О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 20.03.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дeвeтнадесети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 164 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. “П” – г. К. чрез адвокат Р срещу решение № 676/20.11.2008 г. на Плевенски окръжен съд /ПОС/ по в.гр.д. № 717/2008 г., с което е оставено в сила решение № 86/14.08.2008 г. на Районен съд К. /РСК/, отменящо решение на ОС. на П. “П” от 13.04.2008 г. за изключване на член-кооператорите Т. Т. и П. Б.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, а като основание за допустимост на касационното обжалване сочи произнасяне от ПОС. по съществен материалноправен спор, който е от значение за точното прилагане от закона и развитие на правото, но с конкретни съображения по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, а не с доводи и съображения за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК.
Ответните страни – Т. Т. и П. Б. оспорват основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС. , ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС. намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на П. “П”, поради следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС. въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в касационната жалба и приложението към нея по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. В случая касаторът бланкетно се позовава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, но не излага никакви конкретни доводи и съображения за наличието й освен доводи и съображения за неправилност и необоснованост по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. Доколкото е формулиран съществен въпрос – каква е преценката на съда на взетите решения от ОС. на кооперацията при предявен иск по чл.58 ЗК – за целесъобразност или за законосъобразност, следва да се посочи, че това не е същественият в случая въпрос по смисъла на закона, обусловил крайните изводи на съда, постановил обжалваното решение. Разпоредбата на чл.58 ЗК изрично сочи, че при предявен иск на това основание съдът отменя решенията и действията на органите на съответната кооперация, които противоречат на закона или устава. В този смисъл законът не поставя възможност за преценка за законосъобразност или целесъобразност, а разпорежда тази преценка да бъде само за законосъобразност. Такава преценка е извършил и съдът в случая, излагайки изрични доводи и съображения в мотивите на обжалваното решение относно преценката си за законосъобразност. В този смисъл, така формулираният въпрос от касатора не е съществен по делото и не е обусловил крайният изход на спора. Доколкото касаторът излага съображения за неправилност и необоснованост на доводите на ПОС. относно крайният му извод за отмяна на взетите от ОС. решения, тези съображения касаят съществото на спора и са основания за обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, не и основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК. Законодателят изрично разграничава различни основания за допускане на касационно обжалване /чл.280 ГПК/ и основания за касационно обжалване /чл.281 ГПК/, както и съответни различни процедури за произнасяне по тях – чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване и чл.290 и сл. ГПК за разглеждане на касационната жалба след допускане на касационно обжалване, поради което съдът, прилагайки закона /чл.5 ГПК/, не би могъл да подменя едни основания с други. Следва да се посочи още, че касаторът не излага и никакви съображения за наличие на хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а само бланкетното позоваване на този текст не обуславя наличието му.
С. оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС. счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и по нея не следва да се допуска касационно обжалване на решението на ПОС.
Не следва да се присъждат разноски на ответниците макар да се поискани, поради липса на доказателства да са сторени такива пред настоящата инстанция /чл.78 ГПК/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС. , ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 676/20.11.2008 г. на Плевенски окръжен съд по в.гр.д. № 717/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.