О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
С.,29.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 1841 по описа за 2017 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от М. Г. С. от [населено място], чрез процесуалните представители адвокатите Т. и Н. против въззивно определение № 712 от 28.02.2017г. по в.ч.гр.д. № 466 по описа за 2017г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение от 18.11.2016г. по гр.д. № 3598/2006г. на СГС и вместо това е постановено друго, с което е допусната замяна на обезпечителната мярка „възбрана”, наложена с определение от 17.12.2010г. върху недвижим имот, собственост на [фирма], представляващ апартамент № 126, находящ се в [населено място][жк]бл.231 вх.12 ет.8, с площ от 60.75кв.м. със „залог” на парична сума от 10 800лв, внесена по сметка на СГС с платежно нареждане от 5.10.2016г. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което желае да бъде отменено.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос: „Какъв трябва да бъде размера на допуснатото обезпечение по искове за парични вземания и дали в него следва да се включват освен претендираните главни, още акцесорните вземания /лихви/, които са изтекли и са изискуеми? Позовава се на т.1 от ТР № 6 от 23.10.2015г. по т.д.№ 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, считайки същото за относимо по поставения въпрос, а даденото от въззивния съд разрешение за противоречиво.
Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост /поради липса на поставен ясен въпрос, който да е противоречиво разрешен/ и основателност, тъй като в исковата молба липсва изрично заявена акцесорна претенция /предявен иск по чл.86 ЗЗД/.
Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Настоящият жалбоподател е предявил иск за заплащане на сумата 10 800лв., обезщетение за неправомерно ползване на посочен недвижим имот за периода от 11.04.2005г. до 11.06.2006г. /по 600лв.месечно/, „ведно със законната лихва и разноските по делото”. С определение от 17.12.2010г. по гр.д.№ 3598/2006г. СГС е допуснал обезпечение по висящия иск чрез налагане на възбрана върху собствен на ответника имот, който е различен от процесния. На 6.10.2016г. ответникът е подал молба с правно основание чл.398 ГПК за замяна на допуснатата обезпечителна мярка със залог, като е внесъл сумата от 10 800лв.
По искането е възразила противната страна с аргумента, че при допускане на исканата замяна, целта на обезпечението не може да бъде постигната, тъй като размера на изтеклите лихви е 12 368.91лв. и надвишава стойността на главницата, а направените разноски са 1 232лв.
Първата инстанция е оставила без уважение искането за замяна с аргумент, че тъй като обезпечението е допусната преди шест години, първоначално определената гаранция не е достатъчна за да удовлетвори евентуалната претенция на ответника за вреди при положителен за него резултат. Определил е допълнителна гаранция за ищеца от 2 000лв. В. съд е преценил постановения акт за неправилен и го е отменил, като е допуснал исканата замяна. Мотивът му е, че двете предпоставки по чл.398 ал.2 ГПК са налице – обезпеченият иск е оценим в пари и е внесена парична сума в залог, равна на исковата.
Доколкото допустимостта на преценката по съществото на спора е предпоставена с оглед разпоредбата на чл.274 ал.3 ГПК от наличието на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че по поставеният от жалбоподателя въпрос, не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като същият е разрешен от въззивния съд в съответствие /а не в противоречие/ с цитираната от жалбоподателя практика. Съгласно приетото в ТР № 6 от 23.10.2015г. по т.д.№ 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, което независимо, че касае обезпеченията по чл.282 ал.2 ГПК, следва да се приложи по аналогия – размерът на обезпеченията относно парични вземания се определя от размера на предявените искове. Имат се пред вид изрично заявените главни и акцесорни вземания, но не и относително определените и променливи във времето вземания, които се начисляват допълнително, каквото е акцесорното вземане за лихви, изтекли след предявяване на иска. В този смисъл – доколкото страната е заявила една самостоятелна претеция в конкретно посочен от нея размер, дължимият като обезпечение залог в пари следва да е идентичен с нея.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав като счита, че не е налице посоченото от жалбоподателя основание за допустимост на подадената частна касационна жалба по чл.280 ал1.1 т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от М. Г. С. от [населено място], съдебен адрес: [населено място] [улица],адвокати Т. и Н. против въззивно определение № 712 от 28.02.2017г. по в.ч.гр.д. № 466 по описа за 2017г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
: ЧЛЕНОВЕ :