3
гр. д. № 1757/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 177
София, 10.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 26 март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1757/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от С. Г. Г. касационна жалба срещу решение № 492 от 07.12.2012 г. по гр. д. № 759/2012 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 6560/2010 г. на Добрички районен съд. С това решение е уважен предявения от П. Ж. К. иск за делба на съсобствен недвижим имот, съставляващ земеделска земя с площ от 79.999 дка , заснета с № 020014 в плана за земеразделяне, възстановен на наследниците на М. С. М..
Касационният довод е за необоснованост и незаконосъобразност на извода, че част от наследниците не са направили отказ от наследството на М., поради което неправилно съдът е допуснал извършване на делбата между всички наследници на този наследодател.
В изложението към касационната жалба се иска допускане на касационна проверка по разрешените от съда въпроса: кои са наследниците на общия наследодател и какво е получил всеки от тях от наследодателя и каква е била неговата пряка и непосредствена воля. В мотивите се поддържа, че наследодателят е разпределил приживе притежаваната от него земеделска земя, в съответствие с която воля част от наследниците са направили откази от останалото наследство, които не са зачетени от съда.
Ответникът по касация К. С. намира същата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
От фактическа страна е установено, че описаният земеделски имот е бил възстановен по реда на З. на наследниците на М. С. М., конституирани като страни по делото. Въз основа на решението на ОСЗ през 1995 г. съсобствениците са се снабдили с констативен нот. акт за собственост № 98, т. ХХІV, по н. д. № 5999/1995 г. Установено е, че наследодателят е починал през 1983 г. и е оставил за наследници седем деца, както и че страните по делото са техни наследници. Квотите в съсобствеността съдът е определил при съобразяване разпоредбите на чл. 5-9 ЗН и по размерът им страните не спорят. Ответницата по иска, сега касаторка, дъщеря на починалата П. М. Д. и внучка на общия наследодател, е представила декларации – пълномощни, изготвени дъщери и единия син на общия наследодател: К. М. М., П. М. Д., Мира М. К., Е. М. П. и С. М. С., и е поддържала, че в тях е формирана воля за отказване от наследството на М. М. в полза на брат им К. М. С.. Съдът е намерил, че представените писмени декларации-пълномощни, не представляват откази от наследство, тъй като не са вписани в особената книга, водена в Добрички районен съд за отказите от наследството. В тях се съдържат волеизявления, че се отказват от възстановените земи и упълномощават брат им К. да разполага с полагащото им се наследство като го стопанисва и се разпорежда с него. Така изразеното сочи на това, че наследството е било прието преди съставянето на декларациите.
След като е намерил, че не са налице валидни откази от наследство, съдът е определил квотите на съделителите при спазване разпоредбите на ЗН.
В изложението към касационната жалба не е формулиран правен въпрос, решен от съда и обусловил правния извод за обема на правата на страните в съсобствеността.
Поставеният въпрос „защо се е наложило изготвянето на тези откази” също не е решаван от съда. Той е анализирал правното значение на писмените доказателства и в съответствие на закона е намерил, че тези части писмени документи не съставляват отказ от наследство по смисъла на чл. 39 ЗН, поради което и не са основания за изменение правата на наследниците в съсобствеността. Разрешеният от съда въпрос е за това спазено ли е изискването за валидност на отказа от наследство, а не за това кое е наложило съставянето на декларациите.
Поставените въпроси в изложението към касационната жалба не обуславят общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което не е налице основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение № 492 от 07.12.2012 г. по гр. д. № 759/2012 г. на Добрички окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: