2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
С., 15.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 14.09.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 747/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТД [фирма]- в ликвидация, [населено място] против въззивно решение на Кюстендилския окръжен съд от 14.02.2011 год., постановено по в.гр.д. № 841/2010 год., с което е потвърдено решението на Кюстендилския районен съд от 05.10.2010 год., по гр.д.№ 870/2010 год. и по предявения от И. С. Н. отрицателен установителен иск, основан на чл.124 ГПК е признато за установено, че същият не дължи сумата 1 102.56 лв., по издаден на осн. чл.237,б.”к” ГПК/ отм./ в полза на ответника, настоящ касатор, изпълнителен лист по гр.д.№ 574/2004 год. на Д., за доставка на вода, пречистване и отвеждане на води за периода 29.01.2001 год.- 27.02.2004 год., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2004 год. до окончателното и изплащане.
Ответната по касационната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, публикувана в ДВ бр.100/21.12.2010 год. от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000лв.- за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на Кюстендилския окръжен съд, предвид произхода на претендираното вземане и качеството на ответната по спора страна – арг. от чл.286, ал.1 ТЗ.
Следователно обстоятелството, че цената на предявената по реда на чл.124 ГПК искова претенция в случая е под визирания от законодателя минимум от 10 000 лв., обосновава правен извод за недопустимост на касационния контрол, поради което касационното производство следва да бъде прекратено.
Липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на Кюстендилския окръжен съд, изключва и наличие на възникнало в полза на настоящия касатор потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.280 и сл. ГПК.
Водим от тези съображения настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, Търговска колегия, на осн. чл.286, ал.1, т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима касационната жалба на [фирма], в ликвидация с вх.№ 1626 / 18. 03.2011 год., подадена против въззивното решение на против въззивно решение на Кюстендилския окръжен съд от 14.02.2011 год., постановено по в.гр.д. № 841/2010 год..
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 747/2011 год., по описа на ІІ-ро т.о на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: