О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
гр. София, 13.03.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 08 март, през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 1281 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощника на Надежда П. М. от [населено място] срещу определение №783/04.12.2012 г. по ч.т.д. 757/2012 на ВКС, 1-во т.о. на ТК, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същия жалбоподател срещу определение от № 1892/17.09.2012 г. по ч.гр.д.№ 2809/2012 на САС в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение, с което е наложена глоба на жалбоподателката до размера на 150 лева по реда на чл.91 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение , съставът на ВКС, ТК се е позовал на обстоятелството, че частната касационна жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт-определение, с което се потвърждава първоинстанционното определение, с което е наложена глоба на жалбоподателката до размера на 150 лева по реда на чл.91 ал.1 ГПК. Съдът се е обосновал, че това определение е свързано с администриране на съдебното производство и санкциониране на лицата, които следва да осигурят това-връчители на съдебни съобщения по чл.88 ГПК. Следователно, съгласно задължителната практика на ВКС-ТР №1/17.07.2001 г.-т.6 на ОСГК този вид определения подлежат само на двуинстанционен контрол.
Настоящият състав на ВКС, ІІ ро т.о. на ТК споделя така изразеното становище по следните съображения:
Процесуалните разпоредби на т.1 и т.2 на чл.274 ал.3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Обжалваното определение не попада в нито една от горецитираните категории определения, подлежащи на частно касационно обжалване, с оглед на което частната жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение определение №783/04.12.2012 г. по ч.т.д. 757/2012 на ВКС, 1-во т.о. на ТК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.