4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
София, 07.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 14.01.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 869 /2010 година
Производството е по чл.274, ал.2, пр.І във вр. с ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Росица П. Ц. от[населено място] против определението на С. градски съд № 11833 от 20. 08.2010 год., по ч.гр.д. № 5263/2010 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба вх.№ 8632/30.04.2010 год. срещу издадена по реда на чл.410 ГПК в полза на заявителя „Т. СОФИЯ” Е. заповед за изпълнение на парично задължение № 229 от 20.05.2009 год., по ч.гр.д. № 4228/2009 год. и е отхвърлено като неоснователно направеното от страната възражение по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, както в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от Ц. по реда на чл.413, ал.2 ГПК въззивна частна жалба, така и в частта, с която СГС се е произнесъл по същество на въведеното от страната по реда на чл.423, т.1 ГПК възражение срещу издадената срещу последната, като длъжник, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 и сл. ГПК.
Ответната по частната жалба страна не е депозирала отговор -становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба, в частта, с която е оставена без разглеждане подадената пред СГС от Росица П. Ц. по реда на чл.413, ал.2 ГПК частна въззивна жалба вх.№ 8632/30.04.2010 год. е в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и насочена срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, от категорията определенията визирани в чл.274, ал.1,т.1 ГПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съгласно изричната разпоредба на чл.413, ал.1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за присъдените разноски.
Следователно, съобразявайки въведения с частна жалба вх.№ 8632/ 2010 год. предмет на обжалване и отсъствието на поставен от жалбоподателя със същата въпрос, свързан с присъдените в производството по чл.410 и сл. ГПК разноски, законосъобразно въззивният съд е счел, че поради отсъствието на създаден от законодателя процесуален ред за инстанционен контрол над издадената срещу частния жалбоподател Ц. заповед за изпълнение на парично задължение въззивното производство е недопустимо и е прекратил същото.
Обстоятелството, че в създадената от ГПК процесуална уредба на заповедното производство не е предвиден инстанционен контрол над произнесения от първоинстанционния съд позитивен съдебен акт по чл.410 и сл. ГПК, т.е. в хипотезата на уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, освен в изрично посочената част на същия – за дължимите разноски, обосновава правен извод, че в полза на длъжника, настоящ частен жалбоподател не е възникнало потестативно процесуално правомощие на частна жалба, поради което подадената Ц. въззивна частна жалба, като процесуално недопустима е оставена без разглеждане от СГС, чийто съдебен акт в тази му част следва да бъде потвърден.
В останалата и част частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Определението на въззивния съд, с което е оставил без уважение възражението на длъжника по чл.423, ал.1, т.1 ГПК не подлежи на последващ инстанционен контрол, както изрично е посочил в диспозитива си и СГС.
Установеният с нормата на чл.423 ГПК извънинстанционен способ за проверка на правото на участие на длъжника в заповедното производство в рамките на изчерпателно изброените от законодателя хипотези е сходно с производството по отмяна по чл.303 и сл. ГПК, приложимо по отношение постановените в исковия процес актове, поради което актът по чл.423 ГПК няма правната характеристика на определение по см. на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, за които е предвидена инстанционна проверка.
В подкрепа на изразеното разбиране е фактът, че същото не се преустановява самото заповедно производство и следователно то няма преграждащ за по- нататъшното развитие на делото ефект, а обжалването му не е изрично предвидено от процесуалния закон.
Същевременно от обстоятелството, че с постановеното по реда на чл.423 ГПК определение въззивният съд се произнася в самостоятелно извънредно производство, т.е. извън правомощията си на въззивна инстанция по проверка правилността на постановения в рамките на заповедното производство първоинстанционен съдебен акт, като не дава разрешение по същество на самото заповедно производство, изключва и възприемането му като определение, попадащо в обхвата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, което е допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че не подлежи на касационен контрол.
Ето защо определението на въззивния съд, в посочената по- горе негова част, като постановено в извънредното производството по чл.423 ГПК е окончателно, а това само по себе си изключва допустимостта на подадената срещу него частна жалба.
Доколкото с настоящия съдебен акт касационната инстанция само констатира произтичащата от закона необжалваемост на определението на СГС в частта му, относно приетата неоснователност на възражението по чл.423 ГПК, а не извършва самостоятелна проверка на същото, то и настоящето определение не подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на С. градски съд № 11833 от 20.08.2010 год. по ч.гр.д. № 5263/2010 год., с което е оставена без разглеждане подадената от Росица П. Ц. от[населено място] частна жалба вх.№ 8632/30.04.2010 год. срещу издадена от СРС заповед за изпълнение на парично задължение № 229 от 20.05.2009 год. по ч.гр.д. № 4228/2009 год., по описа на с.с..
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, в останалата и част частната жалба на Росица П. Ц. от[населено място] с вх.№ 62851/ 13.09.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: