О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
гр.София, 25.02.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3875 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Г. Ч. от гр. Б., против решението от 26.03.2008г., постановено по гр.д. №3183/2007г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставено в сила решението от 12.10.2007г. по гр.д. №1745/2007г. на Районен съд-Пловдив, в частта, с която е уважен предявения от Н. С. С. гр. П., в качеството й на майка и законен представител на И. С. Ч. , против С. Г. Ч. иск с правно основание чл.86 от СК.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Постъпило е възражение от Н. С. С. в качеството й на майка и законен представител на И. С. Ч. по допускането на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в т.1, т.2 и т.3 на същата разпоредба. Под съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да се разбират основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото.
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което съдът е изменил присъдената по гр.д. №2278/2004г. на Районен съд-Бургас, месечна издръжка от 40лв., като е осъдил С. Г. Ч. да заплаща на Н. С. С. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И, месечна издръжка, увеличена на 160лв., считано от 04.05.2007г. със законните последици. Съдът е приел, че с оглед доходите на задължените родители, за майката от 215лв. брутно трудово възнаграждение и за бащата, безработен, но в трудоспособна възраст и нуждите на детето И. , на седем навършени години с изключително тежко здравословно състояние вследствие общо заболяване с диагноза „Туберкулозна склероза. Симптоматика епилепсия-терапевтична резистенция. Рекардацио менталис левис” – 86%инвалидност с чужда помощ, осъществяване от майката, е необходима обща месечна издръжка в размер на 200лв., която разпределил като участие между двамата родители – за бащата 160лв. месечно и на майката паричната разлика от 40лв. плюс грижите в натура.становено е, че бащата притежава идеална част от жилище в гр. Б., освен това, в което живее. Макар и в хода на делото да е прекратено трудовия му договор като учител, бащата е трудоспособен и въз основа на установеното по делото, че съвместява работа на две места, е прието, че би могъл да реализира доходи в размер на средната за страната работна заплата и да участва в издръжката на детето И. , като участва и в издръжката на детето К. на два месеца от последващия му брак.
Релевирания от касатора въпрос за определяне участието на задължените родители в издръжката на малолетното им дете, е съществен за спора за изменението на издръжката на детето. В конкретния случай с обжалваното решение този въпрос е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, изразена в решение №639/30.06.1999г. по гр.д. №106/1999г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., Решение №1116/07.12.1999г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. Съдебната практика трайно приема, че обстоятелството, че родителят е регистриран като безработен не го освобождава от задължението да заплаща издръжка на малолетното си дете, като при определяне на размера, с който този родител участва в издръжката на детето се отчитат конкретните обстоятелства – трудоспособност, професионална квалификация, възможност за реализиране на доходи от недвижими имоти, от търговска дейност и пр. Представените от касатора решения на ВКС са неотносими към релевирания от него съществен правен въпрос. Доводът на касатора, че в обжалваното решение изводите на въззивния съд за възможностите му да дава издръжка на детето И. са необосновани, е относим към касационно основание за неправилност на въззивното решение, а не към основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
В разглеждания случай не може да се приеме, че е налице и релевираното основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като е посочено бланкетно /възпроизведен е текста на закона, без конкретно да бъде обосновано значението на правния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл с акта, за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото/, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.03.2008г., постановено по гр.д. №3183/2007г. на Окръжен съд-Пловдив, по касационна жалба от С. Г. Ч..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: