3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
С. 09.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 101/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 15667 от 28.Х.2011 г. по ч.гр.д. № 13767/2011 г. на СГС, с което е потвърдено Разпореждане от 26.VІІ.2011 г. по ч.гр.д. № 30762/ 2011 г. на СРС, 38 с., с което е отхвърлено заявлението на [фирма] – [населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен срещу [фирма] – [населено място] въз основа на Споразумение от 25.І.2011 г. с нотариална заверка на подписите за сумите: 7035.95 лв. – договорна неустойка, 5687.69 лв. – законна лихва и 12 000 лв. – адвокатско възнаграждение, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага разрешените материално – правни въпроси, за които поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС относно издаване на заповед за незабавно изпълнение за договорна неустойка и лихва. По въпроса за адвокатското възнаграждение, уговорено за плащане след приключване на съдебното производство поддържа, че е спорен в съдебната практика и се решава противоречиво от съдилищата. Сочи съдебна практика по разрешените по делото правни въпроси.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, и по основателността на частната жалба по въпросите за неустойката и лихвата, за които е отказано да се издаде заповед за изпълнение, констатира следното:
Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което се прегражда по – нататъшното развитие на делото, но обжалваемият интерес е до 10 000 лв.: 7035.95 лв. – договорна неустойка и 5687.69 лв. – законна лихва. Делото е търговско, затова на основание чл. 274 ал. 4, вр. чл. 280 ал. 2 ГПК определението не подлежи на обжалване с частна касационна жалба. Частната касационна жалба в тази част е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Затова не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя по искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата по въпросите за договорната неустойка и лихвата.
По въпроса за разноските по делото – адвокатско възнаграждение 12 000 лв., уговорено с договор за правна защита и съдействие и неплатено. Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Нормата на чл. 78 ал.1 ГПК изрично предвижда, че заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, съответно се заплащат от ответника. Употребеното в закона минало страдателно причастие, като глаголна форма, която изразява резултат от действие, сочи на извода, че действието трябва да е осъществено – плащането да е извършено, като законът не прави разлика между заплатените от ищеца такси и разноски по делото, и възнаграждението за един адвокат. Изискването на Гражданскопроцесуалния закон за присъждане от насрещната страна на разноски, когато са заплатени, съгласно чл. 78 ГПК – такси, разноски и възнаграждение за един адвокат, не може да отпадне въз основа на разпоредбите на чл. 36 и чл. 37 от Закона за адвокатурата, които се отнасят за начина на уговаряне на адвокатско възнаграждение между довереника и доверителя и възможността за събиране от адвоката на вземанията си с издаване на заповед.
В изложения смисъл е установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 78 ГПК: Опр.№20/13.ІІ.2009 г. по т.д.№474/ 2008 г., Опр.№60/9.VІІ.20909 г. по т.д.№ 735/ 2008 г., Опр.№51/ 1.VІ. 2010 г. по т.д.№ 1041/ 2009 г., Опр.№ 52/ 1.VІ.2010 г. по т.д.№ 1015/ 2009 г., Опр.№24/23.ІІ.2011 г. по гр.д.№ 971/2010 г., Опр.№63/ 24.ІІІ. 2011 г. по гр.д.№ 1630/2010 г., Опр.№46/27.І.2011 г. по гр.д.№ 671/ 2011 г., и много други, като са изолирани посочените от жалбоподателя Опр.№132/31.ІІІ.2009 г. по ч.гр.д.№ 82/2009 г. на ВКС и Опр.№ 46/8.ІІ.2011 г. по ч.гр.д.№37/2011 г. на ВКС.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 15667 от 28.Х.2011 г. по ч.гр.д. № 13767/2011 г. на СГС, с което е потвърдено разпореждането в частта, с която не е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за 7035.95 лв. – договорна неустойка и за 5687.69 лв. – законна лихва.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчване на копие от определението на ищеца.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото определение в частта за адвокатското възнаграждение, в която част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: