3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
гр. София, 02.08.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2009 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.247 и чл. 248 ГПК.
С молба от 26.06.2017г. М. А. З. е поискал да бъде допълнен диспозитива на постановеното по делото определение № 103 от 26.05.2017г., като [фирма] бъде осъден да му заплати сумата 666,57 лева. Молителят сочи, че в мотивите на определението съдът е приел, че следва да му бъдат присъдени разноски в посочения размер, но е пропуснал да отрази това в диспозитива.
[фирма] оспорва подадената молба, като твърди, че молителят не е доказал извършването на разноските, за допълването на които е депозирана молбата му.
С молба от 09.06.2017г. [фирма] е поискало да бъде изменено постановеното по делото определение № 103 от 26.05.2017г. в частта за разноските, като му бъдат присъдени разноски с оглед оставянето без разглеждане на касационната жалба на насрещната страна. Твърди, че в представения договор за правна защита и съдействие е уговорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред всички инстанции, като за всяка инстанция размерът му е еднакъв – 1800 лева. Сочи, че договорът е сключен за процесуално представителство през всички инстанции, а не за извършване на отделни процесуални действия.
М. А. З. оспорва молбата на насрещната страна като неоснователна и недоказана, като сочи, че не му е връчен препис от представените с тази молба доказателства и поради това не може да вземе становище по тях.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди направеното искане, намира следното:
С определение № 103 от 26.05.2017г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 4333 от 27.05.2016г. по гр.д. № 4879/2015г. на СГС, ГК, II „в“ състав в частта, в която е потвърдено решение № I-124-160 от 20.11.2014г. на СРС, 124 състав в частта, с която е призната за установена нищожност на нормата на т.11.1.3 от раздел II. Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит, сключен на 28.01.2008г., на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.143 З., тъй като е неравноправна, и [фирма] е осъдено да заплати на М. А. З. сумата 2 796,95 лева по подадената от [фирма] касационна жалба. Със същото определение е оставена без разглеждане касационната жалба на М. А. З., [населено място], представляван от адв. Р. И. срещу въззивното решение в частта, в която е потвърдено решение № I-124-160 от 20.11.2014г. на СРС, 124 състав за отхвърляне на предявения от М. А. З. против [фирма] осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД за разликата над 2 796,95 лева до 13 055,35 лева, представляваща платена без основание сума за възнаградителна лихва по договор за кредит, сключен на 28.01.2008г. за периода от 16.10.2008г. до 28.09.2013г.
По молбата на М. А. З.:
В мотивите на постановеното определение настоящият състав е приел, че с оглед изхода на делото на касатора – ищец М. З. следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 666,57 лева с оглед недопускане на касационен контрол на обжалваната от ответника част от въззивното решение, но не е пропуснал да отрази това в диспозитива на определението. Поради това следва да се приеме, че е налице несъответствие между формираната воля на съда, изразена в мотивите на определението, и отразената в диспозитива воля, което съставлява очевидна фактическа грешка.
Неоснователно е възражението на [фирма] за липса на доказателства за заплащане от касатора – ищец на адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор за касационната жалба, тъй като заплащането на възнаграждението в брой е удостоверено в представения договор за правна помощ.
По молбата на [фирма]:
С оглед изхода на делото на [фирма] се дължат разноски за защита срещу подадената от насрещната страна касационна жалба, която е оставена без разглеждане. [фирма] е представил отговор на касационната жалба на М. З., както и с молба вх. № 888 от 25.01.2017г. във връзка с направеното искане за присъждане на разноски е представил списък по чл.80 ГПК и доказателства за извършването им. Видно от представеното банково извлечение, страната е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева, което съгласно издадената фактура № 775 от 18.07.2016г. представлява възнаграждение за представителство и защита в касационното производство. Поради това и на основание чл.78, ал.3 ГПК на тази страна следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно интереса, по отношение на който е обжалвано въззивното решение с оставената без разглеждане касационна жалба на ищеца, в размер на 1021 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА на основание чл.247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 103 от 26.05.2017г. по т.д. № 2009/2016г. на ВКС, ТК, II т.о., като допълва диспозитива със следния израз: „ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „Света Неделя“ № 7 да заплати на М. А. З., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], ап.50, адв. Р. И. сумата 666,57 лева /шестстотин шестдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/ – разноски за касационната инстанция“.
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК определение № 103 от 26.05.2017г. по т.д. № 2009/2016г. на ВКС, ТК, II т.о. в частта за разноските, като ОСЪЖДА М. А. З. да заплати на [фирма] сумата 1 021 лева /хиляда двадесет и един лева/- разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: