Определение №176 от 10.10.2019 по ч.пр. дело №3393/3393 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 176

София, 10.10. 2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 3393 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Р. Е., В. С. Е., Д. М. Е. и Р. Г. Е. от [населено място] срещу определение № 97 от 14.06.2019 г. по гр.д. № 1793/2019 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима молбата на жалбоподателите за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 66 от 24.07.2018 г. по гр. д. № 2109/2017 г. и ч. гр. д. № 2108/2017 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е отменено въззивно решение № I-80 от 20.10.2016 г. по гр. д. № 1025/2012 г. на Бургаския окръжен съд в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение на Бургаския районен съд по извършване на делбата и вместо това е постановено друго, с което делбата е извършена чрез разпределение между съделителите на основание чл. 292 ГПК /отм./ на обособените с инвестиционния проект самостоятелни обекти, като вместо това е постановено ново по същество, с което е извършено друго разпределение по реда на чл. 292 ГПК /отм./.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Излагат се твърдения, че предходния състав не е съобразил редакцията на чл. 61, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., влязла в сила на 01.11.2017 г. и отменена с ДВ, бр. 65/2018 г., в сила от 01.09.2018 г./, действала към момента на постановяване на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, и предвиждаща, че сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 КТ, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 ЗСВ, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 ЗСВ, сред които не са посочени съдебните производства по чл. 34 ЗС. Поддържа се, че с оглед дата на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска на 24.07.2018 г., преклузивният срок за подаване на молбата за отмяна на посочените основания е започнал да тече на 01.09.2018 г. и изтича на 01.12.2018 г., поради което молбата за отмяна подадена на 27.11.2018 г. не се явява просрочена.
Върховният касационен съд, IІ г.о., преценявайки данните по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че по молбата за отмяна на влязлото в сила решение на поддържаното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е недопустима, тъй като решението, с което се поддържа противоречие е постановено в същото производство /по първата фаза на делбата/. Посочено е, че искането да се констатира противоречие между решения, постановени в едно и също производство /приключващи първата и втората фаза на делбата/, не се обхваща от фактическия състав на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Изложени са и съпътстващи мотиви, че решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 24.07.2018 г., с оглед на което депозираната на 27.11.2018 г. молба за отмяна е подадена след изтичането на тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК. Прието е, че молбата за отмяна е недопустима като просрочена и по отношение на поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като тримесечния преклузивен срок за подаване на молба за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК също започва да тече от 24.07.2018 г., предвид че не се твърди узнаване на съдебния акт в по-късен момент.
Определението е правилно. Приетото в него относно процесуалната недопустимост на молбата за отмяна на влязлото в сила решение на релевираните основания по чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК е в съответствие с процесуалния закон. Действително, че към момента на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска на 24.07.2018 г., е действала разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., влязла в сила на 01.11.2017 г. и отменена с ДВ, бр. 65/2018 г., в сила от 01.09.2018 г. /., съгласно която процесуалните срокове спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 КТ, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 ЗСВ, поради което същата е относима към преценката за спазване на преклузивния срок за подаване на молбата за отмяна. Сроковете по чл. 305, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК са започнали да текат, считано от 01.09.2018 г. и до подаването на молбата за отмяна на 27.11.2018 г., не са изтекли, поради което същата не е просрочена. Молбата за отмяна на релевираните основания обаче е недопустима на друго основание.
Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязъл в сила съдебен акт е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни фактически твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Тези твърдения очертават предмета на производството и определят обсега на правораздавателната дейност, осъществявана от ВКС в това производство. В конкретния случай такива твърдения липсват. Отмяната на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е допустима само при наличието на две или повече влезли в сила противоречиви решения, постановени при наличие на тъждество на страни, искания и основания по споровете. Това означава между същите страни, за същото искане и на същото основание, включително и по преюдициалните въпроси, включени в силата на пресъдено нещо, да са постановени две влезли в сила решения, които със силата на пресъдено нещо разрешават по противоречив начин един и същи правен спор. Не се обосновава основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК в хипотезата на две решения, постановени в рамките на едно и също съдебно исково производство, каквото е производството по допускане и извършване на съдебна делба, тъй като предмет на разглеждане в двете фази на делбеното производство са различни въпроси.
Не са формулирани надлежни твърдения за наличието и на второто сочено в молбата основание за отмяна- това по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. По смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК правото да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение принадлежи на страната, чието право на участие в процеса е било накърнено поради нарушаване на съдопроизводствените правила, ненадлежно представляване или невъзможност да се яви пред съда лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Такива твърдения не са релевирани в молбата за отмяна, в която се излагат оплаквания за нарушаване на правото на защита, изразяващо се в липса на дадени указания в касационното производство и предоставяне на възможност за изразяване на становище по приетото парично уравнение на дяловете. Следователно, при липса на изложение на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда, в който смисъл са и задължителните указания на т. 10 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по т.д. № 7/2014 г.на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното настоящият състав на ВКС намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно и като такова то следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

П о т в ъ р ж д а в а определение № 97 от 14.06.2019 г. по гр.д. № 1793/2019 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове:

Scroll to Top