4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
София, 05.04.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на дeветнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2702/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №1022 от 03.05.2017г. по т.д. 6253/2016г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация –Л. Б. М., чрез пълномощника си – адв. А. Т. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощниците си – адв.Хр. Т. и адв. В. В. е поддържал, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради противоречието му с практиката на ВКС и съдилищата. Поставен е въпросът – „ Предпоставка ли е извършването на инвентаризация на стоково –материални ценности на предприятието за реализиране на отговорността на отчетника за липса на парични средства”. Касаторът е поддържал противоречие по поставения въпрос с решение №317/11г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №260/13г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 29/16г. на ВКС , ІV г.о., части, от които е възпроизвел. Касаторът е поставил въпросът – „ Как се разпределя тежестта на доказване по иск на дружеството работодател срещу отчетника за липса на пари или стоково материални ценности”. Сочено е противоречие с решение № 260/13 на ВКС, ІІІ г.о., решение № 690/11г. на ВКС, ІV г.о. , от които са възпроизведени кратки изводи, като е посочено, че в този смисъл са и други решения на ВКС, ІІІ г.о. Поставен е въпросът – „ Съществуват ли ограничения в доказателствените средства за установяване на липси от отчетник и следва ли съдът да формира изводите за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото„ Цитирана е част от решение №32/15г. на ВКС, ІV го.о. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава извод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил постановеното от първостепенния съд решение за отхвърляне на предявения иск от [фирма] против Л. Б. М. за заплащане на сумата 66538.06лв.- изтеглени от банковите сметки на дружеството, които тя не е отчела. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че съобразно сключения между страните на 23.11.2009г. договор за прокура, дружеството е възложило на М. като прокурист да извършва необходимите действия по управлението му.Разгледани са правомощията на прокуриста, според този договор, като е отбелязано, че същият е вписан надлежно в ТР. Посочено е още, че ответницата е освободена като прокурист на дружеството с неприсъствено решение от 22.10.2013г.Разгледани са подробно заключенията на експерта, изслушан пред първостепенния съд, както и всички представени по делото доказателства, като при тази фактическа обстановка са направени и обжалваните от дружеството правни изводи за неоснователност на претенцията му. Съдът е приел, че предявения иск по чл.79, вр. чл.82, вр. чл.23, ал.1 ТЗ е неоснователен, тъй като е недоказан. Ищецът не е установил твърдяното за липси, недостиг на активи,респ. парични средства. Макар и по делото да са представени от ответницата документи – като счетоводни книги, мемориални ордери и др. изходящи от нея, съдът ги е счел за неустановяващи обективираните с тях факти, като е направен извод, че осчетоводяването на сумите през процесния период е направено въз основа на негодна документация. Съставът, обаче, с оглед данните по делото е приел за недоказани твърденията на ищеца за наличие на липси- липсват данни за това тъй като не е провеждана инвентаризация през процесния период, съобразно чл.22 ЗСч, която установява касовата наличност и съобразно движенията по сметките и изяснява липсата на парични средства. чрез съпоставяне на остатъците по банкови сметки въз основа на банковите извлечения с данните по оборотната ведомост, не е отразено съставяне на актове за начет, респективно в ГФО за 2013г. не е отразено това, че определени суми не са налични в касата на дружеството, тъй като се намират в други лица. Така е обобщено, че ищецът, чиято е доказателствената тежест за установи твърдяната загуба, не е доказал с надлежни допустими и относими доказателства, че са налице липси. Напротив, съставът е мотивирал, това че твърденията му, че процесната сума е присвоена се опровергават от данните по делото, отразени в подписания и одобрен от общото събрание на съдружниците ГФО за 2013г., като няма данни да са извършвани корекции за констатирани липси и несъответствие между счетоводното записване по сметка „ на каса” и наличността в касата, както и такива корекции не са отразявани в ГФО за 2014г. Направен е и решаващият извод за това, че не е доказано от ищеца, че сумата, която определя като липси – загуби не е налична в касата му .
Касаторът не обосновава довод за допускане на касационно обжалване.
Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставените въпроси не са релевантни, тъй като не са относими към случая въобще, както и към подробно изложените по-горе решаващи изводи на състава. Така например, първият поставен въпрос е формулиран при неправилна интерпретация на мотивите на въззивния съд, който не е приемал, че извършването на инвентаризация е предпоставка за реализиране на отговорността на „отчетника”, като освен това ответницата по спора е била прокурист, с валидно сключен договор за прокура с дружеството, а не е била с него в трудови правоотношения, което прави и останалите въпроси ирелевантни спрямо разглеждания случай въобще, както и цитираната съдебна практика/ от където са възпроизведени въпросите/ относима именно към този тип правоотношения – работник – служител и отговорност реализирана по реда, регламентиран в Кодекса на труда, какъвто не е разглеждания случай.
Следователно, поставените въпроси не отговарят на изискванията за релевантност по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а поддържаното по допълнителния критерий води до извод, че такъв не е обоснован, доколкото всички представени и цитирани решения, третират именно отношенията работодател – работник.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1022 от 03.05.2017г. по т.д. 6253/2016г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: