1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
[населено място], 11.04. 2017г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. №271/2017 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №3334 от 24.11.2015г., постановено по гр.дело № 11623/2014г. на Софийски апелативен съд, гр. отделение, 12 състав, с което е потвърдено разпореждане от 28.09.2015г. , постановено по гр.дело № 11623/ 2014г. на СГС, в частта, с която е отхвърлено искането на частната жалбоподателка Д. Д. И. да бъде освободена от заплащането на ДТ по жалба за сумата от 1000лв. Жалбоподателката Д. И. Д. иска отмяна на определението като неправилно, по съображения, че семейното, материалното й положение и имотно състояние, съпоставено с размера на дължимата ДТ, води до извод, че не разполага с достатъчно средства да я заплати. Допустимостата на касационното обжалване обосновава с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. При произнасяне на жалбата, частната жалбоподателка моли да бъде съобразено определение № 442/20.10.2016г., постановено по ч.т.д. № 1593/2016г. на ВКС, Іт.о. при определяне на размера на ДТ по чл.16 от Тарифата за ТД, с оглед на инициираното от жалбоподателката извънинстанционно производство за отмяна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Касационното обжалване е допустимо при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, с оглед на препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК.
Съгласно ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС когато страната е материално затруднена и по тази причина няма да може да упражни предоставените й процесуални права по делото, същата следва да бъде освободена от заплащането на такса и разноски, на основание чл.83, ал.2 ГПК.
След преценка на представените документи – декларация за семейно и имотно състояние, удостоверение от НАП, САС е приел, че жалбоподателката ще бъде затруднена да заплати пълния размер на ДТ от 3198 лв., като я е освободил за заплащане на ДТ за разликата над 1000лв. Съобразено е, че жалбоподателката е в трудоспособна възраст, не е семейна и не реализира доходи по трудово правоотношение. Не реализира и други доходи, притежава недв. имоти в Област Монтана и апартамент в [населено място].
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
В обжалваната част определението на САС не е в противоречие с представената от жалбоподателката съдебна практика. Преценката на предпоставките за освобождаване на страната в процеса от заплащане на държавна такса и разноски, е винаги конкретна, с оглед на здравословното, семейно, имотно и финансово състояние на молителя. Ищцата е в трудоспособна възраст – родена е 1969г., не представя документи за здравословни проблеми, които биха я затруднили при намиране на работа, не декларира задължения към други лица – съпруга, деца, родители, които да се нуждаят от издръжка. Като трудоспособно лице ищцата може да реализира доходи. Посочените обстоятелства са от значение за преценката за освобождаване от заплащане на ДТ.
Определението на САС не е в противоречие с представената съдебна практика при прилагането на чл.83, ал.2 ГПК, доколкото е постановена при други факти : молителите са в пенсионна възраст, с влошено здравословно състояние / определение № 496/10.07.2013г. по ч.т.д. № 2492/2013г.; определение №612 от 12.08.2010г. по ч.т.д. № 564/2010г.; определение № 573 от 12.07.2011г. по ч.т.дело № 230/2011г. всички на ВКС, ТК; определение №642 от 25.10.2013г. по ч.гр.д. № 588/2013г. на Сливенския окръжен съд. Определение № 330 от 22.05.2013г. по ч.т.д. № 323/2013г. на ВАС не формира съдебна практика, след като няма отбелязване, че е влязло в сила. Не е в противоречие определението на САС с определение №603 от 25.05.2014г. по ч.т.д. № 2139/2014г. на ВКС, ТК, в което съдът е съобразил съотношението на доходите на молителя с големия размера на ДТ.
Настоящият състав на ВКС, ТК счита, че чл.16 от Тарифата за държавните такси по ГПК е неприложима при подаване на молба за отмяна на решение на основание чл.240 ГПК, постановено по установителен иск по чл.422 ГПК, за установяване и защита на определен материален интерес.
Предвид изложеното, съставът на ВКС, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2234/24.11.2015г., постановено по ч.гр.дело № 4797/2015г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав, с което е потвърдено разпореждане от 28.09.2015г. , постановено по гр.дело № 11623/ 2014г. на СГС, в частта, с която е отхвърлено искането на частната жалбоподателка Д. Д. И. да бъде освободена от заплащането на ДТ от 1000лв., по молба за отмяна на неприсъствено решение.