1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 15.02. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1005 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Д. С. от[населено място], В. област, чрез пълномощника му адв. К. М. от АК-В. Търново, против въззивно решение № 53 от 31.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 34/2010 г. на В. окръжен съд, с което като е оставено в сила решение № 493 от 20.11.2009 г. на Горнооряховския районен съд, постановено по гр.д. № 555/2009 г., е отхвърлен предявеният от А. Д. С. срещу П. на Република България иск, с правно основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на РП[населено място], със законните последици.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, значими за изхода на спора, които са решавани в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Изведените въпроси са – вида на досъдебното производство, начина на привличане на обвиняемия, повдигане и предявяване на обвинение от значение ли са за ангажиране на отговорността на П. на РБ по ЗОДОВ, както и трябва ли да е налице пряко участие на прокурор в разследването, за да бъде пасивно легитимирана П. на РБ да отговаря по ЗОДОВ. В подкрепа на твърденията си касаторът е представил съдебни решения: решение № 1323 от 27.11.2007 г. по гр.д. № 1400/2006 г. на І ГО на ВКС и решение № 82 от 18.03.2004 г. по гр.д. № 1010/2003 г. на ІV ГО на ВКС.
Ответникът по касационната жалба, Прокуратура на Република България, не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в което да изрази становище по жалбата, както и по основанията за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – иск по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ за заплащане от страна на П. на РБ на обезщетение в размер на 5000 лв. за претърпени неимуществени вреди от А. Д. С. по повод водено срещу него като уличено лице дознание № 626/2005 г. по описа на Р.[населено място]. Този извод съдът обосновава с липсата на каквито и да са увреждащи действия от страна на прокурор от РП[населено място] във връзка с образуваното полицейско производство срещу касатора, с изключение на постановление на съответния прокурор от районната прокуратура, с което на основание чл. 411, т. 5 НПК/отм./ е прекратено производството по дознанието срещу А. С. за престъпление по чл. 129 НК.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана във въззивното решение, и който въпрос с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Поставените от касатора правни въпроси в случая са неотносими към правния спор, а и не са решени, както се твърди, в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС. Такова противоречие може да има само тогава, когато касаторът се позовава на задължителна тълкувателна практика. Незадължителните актове на ВКС по конкретни дела могат да са основание за допускане на обжалването по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, ако доказват наличие на противоречива практика. За да е налице отговорност за вреди причинени на граждани от П. на РБ по чл. 2 от ЗОДОВ, следва да са налице незаконосъобразни действия на нейните органи съобразно предпоставките на този законов текст. В случая е проведено полицейско производство за престъпление по чл. 129 НК, образувано от дознател по реда на чл. 408а НПК/отм./, в което производство касаторът е уличено лице. Производството е приключило с постановление на прокурор при РП[населено място] за прекратяване на дознанието на основание чл. 411, т. 5 НПК срещу касатора, тъй като не е доказано по категоричен и несъмнен начин той да е извършил престъпление по чл. 129 НК, т.е. не са налице увреждащи действия от страна на органите на прокуратурата по отношение на касатора, за да бъде ангажирана отговорността й по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ. В конкретния случай спрямо ищеца не е повдигнато обвинение в извършване на престъпление и претърпените от него вреди не произтичат от действия на прокурорските органи. Като е направил този извод, въззивният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с посочените от касатора решения на ВКС. От тези решения е видно, че отговорността на П. е ангажирана, тъй като представители на същата са давали задължителни указания по вече образувано наказателно производство, или самото наказателно производство е образувано с постановление на прокурор. Дознателят не е представител на П. и дори да се приеме, че са налице извършени от него незаконни действия, от които произтичат вреди за уличеното лице, не може да се ангажира отговорността на П. на РБ за репариране на тези вреди. В тази връзка въззивното решение е постановено в съответствие с разрешението, дадено в т. 6 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Поради това, настоящият състав счита, че касаторът не е обосновал наличието на противоречива съдебна практика, представляваща основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съдебната практика по приложението на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ е постоянна и непротиворечива, като не са налице обстоятелства, налагащи тълкуването на цитираната разпоредба или изменението на съдебната практика по нея, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – изведените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 53 от 31.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 34/2010 г. на В. окръжен съд по касационна жалба с вх. № 4897/04.05.2010 г. на А. Д. С. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: