства, че забавата в строителството не се дължи на виновно неизпълнение от страна на подизпълнителя-ответник по делото, а на неизяснени проектни работи, отстраняване на пропуски и несъответствия при извършеното проектиране на ВиК и газовото захранване на обекта, което е наложило демонтаж на вече изпълнени СМР и временно спиране на строителството. Сменен е и инвеститора на обекта /първоначално е бил МРРБ/ което е довело до сключването на нов договор между новия инвеститор – Община М. и главния изпълнител – „Р” А. и уговарянето на нови срокове, които не са приведени в съответствие с първоначално договорения срок между страните по процесния договор. Преработеният проект не е бил одобрен от Общината по надлежния ред, липсват данни за предаването на проектите на подизпълнителя след временното спиране работата на обекта. Посочените обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства, както и от съдържанието на писмото на ищеца № 107 от 25.05.2005 год. до МРРБ, в което самият главен изпълнител посочва причините за удължаване времето за изпълнение на строителните работи на обекта. При тези фактически данни, анализирайки целият доказателствен материал по делото, съдът е направил решаващия извод, че след като възложителят-главен изпълнител сам се явява неизправна страна по договора, той няма право да претендира от подизпълнителя уговорената в чл.27 от договора неустойка за забавени изпълнение. При постановяване на въззивното решение съдът е приложил точно материалния закон и същото е в съответствие с постоянната и непротиворечива съдебна практика, която е в смисъл, че право да претендира неустойка за неизпълнение има изправната страна по договора. В случая, с оглед данните по делото, съдът е приел, че забавата на подизпълнителя е обусловена от неизпълнението на задълженията на гл.изпълнител – възложител на процесните СМР /във връзка с финансирането и проектните работи на процесния обект/, поради което липсва правно основание за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на претендираната договорна неустойка.
Видно от съдържанието на касационната жалба, формулираният изрично от касатора материалноправен въпрос дали при сключен между инвеститора и главния изпълнител договор за изработка /строителство/ при условията на ЗОП, подизпълнителят се явява реален участник в обществената поръчка, не е съществен, тъй като от него не зависи изхода на спора. Това е така, защото по конкретното дело е налице пряка договорна връзка между страните и неустойката се претендира на основание сключения между тях договор за строителство, а не на основание договора за възлагане на обществена поръчка между органа обявил поръчката и одобрения при проведената процедура главен изпълнител, по който договор подизпълнителят-ответник не е страна.
Не се явява съществен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и поставеният от касатора в жалбата му втори въпрос: дали при липса на изготвен между инвеститора и строителя акт обр. № 2, за начален момент на срока на изпълнение следва да се счита фактическото започване на строителните работи на обекта. Така поставеният въпрос е фактически, а не правен и разрешаването му е в зависимост от конкретните данни по делото, а не е свързан с приложението на определена материалноправна или процесуална норма.
Всички останали съображения наведени в касационната жалба във връзка с допустимостта за касационно обжалване представляват всъщност оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост. Твърдяните процесуални нарушения на чл.188 ал.1 ГПК /отм./ изразяващи се в извършената от решаващия съд преценка на събрания доказателствен материал и релевантните за спора факти и обстоятелства по конкретното дело са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1 и т. 2 ГПК, които имат предвид противоречие с практиката на ВКС или наличието на противоречива съдебна практика по правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело. Както вече беше посочено, жалбоподателят не конкретизира съществения материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от решаващо значение за крайния изход на спора, а посочва най-общо че това е въпроса за характера на възникналите между него и подизпълнителя облигационни правоотношения и причините за забавеното изпълнение на поетите задължения по договора за строителство на процесния обект с оглед реализиране на отговорността за заплащане на уговорената неустойка. Разрешаването на тези въпроси е изцяло в зависимост от установените факти по конкретното дело, които са различни за всеки отделен случай и в тази връзка представените с касационната жалба съдебни решения са неотносими, тъй като в тях се третират въпроси различни от предмета на настоящото дело.
Неоснователно е и позоваването на чл.280, ал1 т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона по смисъла на цитирания текст е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по поставения правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай. Не конкретният казус или бъдещото касационно решение, а разрешеният съществен правен въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 5 състав № 950/06.07.2009 год. постановено по т.д. № 940/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ