О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
София, 20.03.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 153 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Л. Ц. срещу решение № 165/23.06.2008 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 739/2007 г., с което е оставено в сила решение от 25.10.2006 г. на Софийски градски съд /СГС/, уважаващо иск по чл.534 ТЗ за сумата 26855.30 лв. срещу настоящия касатор.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, а като основание за допускане на касационното обжалване – че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона.
Ответните страни – С. С. М. , Р. С. М. и М. С. М. оспорват допускането и основателността на касационната жалба по съображения в писмено възражение.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на А. Л. Ц., поради следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата по чл.284 ал.3 ГПК. В случая касаторът бланкетно посочва разпоредбата на чл.280 ГПК, твърдейки, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона. Формулира съществените въпроси по следния начин:
1. Квалификацията на предявения иск.
2. Основателността на иска.
3. Неизяснена фактическа обстановка.
Така формулираните три въпроса касаят съществото на спора и основанията за обжалване на решението по смисъла на чл.281 ГПК, а не допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ГПК – основания, които законодателят изрично разграничава, поради което съдът, прилагайки закона /чл.5 ГПК/, не би могъл да подменя едни основания с други. Дори да се приеме, че първият въпрос – за квалификацията на иска, която е задължение на съда по всяко дело, е съществен процесуалноправен въпрос в случая, то той е разрешен в съответствие, а не в противоречие с цитираната и приложената от самия касатор съдебна практика, а именно предявеният иск да бъда квалифициран съобразно изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които се основава искът. Ако правната квалификация, дадена от съда съвпада с поддържаната и от ищеца, не и с желаната правна квалификация от другата страна /в случая касатора/, това не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК. Основателността на предявения иск и наличието или липсата на непълнота на доказателства по делото са основания за неправилност на касационно обжалване по смисъла на чл.281ал.1 т.3 ГПК, но не и съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.281 ал.1 ГПК или довод за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Буквалното цитиране на закона в случая – произнасяне от САС по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, не обуславя наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК при липса на каквито и да е конкретни доводи и съображения за наличието им.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК и по нея не следва да се допуска касационно обжалване на решението на САС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №165/23.06.2008 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 739/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.