4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
гр. София, 05.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 316 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника „Дием – Транс“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. К. Г. срещу определение № 759 от 11.12.2018г. по ч. т. дело № 643/2018г. на Апелативен съд В., с което е прекратено производството по в. т. дело № 643/2018г. на Апелативен съд В..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 50, ал. 2 ГПК. Моли определението да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав, евентуално от същия съдебен състав.
Ответникът /ищец в производството пред Окръжен съд Варна/ „Вал – Дим – 2006“ ЕООД, [населено място], [община] не изразява становище по частната жалба.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да прекрати производството, образувано по подадена от „Дием – Транс“ ЕООД молба за отмяна на неприсъствено решение № 386/21.05.2018г. по т. дело № 1738/2017г. на Окръжен съд Варна на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК, Апелативен съд В. е приел, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като е депозирана след изтичане на срока, визиран в чл. 240, ал. 1 ГПК. Изложил е съображения, че съобщението ведно с препис от решението е изпратено на адреса на управление на „Дием – Транс“ ЕООД в [населено място], [улица] е връчено по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, като от момента на удостоверяване от първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 50, ал. 2 ГПК – 27.06.2018г., е започнал да тече срока по чл. 240 ГПК и същият е изтекъл на 27.07.2018г. Поради това и с оглед факта, че молбата за отмяна е депозирана на 22.10.2018г., е направен извод, че същата е просрочена.
Съдебният състав е изложил и евентуални съображения в смисъл, че при липса на предпоставките по чл. 50, ал. 2 ГПК, най-късният момент, от който молителят /настоящият частен жалбоподател/ е имал процесуална възможност да предприеме действията за защита срещу неприсъственото решение, е 09.07.2018г., когато е сключил с взискателя /ищеца/ „Вал – Дим – 2006/ ЕООД споразумение за начина на погасяване на сумата по осъдителното неприсъствено решение и разсрочено плащане на сумата по изпълнителния лист, издаден въз основа на атакуваното неприсъствено решение. Посочил е също, че споразумението е сключено след извършена от процесуалния представител на молителя – адв. К. Г. справка по т. дело № 1738/2017г. на Окръжен съд Варна и получени от него копия от документи по делото.
Определението на Апелативен съд В. за прекратяване на производството по молбата за отмяна на неприсъственото решение на Окръжен съд Варна е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК молбата за отмяна на неприсъствено решение, когато молителят прави оплакване, че е лишен от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание /т. 1/, невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства /т. 2/ или невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее /т. 3/, следва да бъде подадена в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение.
В молбата за отмяна на неприсъственото решение молителят /частният жалбоподател/ се е позовал на ненадлежно връчване на преписа от исковата молба, призовките за съдебното заседание и неприсъственото решение поради липса на предпоставките на чл. 50, ал. 4 и чл. 47, ал. 1 ГПК, което го е лишило от възможност да участва в производството по делото. Практиката на ВКС /определение № 880/26.11.2014г. по ч. гр. д. № 6283/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о. и определение № 685/27.12.2016г. по ч. т. д. № 2059/2016г. на ВКС, ТК, II т. о./, към която настоящият съдебен състав се присъединява е, че при подадена молба за отмяна на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения за липса на предпоставките за прилагане на чл. 50, ал. 2 и ал. 4 ГПК, включително и по отношение на връчване на неприсъственото решение, въпросът за ненадлежното връчване на неприсъственото решение и начина на прилагане на разпоредбите на чл. 50, ал. 2 и ал. 4 и чл. 47, ал. 1 ГПК е по съществото на спора и не е от значение за допустимостта на молбата за отмяна, а за нейната основателност. Поради това неправилно въззивният съд е приел, че от момента на удостоверяване от първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 50, ал. 2 ГПК – 27.06.2018г., е започнал да тече срока по чл. 240 ГПК и същият е изтекъл на 27.07.2018г.
Евентуалният извод на съдебния състав, че най-късният момент, от който молителят /настоящият частен жалбоподател/ е имал процесуална възможност да предприеме действията за защита срещу неприсъственото решение, е 09.07.2018г., когато е сключил с взискателя /ищеца/ „Вал – Дим – 2006/ ЕООД споразумение за начина на погасяване на сумата по осъдителното неприсъствено решение и разсрочено плащане на сумата по изпълнителния лист, издаден въз основа на атакуваното неприсъствено решение, съответства на данните по делото. Споразумението е сключено след получена на 05.07.2018г. покана за доброволно изпълнение, в която изрично е посочено съдебното решение, по което е издаден изпълнителният лист, послужил като основание за образуване на изпълнителното производство, както и е възпроизведен диспозитивът на съдебното решение. Процесуалният представител на молителя – адв. К. Г. се е запознал с делото на 06.07.2018г., а на 11.07.2018г. е получил поисканите копия от документи.
Съгласно действащата към м. юли 2018г. разпоредба на чл. 61, ал. 2 ГПК /ред. ДВ, бр. 86 от 2017 г./ сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 КТ, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 ЗСВ, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 ЗСВ. На основание чл. 61, ал. 2 ГПК срокът по чл. 240, ал. 1 ГПК е спрял да тече по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 ЗСВ, т. е. за периода от 15 юли до 01 септември 2018г. Със ЗИДГПК /обн. в ДВ, бр. 65 от 2018г./ разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ГПК е отменена, считано от 01.09.2018г., след която дата срокът по чл. 240, ал. 1 ГПК е продължил да тече. Молбата за отмяна на неприсъственото решение е подадена на 22.10.2018г., поради което крайният извод в обжалваното определение, че е подадена след преклузивния едномесечен срок и е процесуално недопустима, е правилен.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението на Апелативен съд В., с което е прекратено производството по молбата за отмяна на неприсъственото решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 759 от 11.12.2018г. по ч. т. дело № 643/2018г. на Апелативен съд В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.