5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
С., 20.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 587/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №1983 от 19.12.2011г.по т.д.№1942/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 114 от 21.01.2011 г. по т.д. № 1749/2009 г. на СГС, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на „Ви Ем У.” – [населено място] сумата 862 017.99 лв. – неизплатена част от цена по договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в нот.акт № 21,том ІІ,рег.№0700 по нот.д.№0208/09.04.2009 г. на нот. В. Б., със законната лихва от 13.10.2009 г. и по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 154 от 26.01.2012 г. по т.д.№ 1942/2011 г., с което не е уважена молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. В касационната жалба на [фирма] – [населено място] се прави оплакване за неправилност и жалбоподателят в Изложение иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. може ли продавачът при посочена в нотариалния акт цена на имота без ДДС, да претендира с иск дължимия ДДС, 2. допустимо ли е при сделка с недвижим имот продавачът да изменя без съгласието на другата страна условията на сделката, отразени в нотариалния акт, 3. може ли да се приеме, че при вписана в нотариалния акт данъчна оценка на имота, без ДДС, в цената се включва автоматично и дължима от купувача сума по ЗДДС. Жалбоподателят обосновава искането с довода, че въззивното решение противоречи на съдебната практика – Р. по гр.д.№ 6181/2007 г. на ВКС,V г.о. и че произнасянето по изложените въпроси би имало значение за правилното приложение на закона и за развитие на правото. В частната касационна жалба на [фирма] – [населено място] се излага, че неправилно е решен въпросът за разноските, които страната е доказала със списъка по чл. 80 ГПК и с декларацията, че договореният хонорар е изплатен.
[фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането на [фирма] – [населено място] за допускане на касационно обжалване – възразява, че жалбоподателят не е формулирал правния въпрос от значение за изхода на делото, че формулираните въпроси намират точен отговор в правната норма и не е налице теоретичен спор или противоречие в практиката на ВКС, както и че посоченото решение на ВКС, не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
[фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на частната касационна жалба на [фирма] – [населено място].
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., както и че въззивният съд не е уважил молбата по чл. 248 ЗЗД, намира, че подадената касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна и подадената частна касационна жалба е допустима и подадена в срок.
Въззивният съд е потвърдил решението, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] 862 017.99 лв. – неизплатена част от цена по договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в посочения нотариален акт. Изложил е фактическата обстановка, установена от събраните доказателства: в нотариалния акт цената на имотите 2 203 714 евро е посочена без включен ДДС, ищецът е издал на 09.04.2009 г. фактура за 5 172 107.94 лв., в която е отразена продажбата, съгласно посочения нотариален акт, на стойност 4 310 089 лв., посочена като данъчна основа, със ставка 20% ДДС 862 017.99 лв., регистрирал е фактурата в Дневника за продажби м. април 2009 г., подал е Справка – декларация пред НАП, в която е посочил сума по ДДС за внасяне 862 017.99 лв., страните са сключили на 18.03.2009 г. Договор, в който купувачът се е съгласил да плати цена по 200 евро за площта в регулация и е съгласен да плати ДДС. Въззивният съд е посочил, че се касае за сделка, сключена с регистрирано по ЗДДС лице – облагаема доставка по чл. 12 ал.1, вр. чл. 45 ал. 5 т. 1 ЗДДС и ищецът дължи ДДС и съгласно чл. 25 ал. 6 т. 1 ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие – датата на прехвърлянето на собствеността – ДДС става изискуем и възниква задължение за данъчно задълженото лице да го начисли, което, съгласно чл. 86 ал. 1 ЗДДС се извършва с издаване от доставчика, който е регистрирано лице, данъчен документ и включване размера на данъка в справка – декларация по чл. 125 ЗДДС. Съдът е направил извод, че в нотариалния акт е отразено като задължение на купувача плащането на ДДС, като дължимо извън данъчната основа – купувачът е приел, че поема задължението да плати сумата, отразена в нотариалния акт, и начисления ДДС, тъй като насрещната престация на продавача включва както данъчната основа, така и данъка, дължим по облагаемата доставка, приел е, че от посоченото изрично в нотариалния акт, че дължимата от купувача сума е без включен ДДС, следва, че страните са се съгласили, че ДДС се дължи отделно от нея съобразно ЗДДС и купувачът дължи плащането й. Съдът е уважил иска на основание чл. 200 ал. 1 ЗЗД за неплатената част от цената на недвижимите имоти – начисления ДДС 862 017.99 лв.
По искането за допускане на касационно обжалване:
С оглед изложеното изведените от жалбоподателя първи и трети въпроси следва да се сведат до релевантния за делото въпрос: когато в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот страните са уговорили, че дължимата от купувача цената на имота, е без включен ДДС, следва ли да се приеме, че ДДС се дължи от купувача отделно от посочената в нотариалния акт цена. Тъй като по делото не е налице промяна от продавача на условията на сделката, отразени в нотариалния акт, без съгласието на купувача, поставеният от жалбоподателя втори въпрос не е релевантен за делото – както и да се реши този въпрос, това няма да се отрази на изхода на делото.
Жалбоподателят не доказва посоченият релевантен за делото въпрос да е решен в противоречие със съдебната практика. Представеното копие от Р.№ 91/09.06.2009 г. по гр.д.№ 6181/2007 г. на ВКС, V г.о. е постановено при друга фактическа обстановка и в него не е решен въпросът каква е цената на имота, когато в нотариалния акт за покупко-продажба страните са уговорили, че дължимата цената е без включен ДДС, решението е постановено по иск за обявяване на предварителен договор за окончателен, в който договор е било уговорено купувачът да плати и ДДС.
Жалбоподателят не излага съображения по искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, въпреки което следва да се отбележи, че соченото основание не е налице – изискването на закона е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което в случая не е налице.
По частната касационна жалба срещу определението по чл.248 ГПК: за да остави без уважение молбата на [фирма] – [населено място] по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, съдът е изложил, че липсват доказателства разноските реално да са направени. Въпросът на частния жалбоподател следва ли съдът да присъди на страната разноски, за които пълномощникът на страната – адвокат, е представила списък по чл. 80 ГПК и е декларирал, че договореният хонорар е изплатен, с оглед данните по делото, се свежда до въпроса за доказването на направените по делото разноски. Този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, която е в смисъл, че с всички доказателствени средства може страната да докаже направени по делото разноски: с платежно нареждане или друг документ, от който да се установи, че е заверена със сумата, съставляваща адвокатско възнаграждение, сметката на адвокатското дружество, от което е упълномощеният адвокат, в случай на плащане в брой – с касов бон или съответна разписка за това. Тъй като пред въззивния съд в молбата си на л.39 адв. В. изрично е признала, че изцяло й е заплатен адвокатския хонорар 25 000 лв., следва да се приеме, че е налице условието на чл. 78 ал. 1 ГПК – присъждат се заплатени от страната разноски. Плащането на сумата, извършено по време разглеждането на делото във въззивната инстанция, се потвърждава и от представените от частния жалбоподател три валутни банкови превода общо за 25 063 лв.
По изложените съображения следва да се допусне обжалване на определението, с което е отказано да се уважи молбата по чл. 248 ГПК и да се присъдят на частния жалбоподател разноски, направени за въззивната инстанция 25 000 лв.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1983 от 19.12.2011 г. по т.д. № 1942/ 2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОТМЕНЯ Определение № 154 от 26.01.2012 г. по същото дело и вместо него постановява:
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 25 000 лв. – разноски за въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: