О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 01.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3241/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. И. Д., срещу определение № 247 от 31.08.2018 г. по ч.гр.д. № 176/2018 г. на Окръжен съд – Силистра. С него е потвърдено разпореждане от 02.07.2018 г. по гр.д. № 2158/2017 г. на Районен съд- Силистра, с което е отхвърлено искането на адв. И. Д. за изплащане на внесеното от ищеца възнаграждение за особен представител по чл. 47, ал.6 ГПК.
В частната касационна жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа, че в случая претенцията му не е за авансово заплащане на дължимото адвокатско възнаграждение, а за възнаграждение за реално положен от него труд в качеството му на назначен особен представител. Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за реда за определяне на адвокатски възнаграждения на особен представител по чл. 47, ал.6 ГПК и относно времето на изплащане на тези възнаграждения. Твърди, че по тези въпроси обжалваното определение е постановено в противоречие с т.6 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство е назначен от съда по реда на чл. 47, ал.6 ГПК за особен представител на ответника по делото В. Б. М. на разноски на ищеца. Определено е възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в размер на 600 лв., което е внесено от ищцата. Назначеният особен представител е подал отговор на исковата молба и се е явил в насроченото открито съдебно заседание, в което направил искане да му бъде изплатено дължимото адвокатско възнаграждение. Молбата му е оставена без уважение по съображения, че все още не са налице предпоставките за това.
Въззивната инстанция е потвърдила това определение, като е приела, че нормата на чл. 2, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на която се позовава жалбоподателят, за да обоснове претенцията си за изплащане на внесеното възнаграждение преди приключване на производството в съответната инстанция, в случая не намира приложение, тъй като тя урежда плащането на адвокатско възнаграждение при договорно представителство. Доколкото Законът за адвокатурата и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не съдържат специални правила относно момента, в който следва да се изплати възнаграждението на назначения особен представител, съдът е приел, че дължимото възнаграждение следва да се изплати след приключване на съдебното дирене в съответната инстанция.
Първият от поставените от жалбоподателя правни въпроси относно реда за определяне на възнаграждението на особен представител по чл. 46, ал.7 ГПК е неотносим към изхода на спора и поради това не обосновава основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Възнаграждението е определено от съда, като размерът му е съобразен с изискванията на Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба, и по него жалбоподателят не възразява.
Обуславящ е вторият въпрос – кога съдът е длъжен да изплати възнаграждението на особения представител, назначен на разноски на ищеца – във всяко положение на делото в съответната инстанция или след приключване на съдебното дирене. В Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК не е даден отговор на този въпрос, а твърдението на жалбоподателя за разрешаването му с обжалваното определение в противоречие със задължителната практика на ВКС, се основава на неправилна интерпретация употребения в мотивите към т.6 израз „възнаграждението е винаги дължимо” в смисъл, че съдът е длъжен да разпореди изплащане на внесеното възнаграждение и преди приключване на делото, докато вложеното в този израз значение е друго – изплащането на възнаграждение на особения представител не е обвързано с изхода на делото и се дължи независимо дали решението е благоприятно или не за представляваната от особен представител страна. Доколкото въпросът кога следва да бъде изплатено на особения представител определеното от съда и внесено от насрещната страна възнаграждение не е изрично уреден както в ГПК, така и в Закона за адвокатурата и в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в своята практика ВКС приема, че при разрешаването му по аналогия да намери приложение разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно която при процесуално представителство, адвокатското възнаграждение се изплаща след приключване на производството пред съответната инстанция, както и при спиране или прекратяване на производството. В този смисъл напр. определение № 71 от 26.02.2014 г. по т.д. № 4491/2013 г. на ВКС, І т.о; определение № 363 от 03.12.2014 г. по т.д. № 3515/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., цитираното в обжалвания съдебен акт определение № 300 от 16.06.2017 г. по ч.гр.д. № 2247/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и др. Обжалваното въззивно определение е съобразено с тази практика, поради което не е налице основание по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 247 от 31.08.2018 г. по ч.гр.д. № 176/2018 г. на Окръжен съд – Силистра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: