2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
София, 16.02.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на десети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5430 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 753 от 15.04.2015 година по гр.д. № 345/2015 година на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 4558 от 23.06.2014 г. по гр.д. № 10804/2012 г. на Софийски градски съд, с което предявеният от К. Б. Б. от [населено място] против УМБАЛ [фирма] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е уважен до размер на 50000 лева и отхвърлен за разликата до предявения размер от 65000 лева. В решението е прието за установено, че на 19.09.2011 г. ищецът е постъпил по клинична пътека на лечение в УМБАЛ [фирма] с диагноза „увреждания на междупрешленните дискове на ниво L4-L5. При извършените болнични изследвания били установени увреждания на ниво на междупрешленните дискове L4-L5 и L3-L4. На 20.09.2011 г. на ищеца е била извършена операция от лекарски екип на болницата – д-р П. С. и д-р Д. С. на дискова херния на ниво L4-L5. Поради персистиране на болки по задностраничната повърхност на левия крак на 27.09.2011 г. пациентът бил реопериран от същия екип, при което били ревизирани нива L4-L5 и L5-S1. Месец след операциите – на 21.10.2011 г. ищецът провел изследване във ВМА, при което се установило, че оперативната ревизия на диска е била на нива L3-L4 и L4-L5, а не както е било посочено в епикризата на ответната болница – нива L4-L5 и L5-S1. На 24.04.2012 г. ищецът е бил приет за оперативно лечение в УМБАЛ [фирма] и проведена нова операция, при която е било ревизирано ниво L5-S1 и отстранен каудално разположения дисков фрагмент. Констатирано е било, че е нарушена целостта на дуралното калъфче на коренчето L5 част от нервните влакна. След така проведеното лечение ищецът е останал с ограничения в движенията и сетивността на левия крак, изразяващи се в тежка перонеална пареза – невъзможност за дорзално сгъване на ходилото, затруднена походка на пръсти, както и невъзможност за ходене на пети, намалена чувствителност по вътрешната повърхност на лявото стъпало и палеца на крака и изразена мускулна хипотрофия на лявата подбедрица. Здравните проблеми се отразили негативно и върху психиката на ищеца, който е бил затруднен в извършването на физически дейности и лишен от възможност да се върне към обичайния си начин на живот, в т.ч. към спортните си навици. Извършените втора и трета операции са могли да бъдат избегнати в случай, че при първата операция дисковата херния на ниво L4-L5 е била отстранена напълно, като проведеното здравно лечение в ответната болница не е отговаряло на всички критерии за неврохирургически дейности. При така установените факти е прието, че поради неточно изпълнение на възложената им работа, хирурзите при ответната болница са причинили на ищеца неудобства, болки и страдания, причинявайки му и необратимо увреждане на L5 коренче на нервните влакна в ляво, довело до перонеална пареза и атрофия рецидис Л5, с което е осъществен фактическият състав на чл. 49 ЗЗД. Съобразявайки обстоятелството, че с извършените две оперативни интервенции не само не са били постигнати целите им в предвиждания обем, но и е причинено необратимо увреждане на здравето на ищеца; че ищецът е претърпял в продължителен период от време болки, страдания и значителни неудобства, съдът е определил при условията на чл. 52 ЗЗД обезщетение по справедливост в размер на 50000 лева, отхвърляйки иска за разликата до предявения му размер от 65000 лева. Решението е постановено при участие на трети лица помагачи на страната на ответника ЗАД [фирма], П. С. С. и Д. Н. С..
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд в частта му, с която искът е уважен до размер на 50000 лева е постъпила от третото лице помагач на страната на ответника П. С. С.. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като обуславящите изхода на делото въпроси кои са подлежащите на установяване факти по иск за деликт от грешка в лечението и следва ли фактите, изискващи специални медицински познания и връзката между тях да бъдат установени с медицинска експертиза или съдът може сам да формира свои изводи въз основа на логически изводи са разрешени в противоречие с решение № 508 от 18.06.2010 г. по гр.д. № 1411/2009 г. ІІІ г.о. ВКС; въпросът може ли съдът да не зачете констатациите и съдържанието на медицинска епикриза, без да е ползвал заключение на съдебно-медицинска експертиза и без документа да е оспорен по реда на чл. 193 ГПК е разрешен в противоречие с решение № 250 от 21.11.2012 г. по гр.д. № 1504/2011 г. ІІІ г.о. ВКС; въпросите следва ли въззивният съд да основе изводите си за противоправност и причинна връзка при отчитане на всички доказателства, а при нужда да допусне и сам съдебно-медицинска експертиза за обстоятелства, неизяснени в първоинстанционното производство, а при преценката за противоправност на деянието и причинно следствена връзка с вредите да се обоснове с оглед гражданскоправните елементи на деликта са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в т.ч. с Постановление № 7 от 29.X..1958 г., Пленум на ВС; въпросът следва ли въззивният съд да допусне експертиза, когато поради неточно и погрешно поставени задачи експертното заключение, прието пред първостепенния съд не дава отговор на обуславащи спора въпроси е разрешен в размер с постановката на т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС; въпросът длъжен ли е съдът да посочи точно кои правни норми са нарушени от деликвента, а при разногласие между вещите лица да приложи чл. 203, изр. 2-ро ГПК е разрешен в противоречие с решение № 220 от 07.10.2013 г. по гр.д. № 1428/2013 г. ІІІ г.о. ВКС, както и че въпросът следва ли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение, което не отговаря на изискванията за мотивираност и да постанови свое решение по съществото на спора е разрешен в противоречие с решение № 134 от 30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013 г. ІІ т.о. ВКС и ППВС № 1/1953 г.; ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г.
Касационна жалба против въззивното решение в осъдителната му част е постъпила и от УМБАЛ [фирма]. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: може ли съдът да формира свои изводи по дело за медицински деликт без да има необходимите медицински познания и без да ползва съдебно-медицинска експертиза (разрешен в противоречие с решение № 508 от 18.06.2010 г. по гр.д. № 1411/2009 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 250 от 21.11.2012 г. по гр.д. № 1504/2011 г. ІІІ г.о. ВКС); може ли съдът, без да ползва съдебно медицинска експертиза да опровергае констатациите и съдържанието на приета по делото медицинска епикриза (разрешен в противоречие с решение № 250 от 21.11.2012 г. по гр.д. № 1504/2011 г. ІІІ г.о. ВКС); следва ли съдът в решението си да изрази становище по разногласието на вещите лица (разрешен в противоречие с решение № 220 по гр.д. № 1428/2013 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 112 по гр.д. № 777/2011 г. ІІ г.о. ВКС); следва ли съдът да посочи точно в какво се изразява нарушението и конкретно кои действия на лекарския екип са били неправомерни (разрешен в противоречие с решение № 12 по гр.д. № 449/2012 г. ІІІ г.о. ВКС) и следва ли съдът да формира изводите си за противоправност и причинна връзка след преценка на всички доказателства по делото и съобразно дадените в медицинските заключения отговори – разрешен в противоречие с решение № 250 от 21.11.2012 г. по гр.д. № 1504/2011 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 508 от 2010 г. по гр.д. № 1411/2009 г. ІІІ г.о. ВКС.
Ответникът по касационните жалби К. Б. Б. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Въпросите кои са подлежащите на установяване факти по иск за деликт от грешка в лечението; следва ли фактите, изискващи специални медицински познания и връзката между тях да бъдат установени с медицинска експертиза и следва ли съдът да формира изводите си за противоправност и причинна връзка след преценка на всички доказателства по делото и съобразно дадените в медицинските заключения отговори е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. приложените решение № 250 от 21.11.2012 г. по гр.д. № 1504/2011 г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 508 от 2010 г. по гр.д. № 1411/2009 г. ІІІ г.о. ВКС. Съдът е формирал изводите си за допуснати пропуски при проведеното оперативно лечение на ищеца, довели до усложнения в здравословното му състояние и необратими увреждания именно въз основа на заключенията на две съдебно-медицински експертизи, съгласно които третата операция се е наложила поради това, че при първите две не са постигнати желаните и предвиждани резултати; извършеното здравно обслужване в ответната болница не е отговаряло на всички критерии за ефикасност и ефективност съобразно медицинския стандарт по неврохирургия; при ревизията, извършена в УМБАЛ [фирма] е констатирана неотстранена дискова херния и няма данни за диагнозите „перонеална пареза” и „атрофия радицис L5” преди операциите, нито е възможно пациентът да е причинил сам уврежданията – заключение на тройна съдебно медицинска експертиза на л. 268-271 от гр.д. № 10804/2012 г. СРС.
Не е разрешен в противоречие със съдебната практика и въпросът може ли съдът да не зачете констатациите и съдържанието на медицинска епикриза, без да е ползвал заключение на съдебно-медицинска експертиза и без документа да е оспорен по реда на чл. 193 ГПК. Съдържанието на издадените от ответната болница документи, в т.ч. епикризи са предмет на обсъждане в приетите по делото съдебно медицински експертизи, а отразените в епикризата обстоятелства, съставляващи по правната си характеристика частен свидетелстващ документ могат да бъдат опровергани с всички доказателствени средства и без да се открива изрично производство по оспорването им. Съдът е формирал изводите си за отразените в представената от ищеца по делото епикриза от УМБАЛ „ Царица Й.-И.” именно въз основа на експертни заключения, съгласно които въпреки отразените данни за ревизирани при втората операция нива L4-L5 и L5-S1 се е наложила нова трета операция за ревизия на същите нива и констатирано необратимо увреждане на L5 коренче на нервните влакна в ляво.
Не дават основания за допускане на касационно обжалване и въпросите следва ли въззивният съд да основе изводите си за противоправност и причинна връзка при отчитане на всички доказателства; при нужда да допусне и сам съдебно-медицинска експертиза за обстоятелства, неизяснени в първоинстанционното производство, поради неточно и погрешно поставени задачи на експертите. Несъмнено е, че съдът следва да основе изводите си за всички елементи от фактическия състав на деликта въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото, което задължение е изпълнено точно при постановяване на обжалвания съдебен акт. Въззивният съд е изследвал всички факти, касаещи настъпилото увреждане на ищеца и причините за претърпените болки, страдания и неудобства и е формирал изводите си при изяснена в първоинстанционното производство фактическа обстановка. Неоснователен е и доводът за постановяване на решението в противоречие с т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. Съгласно т.3 от ТР №1 от 2013 г., необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква, когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това. Когато във въззивната жалба липсват такива оплаквания, въззивният съд не може служебно да назначи експертиза за установяване на който и да е правнорелевантен факт. Във въззивната жалба на ответника не е въведено оплакване за допуснато процесуално нарушение при поставяне на задачи на медицинските експерти и приемане на заключенията; за непълнота или неточност в констатациите; не е въведено искане за установяване на нови факти, а служебно събиране на доказателства не е било допустимо доколкото в първоинстанционното решение не е приложена неправилно императивна материалноправна норма. Независимо от изложеното, в хода на първоинстанционното производство на ответниците и третите лица помагачи е била предоставена възможност да поставят задачи на съдебномедицинските експерти, а заключението на тройната експертиза е прието без други доказателствени искания.
Не е налице противоречие с установената съдебна практика и по въпросите длъжен ли е съдът да посочи точно кои правни норми са нарушени от деликвента, а при разногласие между вещите лица да приложи чл. 203, изр. 2-ро ГПК. Въззивният съд е изложил мотиви в какво се изразяват противоправните действия и бездействия на лекарите, извършили оперативното лечение – неотстраняване на дискова херния на ниво L4 – L5 и причиняване необратимо увреждане на L5 коренче на нервните влакна в ляво, довело до перонеална пареза и атрофия рацидис L5, т.е., както и относно причинна връзка между така допуснатите пропуски при здравното обслужване и претърпените от ищеца страдания. В съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл. 203, изр. ІІ-ро ГПК съдът е взел становище по разногласието между експертите в тройната съдебно-медицинска експертиза, обсъждайки и особеното мнение на д-р М., поради което не се е налагало поставяне на допълнителни задачи или назначаване на други вещи лица.
Въпросът следва ли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение, което не отговаря на изискванията за мотивираност и да постанови свое решение по съществото на спора не е обуславящ изхода на делото. Въззивният съд е изложил собствени мотиви по съществото на спорното правоотношение и е съобразил установената съдебна практика, съгласно която първоинстанционното решение се отменя от контролно отменителната инстанция ако са налице основания за това (чл. 208 ГПК отм.), но при въззивното обжалване съдът потвърждава решението, когато то е правилно по същество.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 2000 лева , съставляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 28.07.2015 г. с адвокат Х. Н. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 753 от 15.04.2015 година по гр.д. № 345/2015 година на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА УМБАЛ [фирма], [населено място] и П. С. С. от [населено място] да заплатят на К. Б. Б. от [населено място], ЕГН [ЕГН] сумата 2000 (две хиляди) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: