О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
София , 30.12.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди и осма година в състав:
Председател:Жанин Силдарева Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3495/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кооперация “Х” гр. С., приподписана от процесуалния представител адвокат В, срещу въззивното решение № 33 от 11.02.2008 г. по гр. д. № 2859/07 г. на Софийския градски съд, с което, след отмяна на решението от 27.06.2007 г. по гр. д. № 26263/06 г. на Софийския районен съд, са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 КТ, като за незаконно е признато и е отменено уволнението със заповед № 59 от 31.10.2006 г., Е. Б. Р. П. е възстановена на предишната работа “технолог”, присъдено е обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3 768.00 лева за времето от 01.11.2006 г. до 01.05.2007 г., допуснато е предварително изпълнение на въззивното решение в последната му част и са присъдени следващите се разноски и държавна такса. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос дали решението за съкращаване на щата е взето по установения ред и от компетентния за това орган, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в решение № 2* от 25.01.2007 г. по гр. д. № 896/04 г. на ВКС на РБ, III-то г. о. Твърди се, че въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата и произнасянето от Върховния касационен съд ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата по жалбата Е. Б. Р.- П. не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на IV-то г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Спорът по делото е относно компетентния орган, оправомощен да взима решения за съкращаване в щата. Софийският градски съд приел, че в устава на кооперацията не е изрично посочено кой неин орган има правомощието да взима такова решение. Съгласно чл. 16, ал. 2 от устава, възпроизвеждащ нормата на чл. 17, ал. 3 ЗК /отм./, общото събрание обсъжда и взема решения по всички въпроси, свързани с кооперацията и нейната дейност, и когато законът или уставът не предвиждат изрично това. Оттук съдът заключил, че компетентният в случая орган е общото събрание на кооперацията. Делегиране на правото за съкращаване на щата на управителния съдът, решение за което е взето с протокол № 1 от 08.04.2004 г., е недопустимо, тъй като подобна делегация излиза извън правомощията на този орган, очертани с чл. 23 от устава. Дори да се приеме обратното, то решението на управителния съвет от 12.12.2005 г. е принципно и не съдържа конкретизация кои длъжности се премахват за в бъдеще от утвърдения общ брой на работниците и служителите на кооперацията. Затова и заповед № 199 от 27.10.2006 г. на председателя на кооперацията, с която е наредено да бъде съкратена 1 бр. технолог от щатното разписание, не произвежда правно действие. Председателят е орган с представителни, а не с разпоредителни правомощия и следователно упражненото от него със заповед № 59 от 31.10.2006 г. право на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ е незаконосъобразно.
Предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване не са налице по следните съображения:
Съдебното решение на тричленния състав на Върховния касационен съд, на което касаторът се позовава, тълкува правомощията по съкращаване на щата на различните органи на акционерното дружество. Според вложения в него смисъл не може да се приеме, че всяко съкращаване на щата е съществена организационна промяна, която изисква единодушно решение на съвета на директорите на дружеството съобразно чл. 236, ал. 1, т. 3 ТЗ /в редакция към момента на уволнението/. Посочено е, че във възложеното на изпълнителния директор на дружеството оперативно управление се включва и правомощието да определя числения състав на работниците и служителите, като се прави вътрешно разпределение на труда в предприятието.
Спорният по настоящото дело въпрос следва да получи разрешение съобразно организационната структура на ответника – кооперация, нормативно установените правомощия на органите на кооперацията със Закона за кооперациите и тези, предвидени в устава на ответника. От посочените предпоставки е изхождал и въззивният съд, когато е формирал становището си по правомощията на председателя на ответната кооперация да извърши съкращение в щата. Не може чрез позоваване на съдебен акт, касаещ правомощията на органите на друг вид правен субект, да се обоснове основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касаторът не е представил решения по сходни дела, на които да противоречи даденото от въззивния съд разрешение на поставения с жалбата въпрос. Постановените в рамките на висящия спор решения на двете инстанции не попадат в приложното поле на основанието, което изисква въпросът да е разрешен с влязло в сила решение. В случая такова не е налице.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предпоставя произнасянето на Върховния касационен съд да е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Приложението на това основание не може да се обоснове с поддържаното в жалбата наличие на голям брой трудови спорове и необходимостта от ясни критерии за разрешаването им. Разглежданият случай е разрешен от въззивния съд въз основа на тълкуване на норми от устава на ответната кооперация, а не на конкретни правни норми, поради което и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 33 от 11.02.2008 г. по гр. д. № 2859/07 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: