2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
[населено място], 14.02.2011 г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 974 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. М. П. от[населено място], подадена от пълномощника му-адв. Д.Ч. срещу въззивно решение № 318 от 15.03.2010 г. по гр.д.№ 2560/2009 г. на В. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 31 от 20.10.2009 г. по гр.д.№ 48/2008 г. на Районен съд,[населено място]. С първоинстанционното решение е прекратен брака между Г. Я. Николова- П. и З. М. П., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл.99, ал.1 СК, по вина на двамата съпрузи. Упражняването на родителските права спрямо детето Я.-М. З. П. е предоставено на майката Г. Я. Николова, на бащата З. М. П. е определен режим на лични контакти с детето, като същият е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 80 лв. Ползването на семейното жилище е предоставено на З. М. П..
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси, значими за изхода на делото, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се, че въпросите: допустимо ли е съдът да се произнася по непредявени брачни провинения; брачно провинение ли е напускането на семейното жилище, поради осигурена по-добре платена работа в чужбина, с цел да се осигури издръжката на семейството; допустимо ли е да се приравнява издръжката на семейството с напускането на семейството; във всички случаи ли интересът на детето предполага предоставянето на упражняването на родителските права при развод на неговата майка и в кои случаи е възможно същите да се предоставят на бащата; допустимо ли е да не се изследва отражението на съжителстващия на семейни начала с майката и средата, в която ще се отглежда и възпитава детето при присъждане на родителските права на родителя съжителстващ на семейни начала с друго лице; кога съдилищата съблюдават интереса на детето и кога липсата на задълбочени мотиви за предоставяне упражняването на родителските права на единия или другия родител граничи с дискриминация по полов признак; решението на съда детето да остане при родителя който се намира в Р. България, а другия е извън пределите на страната, не представлява ли отказ на съда да признае една от четирите свободи, гарантирани в ЕС, а именно свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали- в случая на хора; допустимо ли е приложените доказателства да не бъдат приети като такива и да не бъдат обсъдени в съдебното решение; допустимо ли е постановяване на решение въз основа на социален доклад, който дава информация за единия родител, а не и за другия; законосъобразно ли е да се изследват родителските и възпитателските качества на родителите и емоционалната им връзка с децата от социални работници без необходимата квалификация, опит, образование; законосъобразно ли е да се изследват родителските и възпитателските качества на родителите и емоционалната връзка с децата без извършване на СПЕ от дипломиран психолог и по строго определи обективни и научно обосновани методи. Тези въпроси според жалбоподателя са от значение за изхода на делото и разрешаването им ще допринесе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото независимо от съществуващата значителна съдебна практика същата не отговаря на всички въпроси, както и че тя е остаряла и не е съобразена с новите реалности, каквито са глобализацията на света и нормите на правото на ЕС.
Ответницата Г. Я. П. чрез пълномощника си- адв. Я.С. в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че същата е неоснователна, а обжалваното решението правилно.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е прието, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство имат двамата съпрузи, упражняването на роденото от брака дете Я.- М. е представено на майката, определен е режим на лични контакти с бащата, същият е осъден да заплаща на детето издръжка в размер на 80 лв. За да потвърди решението на първата инстанция в обжалваната част В. окръжен съд е приел, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи, тъй като въз основа на събраните по делото доказателства е установил, че влошаването на отношенията между съпрузите е резултат на фактическата им раздяла, породена от това, че жалбоподателя наскоро след сключването на брака е продължил образованието си в чужбина, а след това и започнал работа в чужбина, като и понастоящем работи в чужбина, а ответницата е установила извънбрачна връзка и живее на съпружески начала с друг мъж, което е довело до нежелание от двете страни да полагат общи грижи за семейството и да проявяват търпимост и толерантност един към друг. За да предостави упражняването на родителските права върху роденото от брака дете- Я.-М. на майката е изложил съображения, че двамата родители имат необходимите качества и възможности да се грижат за детето, но предвид ниската му възраст- 5 години, то се нуждае от постоянни и ежедневни грижи, които както през време на фактическата раздяла , така и в настоящия момент се упражняват от майката, както и че детето е силно емоционално привързано към нея, поради отсъствието за продължителен период от време на бащата. Приел е, че в интерес на детето е то да живее с майката, като е взел предвид обстоятелството, че бащата живее и работи в чужбина, което ограничава възможностите му да полага постоянни лични грижи за детето, а установения факт че майката живее на съпружески начала с друг мъж не я прави непригодна да се грижи за детето, тъй като липсват данни поради това обстоятелство тя да не полага необходимите грижи за детето.
С оглед поддържаното в изложението следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване по въпроса за брачните провинения на съпрузите, тъй като не се обосновава наличието на посочената хипотеза, а се развиват оплаквания по съществото на спора и доводи за необоснованост и нарушение на материалния и процесуален закон, които не са основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Те обосновават неправилност по чл. 281 ГПК и биха могли да се разгледат само ако се допусне касационното обжалване. Относно критериите, които съдът е длъжен да съблюдава, като особено важни за интереса на детето, при разрешаване на въпроса упражняването на родителските права върху роденото от брака дете на кой от двамата родители да се възложи също не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Преценката при определяне на мерките е съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. В задължителната практика – ППВС № 1/1974 г. са посочени по-съществените обстоятелства, които са особено важни за интереса на детето: основно значение имат родителските и възпитателски качества на всеки родител, полаганите до момента грижи, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните възможности. Последователна е практиката на ВКС, че съдът е длъжен да прецени интереса на детето, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравствено развитие на детето, респ. създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите му, като при доказване на релевантните обстоятелства са допустими всички доказателствени средства, като задължително се взема становище от “Дирекция социално подпомагане”, която следва да извърши проучване, а при данни, че е налице синдром на родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице- психолог. Разрешаването на въпроса на кого от родителите да се възложи упражняването на родителските права е свързано с преценката на всички относими обстоятелства, доказани по конкретното дело и въз основа на тях съдът преценява, с оглед интереса на детето на кой от родителите да ги възложи. В производството по чл.288 ГПК съдът не се произнася по това, дали конкретният спор е решен правилно, а дали да допусне касационната жалба до разглеждане като се ръководи от предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК. Тъй като по поставения въпрос за обстоятелствата, от които съдът изхожда при преценка интереса на дето е налице последователна и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от промяна, а с разпоредбата на чл.59, ал.4 СК от 2009 г. са посочени по-конкретни обстоятелства, които съдът следва да прецени когато предоставя упражняването на родителските права, които законодателят е възприел от досегашната съдебна практика, като особено важни за интереса на детето, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 318 от 15.03.2010 г. по гр.д.№ 2560/2009 г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :