О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
гр. София, 06.03.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №4242 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от прокурор в Софийска апелативна прокуратура като представител на Прокуратура на Република България срещу решение от 27.07.2016г., постановено по гр.д.№1793/2016г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение от 25.01.2016г. по гр.д.№537/2015г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на М. А. срещу Прокуратура на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение над сумата 10 000лв. до сумата 18 000лв., е присъдена още сумата 8 000лв. – обезщетение на неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2010г. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба М. А., чрез процесуален представител адв.Г., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, по съображения, които излага в писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение в обжалваната част е отменено първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен иска на М. А. срещу Прокуратура на Република България с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение над сумата 10 000лв. до сумата 18 000лв., е присъдена още сумата 8 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.142, ал.4 НК, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2010г. до окончателното изплащане на сумата.
Въззивният съд е изложил съображения, че обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ се определя съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост и че прилагането на критерия „справедливост” предпоставя цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за съдържанието на неимуществените вреди и за правилното определяне на обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат репарирани. Въззивният съд е приел, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи глобално по справедливост, при отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера му – тежестта и характера на обвинението /престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години – същото е „тежко” по смисъла на чл.93, т.7 от ДР на НК/; продължителността на наказателното преследване – производството е продължило три години и четири месеца – разумен срок на разследване като се има предвид обема на извършените процесуално-следствени действия, броя на обвиняемите /подсъдимите/, разпити, експертизи, съдебен контрол върху мерките за неотклонение и др./; характера и интензитета на търпените мерки на процесуална принуда /задържане под стража за почти четиринадесет месеца, „домашен арест” за една година и „парична гаранция”/, възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинението /32 години/, както и претърпените от него морални страдания от незаконното обвинение. Въз основа на обсъдените свидетелски показания е прието за установено, че повдигането на обвинение е причинило на ищеца душевни страдания; довело е до промяна в поведението му. Обвинението, което станало публично достояние чрез публикации в пресата, се отразило негативно на отношението на познатите към ищеца.
Преценявайки съдържанието на доказаните в процеса неимуществени вреди, техният интензитет и проявление във времето, продължителността на наказателното производство, наложените на ищеца мерки за неотклонение, характера и тежестта на незаконното обвинение, въззивният съд е приел, че обезщетение в размер на 18 000 лева е справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
За да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът Прокуратура на Република България немотивирано поддържа, че с въззивното решение в противоречие с ППВС №4/68г., т.ІІ при определяне на размера на обезщетението съдът не е взел под внимание релевантни обстоятелства, без да сочи кое конкретно обстоятелство от значение за определяне на размера на обезщетението не е взето предвид от въззивния съд. Във въззивното решение съдът е направил преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането, за да определи размера на обезщетението. Несъгласието на страната с изводите на съда по възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК/. Касаторът бланкетно поддържа наличие на противоречие с ТРОСГК №3/2004г., т.3 и т.11, но не сочи въпрос, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие посочената задължителна съдебна практика. Не кореспондират със съдържанието на въззивното решение доводите за липса на мотиви в противоречие с т.19 от ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС за наличието на причинно-следствена връзка между процесното обвинение и претърпените вреди. В тази насока съдът е изложил мотиви, а правилността на изводите му може да бъде проверявана само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по релевирания от касатора въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с приложените съдебни решения. Съгласно ППВС № 4/1968г. и постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.07.2016г., постановено по гр.д.№1793/2016г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: