О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
София, 09.04. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2635 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба от ищеца А. Х. Х., гражданин на Сирия и постоянно пребиваващ в България срещу Решение № 1864 от 17.07.2018г. по в.гр.д.№ 256/2018г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 9734/2015г. на СГС за отхвърляне на иска по чл.226,ал.1 КЗ-отм., предявен срещу ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за разликата от 16 000лв. до пълния предявен размер 200 000лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението в обжалваната част на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за уважаване на иска в предявения размер. Поддържа се довод за неправилно приложение на материалния закон – чл.52 ЗЗД при извода, че справедливото обезщетение е 160 000лв. и на чл.51,ал.2 ЗЗД при извода, че приносът на ищеца е в степен на 90%. Възразява се, че при прилагане на критерия за справедливост, САС в недостатъчна степен е възприел търпените и понастоящем търпими от ищеца действителни неимуществени вреди, страдания и неудобства. Акцентира се на размера на лимитите на застрахователно покритие по задължителната застраховка отговорност „гражданска отговорност на автомобилистите“. Твърди се, че възражението на ответника, че ищецът е пътувал в товарния отсек на микробуса е несвоевременно заявено, поради което е преклудирано, както и че по делото не е установена причинната връзка между своевременно наведеното от застрахователя възражение за нарушение от пътника на разпоредбата на чл.137а ЗДвП и настъпването на вредите. Поддържа се, че по делото не е доказано, че микробусът е бил оборудван с предпазни колани. Наведени са и доводи за неправилно определена степен на допринасяне за настъпването на вредите и нарушение на правилото на чл. 147 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК конкретен правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 от ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС не е формулиран. Поддържат се касационните основания за неправилно прилагане на разпоредбите на чл.52 ЗЗД, чл.51,ал.1 ЗЗД, чл.147 ГПК и чл.137а ЗДвП. Посочва се, че обуславящ изхода на делото е въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД. Поддържа се и оплакване за нарушение на разпоредбата на чл.5 ГПК поради присъждане на занижен размер на обезщетение за неимуществените вреди и се твърди, че определянето на различни по размер обезщетения е резултат на различно спрямо даденото в т.11 ППВС №4/68г. тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. По въпроса приложението на последната разпоредба е въведена и допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, аргументирана с размера на лимитите на застрахователните покрития за неимуществени вреди и съобразяването им при прилагане на критерия за справедливост. Поддържа се допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на ППВС № 4/68г. и решение № 749 от 05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на 2 т.о. Изложени са доводи за нарушение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, неправилно приложение на чл.137а ЗДвП с позоваване на противоречие на обжалваното решение с решението по т.д.№ 457/2014г. на ІІ т.о. и т.7 на ППВС № 17/1963г. Изложени са доводи и за нарушение на разпоредбата на чл.147 ГПК и се твърди, че въззивният съд е следвало да обсъди единствено възражението, основано на нарушаване на задължението по чл. 137а ЗДвП.
В писмен отговор ответникът ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
По делото е било безспорно, че на 19.04.2015г. ищецът, заедно още 16 пътника е пътувал в микробус „Форд Транзит“, рег. [рег.номер на МПС] по магистрала Тракия с посока към София. Около 6.50 ч. в землището нагр. Чирпан поради управление с несъобразена скорост микробусът се е ударил в предпазната мантинела и излязъл от платното за движение. Със споразумение по н.о.х.д. № 378/2015г. на Чирпанския РС водачът на микробуса е признат за виновен за причиняване на пътно произшествие при нарушаване на забраната за превоз на пътници в превозно средство, непредназначено за тази цел. Безспорно е било, че автомобилът е бил товарен – фургон, без прозорци и не е бил снабден със седалки. Експертизата е установила, че съобразно механизма на пътното произшествие, при който превозното средство не се е преобръщало, и при наличие на седалки с предпазни колани и ползване на последните, ищецът би се задържал на седалката и не би получил множеството травми, причинени при свободно движение на тялото му в купето. Безспорно е установено, че ищецът е получил тежки увреждания: серийни фрактури от второ до девето ребро, счупване на гръдната кост, контузия на белия дроб с разкъсване на плеврата и кръвоизлив, счупване на лява раменна и лява лъчева кост, множество фрактури на гръдни прешлени. Възстановителният период е продължителен и не е приключил към момента на изслушване на медицинските експертизи.
Първоинстанционният съд приел, че справедливото обезщетение е 100 000лв. Отчел е съпричиняване в степен 90% поради непоставен предпазен колан и поради създаване от пътника на предпоставки за поставяне в опасност чрез приемане да пътува в товарен автомобил, непредназначен за превоз на пътници, необорудван със седалки и предпазни колани и превозващ 17 души. Въззивната инстанция е била сезирана с жалба от ищеца срещу решението за отхвърляне на иска за разликата от присъдените от СГС 10 000лв. до пълния предявен размер 200 000лв. Излагайки подробни съображения, е приела за справедливо обезщетение в размер на 160 000лв. Във връзка с доводите на въззивника е посочила, че с оглед разпоредбата на чл.147 ГПК застрахователят допустимо е прецизирал възражението си за съпричиняване, изразяващо се в доброволно поемане от ищеца на риска да пътува в непредназначен за превоз на пътници автомобил и доброволно поемане на опасността, при настъпване на птп да понесе тежки увреждания, каквито не биха настъпили ако се превозваше на седалка и с поставен предпазен колан. Мотивирано е, че заявеното с исковата молба възражение за неизпълнение на задълженията по чл.137а ЗДвП е конкретизирано и дообосновано след представяне по делото на доказателства за механизма на пътното произшествие – прилагане на материалите от наказателното производство и изготвянето на автотехническата експертиза – при хипотезата на чл.147,т.1 ГПК Съставът на САС е споделил извода за степента на съпричиняване, приета от първоинстанционния съд, което е обусловило уважаването на иска за още 6 000лв. и потвърждаване на решението за отхвърлянето на иска за разликата от 16 000лв. до търсената сума от 200 000лв.
Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице поради липса на конкретно посочен правен въпрос. Изложението възпроизвежда касационните основания за неправилност поради нарушение на материалноправни и процесуалноправни разпоредби, а те не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол. Основанията за допускане на касационното обжалване и основанията за касиране на решението не са тъждествени. Задължение на касатора, а не на настоящата инстанция е, да изведе правния проблем и да го постави за отговор преди преценката и произнасянето по правилността на въззивното решение. Правен въпрос не е поставен по касационните доводи за нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД и чл.51,ал.2 ЗЗД и чл.137а ЗДвП, както и по твърдението за допуснато процесуално нарушение при прилагане на разпоредбата на чл.147 ГПК. Недоказано е и наличието на въведените допълнителни предпоставки. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетения за неимуществени вреди, на които се акцентира в изложението, произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба в ППВС № 4/68г., които указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди в конкретния случай е съобразена при постановяване на атакуваното въззивно решение. Наличието на практика по чл.280,ал.1 ГПК изключва приложното поле на хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
С № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на ВКС е уточнено, че при прилагане на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, те могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия към правно релевантния момент, имащи значение за формиране на критерия за справедливост. Определените от съда обезщетения следва да бъдат съобразени с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл.52 ЗЗД, а не с лимита на отговорността на застрахователя, каквито доводи са изложени в касационната жалба и изложението. Обемът на законовоустановеното застрахователно покритие по ЗЗГОА не е предвиден за едно увреждане, а установява лимит на отговорността на застрахователя спрямо неограничен брой застрахователни събития и пострадали.
Отсъства и твърдяното противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Твърдение на касатора, а не установим от материалите по делото е причиняването на вредите на ищеца единствено поради противоправното поведение на водача. Въззивната инстанция е изложила обстойни аргументи за поемането на риска от пътника да способства за настъпване на собствените си вреди и е приложила разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Съставът на САС не е излагал аргументи, че ищецът е допринесъл за настъпването на пътното произшествие, а е анализирал, че при предприемане от ищеца на действия за обезпечаване на собствената му сигурност, вредите не биха настъпили. Нелогично е оспорването от касатора на неустановеност по делото, че товарният автомобил е бил снабден с предпазни колани при безспорно установения факт, че товарният отсек, в който е пътувал пострадалият не е предназначен за превоз на пътници и няма седалки.
Разноски за ответната страна не се присъждат – в отговора на въззивната жалба, изготвен от адв. А.Б. се съдържа такова искане, но доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение за защита в настоящото производство не се представени. Такива не са описани и като приложение към отговора по чл.287 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 1864 от 17.07.2018г. по в.гр.д.№ 256/2018г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: