О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
София,09.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и десета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1709 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 19.03.2009 г. по гр.д. № 2033/2008 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решение от 26.03.2008 година по гр.д. № 26666/2006 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 17, ал.1 ЗЗД, предявен от Г. К. С. и С. К. Н. против А. И. Т. и Г. В. Т., всички от гр. С. за разкриване на симулация на договор от 29.12.2003 г. за покупко-продажба на ? ид. части от недвижим имот, съставляващ апартамент № 3 от сградата на ул. “П” № 24 като прикриващ дарение. В решението е прието, че ищците са наследници на Ц. С. С. , починал на 18.04.2004 година; че с нот. акт № 105 от 2003 г., Цаню С. е прехвърлил собствените си ? ид. части от имота на ул. “П” № 24 на ответницата А. И. Т., собственица на останалата ? ид. части от имота, получени по наследство от майка и, починала съпруга на прехвърлителя Ц. С. Собствеността на ? ид. части от имота е била прехвърлена срещу продажната цена от 15626,75 лева, за която сума продавачът е заявил пред нотариуса, че е получена напълно и в брой. Продажбата е била извършена по време на брака между ответниците А. И. Т. и Г. В. Т.. Прието е, че не е установено между страните по сделката да е било постигнато съгласие за сключване на договор за дарение; че доказателствата по делото сочат за намерение на ответницата да закупи процесния имот, а намерение на продавача, различно от заявеното в договора не е установено; че не е установен и твърдения от ищците факт, че продажната цена не е изплатена в действителност; че не е опровергано изявлението на купувача за получаване на цената на имота, предвид което твърдяната симулативност на сделката не е доказана.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Г. К. С. и С. К. Н.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като обуславящият изхода на делото процесуалноправен въпрос: може ли съдът да разгледа и разреши предявения иск на основание, различно от заявеното от ищеца, е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 КТ поради наличието на противоречива практика по въпроса какво е правното основание на иск, с който ищецът не претендира права от оспорваната сделка, а се домогва да докаже, че действителната воля на страните е била различна от отразената в нотариалния акт. Към изложението за допускане на касационно обжалване са приложени решение № 453 от 20.06.2003 година по гр.д. № 990/2002 година и решение № 771 от 01.12.2005 година по гр.д. № 1006/2004 година на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд и .
Ответниците по касационната жалба А. И. Т. и Г. В. Т. поддържат че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Процесуалният въпрос може ли съдът да разгледа и разреши предявения иск на основание, различно от заявеното от ищеца, не е обуславящ изхода на делото, нито е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Произнасянето на съда по непредявен иск води до недопустимост на съдебния акт – порок, за който горестоящият съд следи служебно, какъвто порок не се констатира по отношение на обжалвания съдебен акт. По повдигнатия процесуален въпрос е налице трайно установена съдебна практика, основания за промяна на която не са налице – когато съдът се е произнесъл по непредявен иск, горестоящият съд, за да отстрани допуснатите нарушения на диспозитивното начало и липсата на произнасяне по предявения иск, обезсилва недопустимото решение и връща делото на произнеслия се недопустимо съд, за да постанови решение по иска, с който е бил сезиран.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 КТ. Въпросът какво е правното основание на иск, с който ищецът не претендира права от оспорваната сделка, а се домогва да докаже, че действителната воля на страните е била различна от отразената в нотариалния акт, не е обуславящ изхода на делото, тъй като няма отношение към заявения от ищеца предмет на делото. С исковата молба ищците са въвели твърдения, че наследодателят им е извършил симулативна сделка, прикриваща дарение, с което е накърнил запазените части от наследството им. Молят да се признае по отношение на ответниците, че продажбата по нот. акт № 105 от 2003 г., с който наследодателят им Ц. С. е прехвърлил собствените си ? ид. части от имота на ул. “П” № 24 на ответницата А. И. Т. е недействителна като симулативна и прикрива дарение – иск с правно основание чл. 17, ал.1 ЗЗД, по който въззивния съд се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Приложените решения на Второ гражданско отделение по гр.д. № 990/2002 г. и гр.д. № 544/2009 г. са постановени по искове за разкриване на абсолютна симулация, предявени от страна по сделката – хипотеза, различна от процесната, при която ответникът, ако твърди, че симулативната сделка прикрива друга, следва да докаже, че има прикрита сделка и каква е тя. В процесния случай, ищецът – страна, която не е участвала в сделката, твърди, че е симулативна, прикриваща дарение, поради което негова е и доказателствената тежест за установяване на симулацията и наличието на прикритата сделка.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.03.2009 г. по гр.д. № 2033/2008 г. на Софийски градски съд, ІV “А” състав на въззивно отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: