Определение №176 от по гр. дело №3814/3814 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            № 176
 
                                                София 28.11.2008г.
 
                                            В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, пето   гражданско отделение, в закрито  заседание на трети ноември  , две хиляди и осма    година в състав:
 
 
                                    Председател :  ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА             
                                             Членове :  НАДЕЖДА ЗЕКОВА   
                                                                                       ЕМИЛ ТОМОВ
 
 
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
 гр. дело №3814/2008 г.
            Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. с. АГ болница „С„ ЕАД срещу решение от 19.05.2008г по гр.дело № 105/2007г. на Софийски градски съд , с което е оставено в сила решение от 29.09.2006г по гр.д.2757/2006г на Софийски районен съд В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 . От значение за точното прилагане на трудовото право е в случай на спор по чл. 344 ал.1 от КТ съдът да съобрази действителното, вярното фактическо основание на заповедта за уволнение , а не единствено формално посоченото като законов текст.
След преценка Върховен касационен съд ,V гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК тезата на касатора е аргументирана от тълкуване , според което основанието за прекратяване на трудовия договор поради промяна на изискванията за изпълнение на длъжността ,ако работникът или служителят не отговаря на тях( чл. 328 ал.1 т.11 ) , в действителност представлява „фактическо основание” по смисъла на чл. 328 ал.1 т.12 от КТ и поради това въпросът за законосъобразността на заповед , с която трудовото правоотношение е прекратено веднага след възстановяване на ищцата на работа със съдебно решение , с изрично посочване на чл. 328 ал.1 т.11 от КТ , при изрична обосновка в мотивите : ”междувременно настъпили промени в законоустановените изисквания за заемането на длъжността акушерка” , съдилищата е следвало да подведат под хипотезата на друго основание , а именно „обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор” .
Поддържаната от касатора теза е несъстоятелна . Решението на Софийски градски съд е постановено по законосъобразността на конкретното прекратително основание, не само изрично посочено от работодателя в заповедта, но и при очевидно съответствие на фактите, обусловили волеизявлението , с хипотезата на чл. 328 ал.1 т.11 от КТ . Въззивният съд е приложил закона точно и не е повод за корективно тълкуване във връзка с отграниченията при различните хипотези на закона , даващи основание на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие. Ето защо не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и поддържаният довод за относимост на случая към въпрос от съществено значение за развитието на правото не следва да бъде възприет .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на V г.о.
 
 
 
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
Не допуска касационно обжалване на решение от 19.05.2008г по гр.дело № 105/2007г. на Софийски градски съд
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .
 

Scroll to Top