O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
София, 10.05.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седми май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 358 /2012 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3078/ 05.03.2012 година на И. М. И. и М. И. И., и двамата от [населено място], [община] чрез адв. Д. П. и адв. М. С. от АК-С. З. срещу Решение Nо 344 от 13.01.2012 година по гр.възз.д. Nо 501/2011 година на ОС-Стара Загора .
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл.ГПК е отменил решението на районния съд по чл. 66 ЗС във вр. с чл. 33 ал.2 ЗС, с която заявеният от [фирма] [населено място] иск за принудително изкупуване и заместване на купувач по Договор от 28.08.2009 година , с предмет продажба на навес-метална конструкция с оградени стени със застроена площ от 336 кв.м., изграден в застроено и незастроено дворно място от 1100 кв.м.- ПИ Nо * по парцеларния план на стопанския двор на [населено място] при пазарна и данъчна оценка на имота от 3 958.70 лв.
С касационната жалба се поддържа , че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон и необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 ГПК , с довод, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по въпроси по приложението на чл. 66 във вр. с чл. 33 ал.2 ЗС и чл. 226 ал.3 ГПК и чл. 114 ГПК , които имат значение за изхода на делото, решени са в противоречие с практиката на ВС и ВКС и съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона , както и за развитие на правото.въпросите са конкретизирани в следния смисъл- какъв е предмета на изкупуване при последващо разпореждане с вещта в полза на трето лице, при това чрез безвъзмездна сделка, без да има вписана искова молба по чл. 33 ал.2 ЗС, респ. чл. 66 ЗС? Следва ли и към кой момент да се преценява наличието на правото на собственост върху вещ, чието изкупуване се претендира с иска по чл. 66 ЗС във вр. с чл. 33 ал.2 ЗС?, Може ли да бъде изкупена вещ от ответник, ако той не е собственик на същата към момента на вписване на исковата молба, както и кум момента на постановяване на решението ? Има ли сила на пресъдено нещо решението по иска за изкупуване спрямо приобретателя на вещта, обект на изкупуването, когато се отнася до недвижим имот, придобит преди вписване на исковата молба за изкупуване и кога се прилага изключението, предвидено в чл. 226 ал.3 ГПК, като са приложени Определение Nо 170 от 02.04.2009 година по гр.д. Nо 132/2009 год. на ВКС-I отд., Решение Nо 1195 от 22.12.2008 година по гр.д. Nо 4817/2007 година на ВКС-I отд. и Определение Nо 737 0т 06.07.2011 год. по гр.д. 483/2011 год. на ВКС-II отд.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация [фирма] [населено място], с който се оспорва както недопустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.2 ГПК, така и наличието на конкретни основания за допускане на касационното обжалване поради липсата на противоречие със задължителна съдебна практика или незадължителна съдебна практика.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал. 2 ГПК , намира :
След преценка на данните по делото относно характера на заявения иск и при данните за спазения срока по чл. 283 ГПК, настоящият състав на ВКС приема касационната жалба е процесуално недопустима , поради цената на заявения под 5 000 лв.
По делото на – л.5 производство районен съд е представен НА Nо */2009 година , предмет на иска по чл. 66 във вр. с чл. 33 ал.2 ЗС и на л. 8 Удостоверение изх. Nо [ЕГН]/28.08.2009 година за данъчна оценка на разпоредения поземлен имот – навес-метална конструкция от 336 кв.м. и данъчна оценка от 3 958.70 лв.
При тази данъчна оценка цената на иска по чл. 66 във вр. с чл. 33 ал.2 ЗС , съгласно действащите към 28.10.2009 година правила на чл. 68 и 69 ГПК цена на иска се определя именно от данъчната оценка т.е. се касае до иск с цена на защитимото право от 3 958.70 лв.
При посочените данни и законови разпоредби, обосноваващи извод за цена на заявения иск по чл. 66 ЗС във вр. с чл. 33 ал.2 ЗС е под минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК размер от 5000 лв. в редакцията на изм. ДВ. бр.100/2010 година , касационната жалба, постъпила във ВКС на 05.034.2012 година , се явява процесуално недопустима.
На основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира , че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба , се върне на касатора.
По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА касационното производство, образувано по касационна жалба вх. Nо 3078/ 05.03.2012 година на И. М. И. и М. И. И., и двамата от [населено място], [община] чрез адв. Д. П. и адв. М. С. от АК-С. З. срещу Решение Nо 344 от 13.01.2012 година по гр.възз.д. Nо 501/2011 година на ОС-Стара Загора и
ВРЪЩА касационната жалба като процесуално недопустима, на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС , в седмичен срок от съобщението до страните- касатори, по реда на чл. 274 ал.2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК на страната , имаща право на жалба да се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: