– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 177
гр. София 16.02.2016 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 07.10.2015 (седми октомври две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3655 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от К. С. Г., срещу решение № 124/29.12.2015 година на Апелативен съд Б., постановено по гр. д. № 295/2014 година, касационна жалба с вх. № 3609/29.04.2015 година.
С обжалваното решение съставът на Апелативен съд Б. е потвърдил решение № 286/14.08.2014 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 2085/2013 година, с което са отхвърлени предявените от К. С. Г. срещу В. Д. В. искове за заплащане на сумата от 26 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 23.04.2009 година до 13.03.2012 година и на сумата от 22 000.00 лева представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 23.04.2009 година до 13.03.2012 година, като е променил приетата от първата инстанция правна квалификация на исковете от 45 от ЗЗД на чл. 51 от ЗА. В касационната жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което е и необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените от К. С. Г. срещу В. Д. В. искове да бъдат уважени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Б. по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба В. Д. В. е подала отговор на същата с вх. № 5526/01.07.2015 година, в който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Б., поради което такава не трябва да бъде допускано, а ако това не се възприеме жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано същата да бъде оставена без уважение като атакуваното с нея решение бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че В. Д. В., в качеството си на адвокат от АК Б. е била процесуален представител на К. С. Г. по н. о. х. Д № 492/2008 година по описа на Районен съд Бургас. Посочено е, че исковете на Г. се основават на твърдението му, че като не е подала молба за възобновяване наказателното производство по цитираното дело в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК В. виновно му е причинила неимуществени вреди, изразяващи се в загуба на доверие, уронване на престижа, загуба на приятели, сриване на имунната система, а също така и имуществени такива, изразяващи се в разходи за лечение и пропуснати ползи от възможността да реализира доходи от работа, от която е бил лишен при престоя си в затвора. Въззивният съд е приел, че присъдата по наказателното производство е влязла в сила на 05.12.2008 година и срокът за възобновяването на производството по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е изтекъл на 05.06.2009 година. Посочено е, че Г. е бил осведомен за възможността за възобновяване на наказателното производство, тъй като е провеждал разговори за това с В., а от показанията на разпитаните свидетели е прието, че макар и не много конкретно във времето той е очаквал такава молба да бъде подадена. Това е направено лично от Г. и то едва през 2013 година. Във връзка с това е посочено, че от разпита на свидетелите не е доказано, че Г. е възлагал на В. да поиска възобновяване на производството, както и че след като касаторът е знаел за тази възможност при бездействието на ответницата е могъл да ангажира друг адвокат. Съдът е приел, че няма пречка това възлагане да бъде и неформално, но във всички случаи трябва да бъде установено от Г. по несъмнен начин. Освен това е прието, че липсва и причинна връзка между твърдените от К. С. Г. вреди и неподаването на молбата за възстановяване на наказателното производство в установените за това срокове. Посочено е, че разбирането на Г., че ако такова искане е било изготвено той не би изтърпявал наказанието лишаване от свобода, наложено му по наказателното производство, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66 от НК, е неправилно, тъй като адвокатът дължи само правна защита, но не и точно определен резултат. При това обстоятелството, че К. С. Г. изтърпява присъдата по н. о. х. Д № 492/2008 година по описа на Районен съд Бургас се дължи на извършено от него последващо престъпление, а не на липсата на своевременно направено искане за възобновяване на наказателното производство. С оглед на посочените по-горе мотиви съставът на Апелативен съд Б. е обобщил, че не е доказано виновно неизпълнение на задълженията на В. Димитрова В., в качеството й на адвокат, което да ангажира отговорността й по отношение на К. С. Г. по реда на чл. 51 от ЗА, тъй като не било доказано касаторът да е възлагал на ответницата да изготви искане за възобновяване на наказателното производство по н. о. х. Д № 492/2008 година по описа на Районен съд Бургас.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че с решението си съставът на Апелативен съд Б. се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, по следните процесуално правни въпроси, а именно: 1) следва ли в изпълнение на задълженията си по чл. 146 от ГПК съдът да укаже конкретно, точно и ясно за кои факти всяка една от страните носи тежестта на доказване и за кои от твърдените от страните факти, те не сочат доказателства? и 2) длъжен ли е съдът на обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им и от значение за крайния изход на делото?
По отношение на първият от посочените по-горе въпроси се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 886/13.12.2010 година, постановено по гр. д. № 1553/2009 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. Задължението за изготвянето на доклад по чл. 146 от ГПК обаче е на първоинстанционния съд, поради което, ако има липса на доклад или ако същият е неточен, непълен или неясен е налице допуснато от този съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Затова така формулирания въпрос не се отнася до предвидени в закона задължения на въззивния съд, осигуряващи законосъобразност на решението му. По силата на т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС въззивният съд не следи служебно за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, включително и такива отнасящи се до изпълнението за задължението по чл. 146 от ГПК. Такова задължение той има само при изложени във въззивната жалба доводи за това, като в този случай не следва да бъде изготвян нов доклад, а само се дължи даване на указания за възможността да бъдат предприети процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които страните са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради липса, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В случая К. С. Г. не е изложил доводи за неправилност на доклада на първата инстанция във въззивната си жалба, поради което въззивният съд не е бил длъжен да се произнася по този въпрос. Затова не е извършван и контрол върху дейността на първоинстанционния съд по изготвянето на доклада по чл. 146 от ГПК и с въззивното решение този въпрос не е разрешаван. Предмет на касационно обжалване е именно решението на въззивния съд, поради което от значение за допускането му до обжалване са разрешените с него въпроси, а не тези разрешавани от първоинстанционния съд. Затова дори и първата инстанция да е разрешила даден правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, то след като същият не е бил включен по надлежния ред с въззивната жалба в предмета на въззивното производство, той не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Предвид на това въз основа на този въпрос не може да се допусне касационно обжалване на оспорваното решение като същевременно не е формулиран правен въпрос във връзка с извършената от втората инстанция промяна на правната квалификация на иска, което не може да бъде направено служебно от касационния съд. По отношение на втория въпрос касаторът не е посочил съдебна практика, от която да бъде направен извод, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 2 от ГПК. Също така не са изложени и твърдения за евентуално наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. С оглед на това не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд Б. и по втория от формулираните от касатора процесуално правни въпроси. Освен това по този въпрос е налице многобройна съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. Видно от мотивите на въззивното решение съдът по същество е обсъдил всички релевантни за конкретния спор твърдения на страните и относимите към тях доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на това е формирал правните си изводи, намерили израз в мотивите към решението. С последните са дадени отговори на всички относими към спора твърдения и искания на К. С. Г. като при това въззивният съд не се е отклонил от установената задължителна съдебна практика по този въпрос.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл и по следните два материално правни въпроса, които са обусловили изводите му, а именно: 1) когато адвокатът със сключен договор не е изпълнил свое задължение, след като не е ангажирал доказателства обективно да е бил възпрепятстван да стори това, установява ли това виновно неизпълнение и последваща предпоставка за да се ангажира деликтната отговорност на основание чл. 45 от ЗЗД и 2) какви задължения поема с договора за адвокатска услуга адвокатът-да извърши необходимите правни и фактически действия или да посъветва доверителя какви правни и фактически действия да извърши той, или и двете заедно, за да бъде осъществена защитата на едно претендирано от доверителя (или срещу едно претендирано спрямо него) материално субективно право, така че то да бъде реализирано от доверителя и да бъде в негов интерес?. Посочено е, че отговорът на първия от двата въпроса е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което касационното обжалване трябва да се допусне по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а за втория е разрешен в противоречие с постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 227/19.08.2013 година, постановено по гр. д. № 1166/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Освен цитирането на текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК касаторът не е изложил каквито и да са твърдения, от които да бъде направен извод, че допускането на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Б. ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Наличието на такава обосновка е задължително, тъй като без нея не може да бъде направен извод за верността на твърдението на касатора, че обжалването трябва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съществуването на това основание за допускане на касационно обжалване се проверява от касационния съд въз основа на твърденията на касатора, като при това съдът не може да излиза извън направената с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка, нито да извършва самостоятелна проверка за наличието на основанието. Затова липсата на обосновка е достатъчна, за да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение по първия от формулираните от касатора материално правни въпроси. Що се отнася до втория от тях, той действително е формулиран общо, но не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Б. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Така както е формулиран същият възпроизвежда част от отговора на правния въпрос даден с решение № 227/19.08.2013 година, постановено по гр. д. № 1166/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., но без да се направи връзка с настоящето производство. При тази формулировка на въпроса отговорът би бил по принцип, но няма да може да се свърже с настоящето производство, доколкото обема на правата и отговорностите по отделните договори за адвокатска услуга не е еднакъв за всички тях, а е различен и зависи от волята на страните по всеки конкретен договор. Затова и въпросът по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС трябва не само да е общ, но и да е свързан с конкретния спор за да може да му бъде даден отговор с оглед разрешаването на спора, а не по принцип. В случая така формулирани въпрос не отговаря на това изискване, поради което и въз основа на него не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението нае Апелативен съд Б..
С оглед на изхода на делото К. С. Г. ще трябва да бъде осъден да заплати на В. Димитрова В. сумата от 4000.00 лева направени в настоящето производство разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 124/29.12.2015 година на Апелативен съд Б., постановено по гр. д. № 295/2014 година.
ОСЪЖДА К. С. Г. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] да заплати на В. Д. В. с Е. [ЕГН] и със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат М. К. сумата от 4000.00 лева направени в настоящето производство разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.