О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
София, 07.05. 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело №554/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба Н. Г. Г. и Б. Г. И., чрез пълномощника им адвокат Д., срещу въззивно решение №26 от 10.02.2014г. по гр.д. № 542/2013г. на Ловешкия окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за това, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Според жалбоподателите не е отчетено обстоятелството,че съответните нотариални актове са станали известни на останалите съделители по гр.д.№14/1997г. Съдът неправилно е приел, че Г. Б. не е манифестирал намерение занапред да владее целия имот само за себе си. Съдът не е извършил анализ на всички гласни доказателства, а само ги е преразказал.Не е обсъдил предприемани ли са действия за прекъсване на придобивната давност след като има съставени констативни нотариални актове и, че процесните имоти са съсобствени. Съдът се отклонил от доктринерното разбиране за придобиване имота по давност по чл.79 ЗН. Изброени са и се прилагат решения на ВКС на които се твърди, че противоречи обжалваното.
Ответникът по касация Д. Л. Б. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване поради липса на формулиран правен въпрос в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №49/27.06.2013г. по гр.д.№341/2009г. на Луковитския районен съд. Постановено е друго, с което е допусната делба между Д. Л. Б., В. Б. Б., В. Б. Б., Н. Г. Г., Б. Г. И., С. П. П., С. И. Г. и П. И. П. на подробно описани осем земеделски имота при посочените квоти.
Въззивният съд е приел, че страните са наследници по колена на общия наследодател Г. Г. Р.,поч.1959г. – наследници на дъщерите и Е. и В.. Г. В. и Б. В. са синове и наследници по закон на В. Р.. Спорът за собственост върху процесните земи е в това коляно като Г. В. твърди, че е придобил собствеността върху частите на останалите сънаследници по давност.Въззивният съд е проследил решенията на О. и е приел, че по заявление от Г. В. на последния е признато правото и е възстановена собствеността в стари реални граници и чрез план за земеразделяне на земеделски земи от общо 68 дка, измежду които и процесните.С влязло в сила решение по гр.д.№14/1997г. по иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е прието за установено по отношение на Г. В., че към момента на образуване на ТКЗС собственик на процесните делбени имоти е била общата наследодателка на страните Г. Р..В хода на производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ Г. В. се е снабдил с констативен нотариален акт собственост№34/1997г.В хода на делбеното производство наследниците на Г. В. са се разпоредили с имотите и са ги продали на третите лица помагачи. Г. В. не е изключителен собственик на имотите на основание придобивна давност и реституция. Във връзка с това придобивно основание и оспорването му от останалите съделители, въззивният съд е обсъдил събраните доказателства. Приел е, че с влязлото в сила решение по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е признато за установено между страните, че не В., а общата наследодателка е била собственик на имотите към момента на внасянето им в ТКЗС, а впоследствие В. не е завладял частите на останалите съделители, поради което не е станал изключителен собственик на имота. Той дори е признал правата на брат си Б. като му е отчитал и получаваната от имотите рента до смъртта си през 2008г. Предвид реституцията по ЗСПЗЗ съсобственици са всички наследници на Г. Р., между които следва да се допусне делбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1 т.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Той определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.
В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР ясен и точен правен въпрос, който да е бил в предмета на спора пред въззивния съд и да е релевантен за изхода на делото. Развитите доводи представляват касационни оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон. Решаващите изводи на въззивния съд по отношение наличието на съсобственост са, че не е осъществявано владение от Г. В. на частите на брат му /сънаследник в коляното на прекия наследодател В. Р./, тъй като той е признавал неговите права и не е владял срещу него. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, в т.ч. посочената от касатора, и е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти като е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Обсъдил е показанията на разпитаните по делото свидетели и е посочил какви факти установяват те. В останалата си част въпросът за доказателствата касае обосноваността на обжалвания акт и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Изложението съдържа доводи за необоснованост на съдебния акт и поставя фактически въпроси, които не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на решението по реда на чл.288 ГПК. Посочването на съдебни решения, на които обжалваното противоречало, без да е поставен конкретен релевантен правен въпрос, също не може да послужи за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация Д. Л. Б. трябва да се присъдят направените разноски в размер на 300 лева, съгласно приложените доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №26 от 10.02.2014г. по гр.д. № 542/2013г. на Ловешкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Г. Г. и Б. Г. И. да заплатят на Д. Л. Б. разноски за произвродството по чл.288 ГПК в размер на 300 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: