ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 176
гр. София, 20.03.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 572 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.
І. Образувано е по касационна жалба на ответника Агенция за приватизация и следприватизационен контрол срещу решение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от „Хармония-ТМ“ АД иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на несъществуването на ипотечно право на ответника, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Подадена е касационна жалба и от ищеца срещу въззивното решение в частта, потвърждаваща и постановеното по реда на чл. 250 ГПК решение, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молба на ищеца за допълване на основното решение.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
ІІ. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е възприел установените от първата инстанция и безспорни между страните обстоятелства, а именно, че оспорваното ипотечно право произтича от законна ипотека, вписана на 06.03.2007 г. и подновена през 2017 г. Ипотеката била вписана на основание § 8 ЗИДЗПСК (ДВ, бр. 72 от 2006 г.) за обезпечаване на парични задължения на третото лице „Хармония-БГ“ АД по сключен на 30.07.1998 г. приватизационен договор, с който държавата продала на третото лице поименни акции от капитала на дружеството-ищец.
За да намери иска за основателен, въззивният съд е приел, че нормата на § 8 ЗИДЗПСК, в приложимата към момента на вписване на ипотеката редакция, противоречи на свободата на движение на капитали, установена с чл. 63 ДФЕС като норма с по-висок ранг, поради което не се прилага. Извода за наличие на такова противоречие въззивният съд е обосновал с установена практика на касационната инстанция, както и с възприетото в практиката на СЕС тълкуване на нормата на чл. 63 и чл. 65 ДФЕС. Намерил е за неоснователен довода на ответника за неотносимост на възприетото в практиката тълкуване към конкретния случай с оглед обстоятелството, че както приватизираното дружество, така и купувачът по приватизационната сделка са търговски дружества регистрирани в България, като е приел, че това противоречи на основен принцип на правото на ЕС, залегнал и в ДФЕС, а именно еднаквото третиране на правните субекти, независимо от мястото на регистрацията, респ. местоживеенето им.
По въззивната жалба на ищеца срещу постановеното по реда на чл. 250 ГПК решение въззивният съд е приел, че с основното си решение първата инстанция се е произнесла изцяло по предявения иск, а исканата от ищеца подробна индивидуализация на имотите, обект на оспорваното ипотечно право, не представлява искане, различно от вече уважения иск, по което съдът да дължи отделно произнасяне. Искането за допълване чрез постановяване и на заличаване на ипотеката също е намерил за неоснователно, приемайки, вкл. с позоваване на установена касационна практика, че това заличаване е законна последица от уважаването на установителния иск за несъществуване на ипотечното право.
ІІІ. Ответникът обосновава допускането до касационно обжалване на въззивното решение в частта относно уважения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК с основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК.
1. Поддържа се на първо място, че въззивното решение противоречи на решението на СЕС по д. № С-52/2016 вр. д. № С-113/2016.
Изложени са доводи, че мерки, ограничаващи свободното движение на капитали, са допустими, когато са обосновани от обективни причини и императивни съображения от обществен интерес, съобразени са с принципа за пропорционалност и са подходящи за постигане на преследваната с тях цел. Поддържа се, че в разглеждания случай нормата на § 8 вр. § 11д ЗИДЗПСК е насочена за постигане на целите, посочени в чл. 2 ЗПСК и съответно предвидената в нея мярка е допустимо изключение по чл. 65 ДФЕС.
2. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа да е налице произнасяне на въззивния съд по въпросите
– налице ли е противоречие между § 8 ЗИДЗПСК и чл. 63, ал. 1 ДФЕС в хипотезата, когато движението на капитали се осъществява от и между местни лица, и
– ипотеката по § 8 ЗИДЗПСК ограничава ли правата на инвеститорите и създава ли неравноправни условия за стопанска дейност.
3. Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Във връзка с това основание от страна на жалбоподателя не е посочено, съобразно разясненията по ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК, конкретен правен въпрос, който да е бил разгледан от въззивния съд, да е обусловил правните му изводи и по който възприетото от въззивния съд разрешение да е в противоречие с решение на СЕС. Посочено е единствено, че обжалваното решение (т. е. в цялост) противоречи на цитираното решение на СЕС. Непосочването на конкретния правен въпрос, на който жалбоподателят се позовава, съгласно цитираното тълкувателно решение е достатъчно основание за отказ да се допусне касационно обжалване.
Независимо от това, дори и при липсата на надлежно въведен в касационното производство правен въпрос, спрямо който да се преценява наличието на противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, в разглеждания случай не е налице и специалната предпоставка за допускане на касационно обжалване. Посоченото от жалбоподателя решение на СЕС има за предмет преюдициално запитване относно национална правна уредба, предвиждаща погасяване по силата на закона на вече възникнали вещни права върху недвижими имоти с оглед гражданството на приобретателя и наличието на родствена връзка с праводателя, т. е. национална уредба, която е съществено различна от разглежданата в настоящото производство.
4. Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поставените от жалбоподателите въпроси отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице обаче специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Установена е последователна практика на касационната инстанция (т. д. № 3013/2013 г. на ВКС, ІІ т. о.; т. д. № 2637/2014 г. на ВКС, І т. о.), съгласно която вече отмененият § 8 ЗИДЗПСК противоречи на чл. 63, § 1 ДФЕС и поради това не се прилага. С тази практика решаващите мотиви на въззивния съд, вкл. по горните въпроси, са съобразени.
Освен това изложението съдържа само общо неаргументирано твърдение, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не са изложени каквито и да било доводи (съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК) за необходимост от осъвременяване или изоставяне на формираната последователна практика.
С оглед изложеното касационно обжалване по жалбата на ответника не следва да се допуска.
ІV. В частта относно потвърждаването на първоинстанционното решение по чл. 250 ГПК ищецът обосновава допускането на касационно обжалване с произнасяне на въззивния съд по въпросите
– при уважаване на иск за несъществуване или погасяване на ипотечно право следва ли съдебното решение, като последица от уважаването на иска, да съдържа изрично постановление за заличаване на вписването на ипотеката, и
– подлежи ли това вписване на заличаване при липса на такова изрично постановление.
Във връзка с първия въпрос се поддържа произнасяне на въззивния съд в противоречие с посочена касационна практика като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК със становището, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, обосновано с довода за липса на касационна практика, необходима за уеднаквяване на съществуваща противоречива практика на съдилищата.
По втория въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК произнасяне в противоречие с практиката на касационната инстанция.
Поддържа се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради произнасяне в противоречие с практиката на касационната инстанция по въпроса дали липсата на произнасяне по допустимо и своевременно искане за заличаване на ипотека обуславя нужда от допълване на решението съобразно очертания с исковата молба предмет на търсената защита.
Предварително следва да се отбележи, че доколкото от жалбоподателя не са поставени въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с първото от двете искания за допълване (за подробно описание в решението на имотите, предмет на ипотеката), в тази част касационно обжалване не може да бъде допуснато само на това основание.
Третият въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото не е обусловил правните изводи на въззивния съд. Последните не са обосновани с установено от въззивния съд допустимо искане за заличаване на ипотеката (доколкото самият въпрос съдържа в себе си като предпоставка допустимостта на искането), а със съображението, че такова искане не представлява самостоятелен иск.
Вторият въпрос също не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и на специалното изискване по т. 1 на същата разпоредба. Нито въззивният съд е приел наличието на изрично постановление за заличаване на ипотеката да е условие за това заличаване, нито е налице практика на касационната инстанция (вкл. цитираната от жалбоподателя), която да поставя такова изискване, съответно да приема липсата на постановление за заличаване за пречка да се извърши такова.
Първият въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е включен в кръга на решаващите изводи на въззивния съд, приел, че не е необходим нарочен диспозитив за заличаване на ипотеката.
Не е налице обаче специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Следва да се подчертае, че основният извод на въззивния съд е, че заличаването на вписана ипотека не може да бъде предмет на самостоятелен иск, а е законна последица от уважаването на установителния иск за несъществуване на ипотечното право или на обезпеченото вземане. Този извод е точно съобразен с установената касационна практика, вкл. посочената от жалбоподателя за обосноваване на противоречието (гр. д. № 1759/2010 г., ІV г. о.; гр. д. № 391/2012 г., ІV г. о.; т. д. № 896/2015 г., ІІ т. о.;). С това въззивният съд е обосновал следващия си извод, решаващ с оглед предмета на произнасянето му, че самостоятелен изричен диспозитив не е необходим. Този именно въпрос обаче, представляващ и обсъжданото основание за допускане на касационното обжалване, не е бил предмет на обсъждане при формиране на цитираната практика на касационната инстанция, поради което и не може да бъде налице противоречие между него и тази практика. Следователно на това основание касационно обжалване не следва да се допуска.
Във връзка със същия въпрос не се обосновава и основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази насока са изложени единствено доводи за формирана противоречива практика на съдилищата, твърдение, че липсва касационна практика и твърдение за наличие на неяснота, произтичаща от несъответствие между чл. 179, ал. 1 ЗЗД и чл. 19, ал. 1 ПВ (с оглед съдържащото се в последната разпоредба условие, а именно съдебно решение, с коеот се постановява заличаването, т. е. съдържащо изричен диспозитив).
Така направеното изложение не отговаря на изискванията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК, тъй като не се обосновава наличието на непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага формиране на нова или изменение или осъвременяване на предишна съдебна практика по реда на касационното производство. Разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ЗЗД е ясна, пълна и непротиворечива, а несъответствието между нея и нормата на чл. 19, ал. 1 ПВ, предвид подзаконовия характер на последната, не може да обоснове необходимост от тълкуване по реда на чл. 290 ГПК във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че нормата на чл. 179, ал. 1 ГПК не намира приложение в конкретния случай. Същата обхваща хипотезите на последващо погасяване на ипотечното право (при погасяване на обезпеченото вземане поради плащане, по давност и т. н.), но не и случаите на недействителност на ипотеката, какъвто е настоящият.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 2579/07.11.2018 г. по т. д. № 3397/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: