О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
С. 28.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №65/2011 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на частен съдебен изпълнител Л. Е. М.,[населено място], подадена от пълномощника му адвокат Д. П., срещу определение №13079 от 28.09.2010 г. по ч. гр.дело №9476/2010 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 17.09.2009 г. на Софийския районен съд по гр. дело №12285/2008 г. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата на Л. Е. М. за отмяна на наложената му с разпореждане от 10.08.2009 г. глоба в размер на 1 200 лв. За да потвърди определението въззивният съд е приел, че жалбоподателят по реда на чл.87 ГПК като трето неучастващо в делото лице е отказал два пъти да представи поискания му от съда препис от призовка за доброволно изпълнение, като с две писма първо е уведомил съда, че копията от документи се таксуват по чл.7 ТТРЗЧСИ и след това, че трябва да му се разясни откъде произтича задължението му да финансира страните по гр. дело №12285/2008 г. С това нарушение частният съдебен изпълнител е затруднил хода на производството, доколкото то е било единствената причина за забавяне произнасянето на съда по същество на направеното възражение по чл.250 ГПК/отм./
Ж. излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси за това може ли да се приложи процедурата по чл.87 ГПК, в случай че страна по делото разполага със съответния документ; представляват ли отговорите с искания за конкретизиране на искането отказ за представяне на документа, дължи ли се такса за преписа от документа в този случай и какъв е критерият за определяне размера на глобата. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Повдигнатите от касатора въпроси са правнорелевантни, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Обжалваното определение е съобразено с трайно установена съдебна практика, според която при неизпълнение на задължение по чл.87 ГПК се налага глоба, независимо от обстоятелствата дали страна по делото разполага със съответния документ, дали отказът за представянето му е мотивиран с искане за допълнителни разяснения, дали се дължи такса или не, както и че размерът на глобата се определя в границите от 100 до 1 200 лв. след преценка на всички обстоятелства относно затрудняване хода на производството или повторното извършване на нарушението.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №13079 от 28.09.2010 г. по ч. гр.дело №9476/2010 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.