О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 176
София, 18 юни 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети май , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 2374/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Я. от [населено място] , И. Г. О. от [населено място] и К. Г. Я. от [населено място], чрез адв. Л. Ц. срещу решение №136/18.12.2013 год. по гр. д. 309/2013 год. на Бургаския апелативен съд , с което след частична отмяна на първоинстанционното решение, постановено по гр.д. № 173/2012 год. на Бургаския окръжен съд, е постановено ново решение , с което след частична отмяна на първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част, е постановено ново решение, с което Г. Н. Я., И. Г. О. и К. Г. Я. са осъдени да заплатят на Л. А. Г. от [населено място], В. Л. Г. от [населено място], Д. Л. Г. от [населено място], и А. Л. Г. съобразно притежаваните от тях наследствени дялове след смъртта на своята съпруга и майка М. И. Я. – 4/6 ид. части за Г. Я. и по 1/6 ид. част за И. О. и К. Я. от сумите : 43 000 лв. , представляваща платена продажна цена по договор за покупко – продажба на недвижим имот, апартамент , находящ се в [населено място] , ведно със законна лихва от 04.01.2012 год. до окончателното изплащане на сумата ; 331,90 лв. заплатени от ищците разноски за нотариална такса и такса вписване по договора за покупко- продажба на процесния апартамент ; 22 250 лв. , представляваща заплатени от ищците главница, лихви и разноски, за които ищците по делото са осъдени по предявен на осн.чл. 59 ЗЗД иск по гр.д. №8328/2009 год. на БРС, ведно със законната лихва върху обезщетението от 11 180,30 лв. , считано от 04.01.2012 год. до окончателното и изплащане. ; 12 336 лв. стойността на извършените от ищците подобрения в процесния имот като необходими и полезни разноски , ведно със законната лихва от 04.01.2012 год. до окончателното й изплащане , както и разноски в размер на 12 995 лв. от 13.11.1998 год.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответниците по касация Л. А. Г. от [населено място], В. Л. Г. от [населено място], Д. Л. Г. от [населено място], и А. Л. Г. оспорват наличието на изискуемите от закона предпоставки за допустимост на касационното обжалване в писмено изложение по делото.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по силата на влязло в сила решение купувачите- ищци по делото, са отстранени от владението на имота в полза на истинския собственик и от този момент договорът за продажба на процесния имот, сключен между Г. Н. Я. и съпругата му М. И. Я. б. ж..на [населено място] и ищците Л. Г. и М. Г. –б.ж. на [населено място], е прекратен . Прието е , че с прекратяване на договора за продавача отпада правното основание да задържи получената от него покупна цена , поради което е длъжен да върне на купувача , независимо от това дали е бил добросъвестен или не цялата платена цена , заедно със всички разноски, заплатени от купувача по договора. С оглед на това и на осн.чл. 189, ал.1 ГПК е приел, че претенцията за връщане на заплатената от ищците продажна цена в размер на 43 000 лв. и разноските по договора в размер на 331,90 е основателна и я е уважил. Приел е също така, че ищците са били добросъвестни при покупката на имота , което им дава право да претендират обезщетение за всички вреди, които са в пряка и непосредствена връзка от неизпълненото задължение на продавача да прехвърли собствеността на купувача, в резултат на което са уважени и останалите заявени от ищците претенции. Посочил е , че с оглед разпоредбата на чл. 188 ЗЗД добросъвестен е този купувач , който по време на покупката не е знаел, че купува от несобственик или , че трети лица имат права върху купуваното от него. За да формира извод за добросъвестност на купувачите – ищци, с решението е прието, че с оглед съществуващата към момента на процесния имот система за публичност , която е персонална , вписването на искови молби се е извършвало не по имотни партиди , а по имената на отчуждителя / продавача на процесния имот/ . Доколкото към деня на сделката по партидата на продавача Г. Я. не е имало вписване на ипотека , възбрана или искови молби, сочещи на данни, че имота е съдебно оспорен , ищците са били добросъвестни – същите не са знаели , че продавачът Г. Я. не е собственик на имота , както и не са знаели за права върху имота заявени от трето лице. Според въззивният съд във връзка с добросъвестността на купувачите не без значение и обстоятелството, че към момента на продажбата третото лице не е имало легитимиращ собствеността му акт , което сочи, че към датата на продажбата третото лице не е имало признати права, които да са противопоставими на правото на собственост на купувача.
Прието е също така, че предявените искове не са погасени по давност. Според въззивният съд давностният срок за предявените искове е започнал да тече от фактическото отстраняване на ищците от имота – 17.02.2007 год. , а не от датата на влизане в сила на решението, с което по реда на чл. 19,ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен сключеният между третото лице С. Н. и [фирма] предварителен договор за покупко- продажба на процесния апартамент. Прието е, че към момента на влизане на това решение в сила – 10.05.2004 год. ищците не са имали качеството на кредитори за вземанията по предявените искове , а погасителната давност е санкция за бездействието на кредитора. Такова качество според съда същите са придобили с фактическото им отстраняване от имота . Направено е разграничение като по отношение на иска за присъждане на необходимите и полезни разноски за вещта давността е започнала да тече от момента на смущаване на владението , което в случая съвпада с фактическото им отстраняване от имота; досежно вземането произтичащо от заплатеното от тях обезщетение за лишаване от ползване на третото лица по чл. 59 ЗЗД съдът приема, че давността започва да тече едва с влизане в сила на решението, с което този иск срещу ищците е бил уважен -30.11.2011 год.
При тези съображения на въззивната инстанция основните въпроси, които са обусловили изхода на делото са тези, свързани с изводите за добросъвестността на ищците по делото и погасителната давност.
С представеното изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване касаторът е формулирал следните материалноправни въпроси:
1а. Вписването на исковата молба по предявен иск по чл. 19,ал.3 ЗЗД срещу праводателя на праводателя на неговия праводател , противопоставимо ли е на преобретателя на недвижим имот , по който иск е постановено решение , с което преобретателя е съдебно отстранен ?
2а. Налице ли е субективна добросъвестност за преобретателя на недвижим имот, с оглед извършена проверка за наличие на права на трети лица само по партидата на единия от своите праводатели.?
3а. С оглед наличието на конкуренция между вписани актове по отношение на един и същи имот от правно значение ли е обстоятелството дали преобретателят по договора за покупко- продажба е знаел за съществуването на исковата молба, вписана преди неговия акт?
Касаторът счита, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №292/05.11.2013 год. по гр.д. №1291/2012 год. на ВКС, ГК, ІV състав, решение № 448/30.11.2011 год. по гр.д. №100/2011 г. на ВКС, Р № 1692/14.12.2000 год. по гр.д. №661/2000 на ВКС, ІV г.о. , което обосновава критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Счита, че критерият по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК е изпълнен досежно следните материалноправни въпроси :
1в. Следва ли преобретателят на недвижим имот да положи дължимата грижа за узнаване на всички вписвания по книги и входящи регистри за вписване относно собствеността съобразно съществуващата персонална система на публичност като направи справки във всички персонални партиди, имащи отношение към разпореждането с конкретния недвижим имот, за който се извършва проверката
2в. Налице ли е презумпция за знание на данните от публичните регистри по отношение на конкретен недвижим имот в случай, че към момента на изповядване на сделката с недвижим имот е налице вписване по чл. 11 от Правилника за вписванията.
Досежно погасителната давност касаторът формулира следните материалноправни въпроси :
1с. Кой е началният момент , в който възниква основание за предявяване на претенция по чл. 189,ал.1 ЗЗД , датата на която купувачите ищци са фактически отстранени от имота или от момента на влизане в сила на съдебното решение по предявения иск от третото лице по реда на чл. 19,ал.3 ЗЗД срещу праводателя на праводателя на праводателя на преобретателя.
2с.Налице ли е сила на присъдено нещо на решение по чл. 19,ал.3 ЗЗД по отношение на последващия преобретател, който е придобил собствеността след вписване на исковата молба по реда на чл. 19,ал.3 от ЗЗД и не е участвал в производството , по което е постановено решението.
Счита, че по тези въпроси е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1, т.1 ГПК , доколкото с обжалваното решение същите са разрешени в противоречие с посочените в изложението решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК.
Касаторът счита , че основанието по чл. 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК е изпълнено по отношение на два процесуалноправните въпроса относно това задължен ли е въззивният съд да обсъди всички изложени от страните възражения, съответно да изложи мотиви и да изясни фактическата обстановка по делото и за факти, за които няма събрани доказателства от първата инстанция като разпореди събирането им и укаже на страните доказателствената тежест.
Върховният касационен съд, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Видно от възпроизведените решаващи мотиви на въззивната инстанция формулираният от касатора въпрос за конкуренцията между вписани актове / №3а/ не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение в контекста на това дали ищците са били добросъвестни при покупката на процесния имот и в резултат на това не е обуславящ изхода на спора. Следователно същият няма характер на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК и не следва да се обсъжда. Същото се отнася и до въпроса дали силата на пресъдено нещо на решението по чл. 19,ал.3 ГПК се разпростира върху ищците по делото след като не са участвали по делото /№2с/. Не съставляват правни въпроси , а на практика оплаквания за допуснати процесуални нарушения формулираните от касатора процесуално-правни въпроси още повече, че същите инкорпорират твърдения за процесуални нарушения, които не са установени по делото.Въззивният съд е изложил подробни мотиви като дава отговор на относимите към спорния предмет възражения на ответника . Същевременно не става ясно кои факти по делото са останали неизяснени , още повече че пред въззивната инстанция не са правени доказателствени искания. Предвид казаното и тези въпроси не следва да се обсъждат в контекста на посочените допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване.
Останалите правни въпроси имат отношение към решаващите изводи на въззивният съд и по отношение на тях следва да се извърши проверка относно изпълнението на посочените допълнителни критерии за допустимост на касационното обжалване, доколкото последните са обосновани:
Основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК не е изпълнено по отношение на въпрос № 1а и 2а. Във посочените от касатора и представени с касационната жалба съдебни решения №292/05.11.2013 год. по гр.д. №1291/2012 год. на ВКС, ГК, ІV състав, решение № 448/30.11.2011 год. по гр.д. №100/2011 г. на ВКС, е прието, че вписването на исковата молба има оповестително защитно действие , което не е било отречено с въззивното решение . Напротив съдът е приел, че вписването по партидите на други правни субекти / извън непосредствения праводател- продавач по процесната сделка / има такова действие, но от него не може да се правят изводи във връзка с добросъвестността на купувачите / в случая на ищците/. В тази насока решението е в съответствие с Р №1138/ -04.01.2007 год. на ВКС по т.д. №718/2006, ТК, ІІ ТО като съдът е изложил и допълнителни съображения с оглед конкретиката на фактическата обстановка по казуса, обосноваващи извод за добросъвестност на ищците като купувачи по сделката.
Следователно по тези въпроси критерият по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК не е изпълнен.
Въпросите, които касаторът задава във връзка с критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК / под № 1в и 2в /на практика съдържателно се припокриват с въпросите под № 1а и 2а . С оглед на това не се налага тяхното допълнително разглеждане . Освен това касаторът не е обосновал по никакъв начин визираното от него основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Същото би било налице , когато произнасянето на съда по формулирания въпрос, е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти, както и когато по въпроса липсва съдебна практика или когато такава съществува , но тя е неправилна и следва да бъде променена./ ТР №1/19.02.2010 на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год./ В настоящият случая касаторът не е изложил никакви доводи в посочените насоки.
По въпроса свързан с началния момент на погасителната давност / №1с/ критериите по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК не са изпълнени.
Всички решения, на които касатора се позовава, третират въпроса относно това от кой момент /при съдебна евикция/ може да се предяви иска за разваляне на договора от страна на евицирания преобретател. В тази връзка са разглеждани хипотезите на евентуална и фактическа евикция. В настоящия казус обаче става въпрос относно началния момент на погасителната давност по отношение на последващите искове , които могат да бъдат предявявани след разваляне на договора. В случая съдът е приел, че договорът е бил развален именно с фактическото отстраняване от имота от което следва извода , че правото да води исковете по чл. 189ал.1 във вр. чл. 88,ал.2 ЗЗД е възникнало след това и погасителната давност не е изтекла.
По изложените съображения не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване .
С молба от 23.05.2014 год. К. Г. Я. като касатор е поискала на осн. чл. 282 ГПК спиране на изпълнението на въззивното решение. В определения от съда срок обаче не е изпълнено указанието на съда за внасяне на сумата от 100 523,67 лв. като обезпечение на изпълнението . С оглед на това не са налице предпоставките за спиране на изпълнението. Такова не се налага и предвид изхода от настоящото производство.
Касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника Л. А. Г. направените в производството разноски в размер на 1500 лв. възнаграждение за един адвокат.
.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Г. Я. от [населено място] за спиране на изпълнението на въззивното решение №136/18.12.2013 год. постановено по гр. д. 309/2013 год. на Бургаския апелативен съд .
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №136/18.12.2013 год., постановено по гр. д. 309/2013 год. на Бургаския апелативен съд .
ОСЪЖДА Г. Н. Я. от [населено място] , И. Г. О. от [населено място] и К. Г. Я. от [населено място] да заплатят на Л. А. Г. разноски в размер на 1500 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: