О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
София, 29.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 3478/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 вр чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4577/12.07.2018 г. на [фирма] [населено място], срещу определение № 378 от 25.06.2018 г. по в. ч. гр. д. № 272/2018 г. на Добричкия окръжен съд. С това определение, в едната му част, след като е отменено определение № 77 от 14.03.2018 г. по гр. д. № 381/2014 г. на Каварненския районен съд, е изменено постановеното по делото първоинстанционно решение № 6 от 12.01.2018 г. в частта за разноските относно дължимата държавна такса във фазата по извършване на делбата, а в другата му част е потвърден отказ на районния съд да намали дължимата от касатора държавна такса до 8 458.72 лева, както и да присъди разноски за адвокатско възнаграждение.
Иска се отмяна на обжалваното определение, като се оспорва отказът на въззивния съд да приеме, че в случая приложение намира чл. 8, предл. 2-ро от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, съгласно което в делбеното производство при спогодба преди изготвяне на разделителния протокол се събира държавна такса в размер на 2 на сто върху стойността на всеки дял. Оспорва се и отказът да се присъдят разноски за адвкокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като се твърди, че ГПК не е изключил приложението на тази разпоредба в производството по делба. Навежда се основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса: при наличие на изрично изразено съгласие между страните във втората фаза на делбеното производство относно начина на разпределение на обектите, предмет на делбата, следва ли да се приеме, че е налице /устна/ спогодба между тях и да се приложи чл. 8, предл. 2-ро от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, макар и страните да не са диктували или представили на съда спогодба в писмен вид.
Държавата и [община] като ответници по жалбата не ангажират писмено становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., предвид данните по делото, намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване по арг. от чл. 248, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивно определение, така допустима.
По въпроса за наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване настоящият състав на ВКС намира следното:
С решение № 6 от 12.01.2018 г. по гр. д. № 381/2014 г. на Каварненския районен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 29 от 14.03.2018 г., е извършена делба между държавата, [община] и [фирма] чрез разпределяне на имотите по реда на чл. 353 ГПК и парично уравнение. Със същото решение [фирма] е осъдено да заплати по сметка на районния съд държавна такса в размер на 16 917.44 лева, а държавата и общината са осъдени да заплатят на дружеството разноски по делото съответно в размер на 1 229.66 лева и 223.77 лева.
С определение № 77 от 14.03.2018 г. по гр. д. № 381/2014 г. Каварненският районен съд оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК на дружеството да измени постановеното решение в частта за разноските, намалявайки дължимата държавна такса до размера, равняващ се на 2 на сто от стойността на дела, както и присъждайки възнаграждение за един адвокат. Приел, че делбата е завършила с решение, а в развилото се производство претенции за сметки не са предявявани, така процесуалното представителство е осъществявано само във връзка с въпроси по ликвидиране на съсобствеността.
С обжалваното сега определение въззивният съд принципно потвърдил извода на районния съд за неприложимост на чл. 8, предл. 2-ро от Тарифата, приемайки, че разпоредбата е приложима само в хипотезата на приключване на делото със спогодба, но е отменил първоинстанционния акт и изменил решението в частта за дължимата от дружеството държавна такса, намалявайки я от 16 917.44 лева на 16 739.36 лева предвид допуснати грешки при изчисляването й. Потвърдил е извода за недължимост на разноските за адвокатско възнаграждение, но по различни съображения, а именно приемайки, че съделителите не са оспорвали квотите в съсобствеността, нито са претендирали изключителна собственост за някой от имотите, предмет на делбата.
При този предмет на делото и тези мотиви на въззивния съд поставеният в изложението въпрос за приложението на чл. 8, предл. 2 от Тарифата когато между страните е постигнато изрично съгласие относно начина на разпределение на делбените обекти и може ли това съгласие да се третира като устна спогодба по смисъла на чл. 234 ГПК, макар да не е представена спогодба в писмен вид, се явява обуслащ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото по тълкуването му в т. 1 на № ТР 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Налице е и наведеното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не е установена съдебна практика по въпроса.
Съгласно чл. 8, предл. 2-ро от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдлищата по ГПК, по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете, а при спогодба преди съставяне на разделителния протокол – по 2 на сто върху стойността на всеки дял. Като предвижда във втората хипотеза по-малък размер на държавната такса, разпоредбата има за цел да стимулира страните към доброволно уреждане на спора преди произнасянето на съда. Това доброволно уреждане следва да стане във формата на съдебна спогодба по смисъла на чл. 234 от ГПК, а именно одобрен от съда договор между страните по висящо дело, с който те чрез взаимни отстъпки уреждат със сила на пресъдено нещо изцяло или отчасти правния спор, като десезират съда и слагат край на делото в рамките на постигнатата спогодба. Само с такава спогодба делбата може да бъде извършена реално по съгласие между съделителите и размерът на дължимата държавна такса бъде определен по чл. 8, предл. 2-ро от Тарифата. Постигнато съгласие относно начина на извършване на делбата, без същото да е последвано от сключването на спогобда, постигната пред съда, обективирана в съдебния протокол и подписана от страните и съда, при извършена от съда проверка за това дали спогодбата не противоречи на закона и на добрите нрави, не може да бъде приравнено на съдебната спогодба и поради това не съставлява основание за присъждане на държавна такса в намален размер. В случай, че страните не са се възползвали от възможността за съдебна спогодба и делбата бъде извършена със съдебно решение, размерът на държавната такса се определя по първата хипотеза на чл. 8 от Тарифата, а именно 4 на сто върху стойността на дяловете.
В разглеждания случай, видно от съдебните прения по делото, отразени в протокола от съдебното заседание на 05.12.2017 г., ищцовото дружество е поискало делбата да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, ответникът държавата – чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, и ответната община – чрез разпределяне на допуснатите до делба имоти. Делбата е извършена от съда чрез разпределяне на имотите по реда на чл. 353 ГПК, а не чрез съдебна спогодба, поради което няма основание държавната такса да бъде определена по реда на чл. 8, предл. 2-ро от Тарифата.
Обжалваното определение, с което съдът е отказал да присъди държавна такса в размер на 2 на сто върху стойността на дяловете, е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 378 от 25.06.2018 г. по в. ч. гр. д. № 272/2018 г. на Добричкия окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 378 от 25.06.2018 г. по в. ч. гр. д. № 272/2018 г. на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: