О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
гр. София, 10.04.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4246 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 783 от 8.06.2018 год. по гр. д. № 798/2018 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 19.12.2017 год. по гр. д. № 7051/2017 год. на Пловдивския районен съд в обжалваната му част относно определените равни права на съделителите в съсобствеността на допуснатия до делба апартамент с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], подробно описан, и вместо това е постановил друго, с което същите са определени както следва – 19/20 ид. ч. за С. Д. Д. и 1/20 ид. ч. за А. М. Д..
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от А. М. Д., чрез пълномощника й адвокат Св. Б., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост и искане за отмяната му, като вместо това се определят равни права на страните в допуснатия до делба имот, придобит по време на брака им.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката е формулирала въпроса „Допустимо ли е при наличие на одобрено от съда споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, в което страните са се уговорили придобитите по време на брака им недвижими имоти, движими вещи и МПС да останат в режим на обикновена съсобственост, в последващ процес за делба и без да е заведен иск за частична трансформация на лично имущество /чл. 23, ал. 2 СК/ да могат да бъдат установени различни квоти в нарушение на презумпцията на чл. 28 СК? Поддържайки наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГК същата се позовава на ТР № 60 от 12.08.1987 год. на ОСГК на ВС относно необжалваемостта на съдебното решение в частта му, с която се възпроизвежда споразумението на съпрузите, имащо договорен характер, както и на решение № 296 от 15.06.2010 год. по гр. д. № 422/2009 год. на ІІ г. о. и решение № 313 от 17.02.2012 год. по гр. д. № 62/2011 год. на ІІІ г. о. на ВКС. В тях е прието също, че споразумението по чл. 99, ал. 3 СК/отм./ има договорен характер и съответно вещнопрехвърлително действие, което препятства възможността разрешените в него имуществени въпроси да бъдат пререшавани, вкл. и когато в него е постигнато съгласие придобитите по време на брака имоти да останат в обикновена съсобственост, което обвързва страните относно приложението на презумпцията за придобиване в режим на съпружеска имуществена общност, както и относно наличие на съсобственост при равни права.
В изложението касаторката се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновавайки го с образувано по идентичен правен въпрос ТР № 3/2015 год. на ОСГК, както и на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – С. Д. Д., чрез адв. Н. Г., в депозирания писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, респ. оспорва жалбата по същество. Позовава се на противоречива съдебна практика по поставения правен въпрос, довела до образуване на ТР № 3/2015 год. на ОСГК на ВКС, с оглед на което е искал и спиране на настоящето производство до решаването му.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
С обжалваното в настоящето производство въззивно решение Пловдивският окръжен съд приел, че въведеното от ищеца С. Д. под формата на възражение за оспорване презумпцията за равен принос на съпрузите в придобиване на имота по време на брака им поради частична трансформация на лични негови средства в придобиването, е допустимо като преюдициален въпрос относно квотите на страните в съсобствеността. Постигнатото между страните споразумение в бракоразводния процес не е пречка за разглеждането му в настоящето производство за делба, тъй като в него е уговорено имотите да останат в обикновена съсобственост между страните, без да са определени конкретно правата им в нея. Поради това и възможността да се релевира довод за частична трансформация в придобиването на процесния апартамент не е преклудирана. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът приел, че действително договорената и платена цена на имота по сключения от ищеца договор с нот. акт № 131/29.05.2006 год. е 26 800 евро, заплатена на три пъти, като последните две вноски са платени от бащата на ищеца Д. Д.. Разпитан като свидетел по делото, последният установява, че плащането на сумите 8 120 евро /в брой/ и 16 000 евро /по банков път/ представляват дарение на сина му за купуване на жилище, не и на ответницата, на която не е и обещавал нищо. Съдът приел, че платената от бащата на ищеца сума в размер общо на 24 120 евро е вложена в придобиването на имота, същата представлява лични средства на ищеца по дарение от неговия баща, тъй като са платени за изпълнение на неговото задължение по покупко-продажбата, т. е. налице е фактическото им предаване, като тези изводи са направени въз основа на показанията на свидетеля Д. и липса на други, които да ги опровергават – тези на св. Т. не съдържат конкретни и относими към спора данни, нито ответницата, сега касатор, е твърдяла наличие на дарение и в нейна полза. Поради това и съдът приел, че всъщност спор относно дарените от бащата средства само на сина му за купуване на имота не е налице, а придобитата с тях част от имота, възлизаща на 24 120/26 800 ид. ч. е негова лична собственост. Този извод не се опровергава от представената данъчна декларация, подадена при наличие на брак между страните с оглед презумпцията за съпружеска имуществена общност, но не установява дарение от бащата в полза на двамата. Останалата част в размер на 2 680/26 800 ид. ч. принадлежи общо на двамата, при което са и изчислени квотите на страните в допуснатия до делба апартамент след прекратяване на брака им.
При тези решаващи съображения по спора за размера на квотите на страните, обосновани въз основа преценка на събраните доказателства за наличие на частична трансформация на лични средства на ищеца в придобиването на имота, поставеният от касаторката в изложението правен въпрос не може да обоснове наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Произнасянето по него кореспондира с приетото ТР № 3/2015 год. на ОСГК на ВКС, съгласно което след като в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 51, ал. 1 СК съпрузите са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество, вкл. и в делбено производство. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес предметът на делото и търсената защита се определят от страните – чл. 6, ал. 2 ГПК, поради което и е допустимо в производството по иска за делба да се релевира твърдение, респ. възражение за частична трансформация на лично имущество като обуславящ делбата на придобития имот въпрос, наред с изрично предвидените в чл. 343 ГПК преюдициални въпроси. В делбеното производство не могат да се предявяват конститутивни искове за потестативни права, тъй като с тях се създава съсобственост със самото решение или за създаване на различни от законните дялове /напр. иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чл. 87, ал. 3 ЗЗД/, каквото не е разгледаното от въззивния съд възражение за трансформация на лични средства на ищеца в придобиването на делбения имот.
С приетото тълкувателно решение е преодоляна противоречивата съдебна практика по поставения правен въпрос, което изключва обсъждане на представената от касаторката съдебна практика, както и наличие на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а това по чл. 280, ал. 2 ГПК не е налице, тъй като не се констатират на настоящия етап от производството такива тежки пороци на решението, които могат да обосноват извод за очевидна негова неправилност.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 783 от 8.06.2018 год. по гр. д. № 798/2018 год. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от А. М. Д., чрез пълномощника й адвокат Св. Б., касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: