О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№177
гр. София, 17.10.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 3741 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. И. З. и Х. З. З., чрез пълномощник адв. Иванка Барбова, срещу определение № 359 от 08.07.2019г. постановено по ч.гр.д. № 417/2019г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено определение № 272 от 17.05.2019г. на Пещерски районен съд по гр.д. № 509/2019г. за връщане на исковата им молба поради неотстраняване на нередовностите й в срок и за прекратяване на производството по делото.
В частната жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е необосновано и неправилно. Твърди се, че ищците са предявили установителен иск за нищожност на прехвърляне на недвижим имот и посредством този иск бранят правото си на собственост; с уважаването му ще бъдат отречени правните последици от атакувания договор, включително вещно-прехвърлителния ефект. Искат отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на правните действия в защита на вещните им права от несобственика [община], както и последващите облигационни действия с прогласяване на нищожност, при конституиране на установените нови ответници. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване съдържа в заглавната си част позоваване на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, но правен въпрос не е формулиран, нито е извършена обосновка на визираните в посочените норми основания. Твърди, че е налице несъответствие със съдебната практика, според която отказът да се замени ответника или да се конституира нов ответник не подлежи на обжалване, защото не е преграждащ.
С писмен отговор ответникът по частната жалба [община] оспорва същата като счита определението е правилно. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С исковата молба на М. И. З. и Х. З. З. е предявен иск срещу Кмета на [община] П. за установяване, че те са доказали правата си на собственици на УПИ *-за баня УПИ *-горско стопанство в кв.45 по регулационния план на [населено място]. Ищците сочат, че владеят имотите повече от 15 години, без пречки при липса на спор от трети лица и от [община], но общината ги е актувала като частна общинска собственост и ги е продала чрез търг на трети лица в противоречие на закона и моралните ценности, което според ищците е основание за нищожност на тези сделки. Поискано е задължаване на общината да извърши процедиране по помощен план, изработен на основание чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. Приложено е влязло в сила през 1998г. решение на Пещерски районен съд, с което е уважен иск за собственост на праводателката на ищците Д. К. срещу [община] относно същия терен, тогава описан като бивша нива от едии декар в местн. „Ц. мост”.
С разпореждане от 22.04.2019г. исковата молба е оставена без движение и на ищците е указано в едноседмичен срок от съобщението: 1/ да обосноват правният си интерес от предявяване на иска при положение, че с влязло в сила решение праводателката им е призната за собственик на имота – чл. 298 ГПК; 2/ да обосноват пасивната процесуална легитимация на Кмета на [община], при положение, че имота е продаден от общината и закупен от трети лица; 3/ да изложат конкретни и ясни обстоятелства на които се основава иска им и да формулират надлежен петитум, за да се установи от каква съдебна защита имат нужда. Разпореждането е съобщено, чрез упълномощения им адвокат Барбова на 30.04.2019г. С молба от 07.05.2019г. в указания срок молителите са отстранили част от нередовностите, но не са изложили конкретни обстоятелства за правния си интерес от водене на иска при наличие на влязло в сила решение срещу същия ответник; не са обосновали правен интерес и от водене на иска срещу Кмета на [община] след като към настоящия момент имотът е продаден на трети лица, които се легитимират като собственици. При констатираното неизпълнение на дадените указания първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по образуваното пред него гр.д. № 509/2019г.
С обжалваното определение № 359/08.07.2019г. по ч.гр.д. № 417/2019г. Пазарджишки окръжен съд е споделил изцяло мотивите за връщане на исковата молба поради неотстраняване на нередовностите й. Посочил е, че дадените на ищците подробни, ясни и последователни указания за изправяне на нередовностите в исковата молба не са били изпълнени в цялост, при което от изложените обстоятелства в исковата молба и от направените искания не може да се изведе вида на търсената съдебна защита. Ищците твърдят, че са собственици на имота и го владеят, но няма формулирано искане за защита правото на собственост, което да съответства на тези обстоятелства. Макар в първоначалната искова молба да е направено искане за установяване по отношение на [община], че са собственици на имота, то това искане няма самостоятелен характер, тъй като наред с него са заявени и други искания, които представляват недопустима смесица на правни понятия, което на практика води до пълна неяснота и неразбираемост на направеното искане – говори се за незаконосъобразност на действията на общината, за нищожност на тръжна процедура, за нищожност на сделките по продажбата, за неизпълнени от общината процедури по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Според съда, тази недопустима компилация от искания напълно обърква съдържанието на исковата молба и вида на търсената защита. В уточнителната молба също няма искане за признаване правото на собственост и отново е извършена смесица на правни понятия и искания – да се преустанови нарушение на Общината, да се възстановят съществуващите до нарушението фактически отношения и други подобни. Съдът е приел, че не е предявен установителен иск за прогласяване нищожност на правните сделки, нито е наведено възражение за недействителност по предявен иск за собственост. Освен това исковата молба е насочена против ненадлежен ответник – като ответник е посочен Кмета на Общината П. П., а изложените обстоятелства обосновават легитимация на [община] или на купувачите на процесните имоти, или съвместна легитимация помежду им, но не и легитимация на П. П. – кмет на [община].
При горните обстоятелства и съобразявайки представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.
За обосноваване достъпа до касационно обжалване касаторът трябва да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен от съда в обжалвания акт и е предопределил крайните му изводи. Липсата на такъв въпрос е достатъчно основание да бъде отказано допускане на касационно обжалване – Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК.
В случая такъв правен въпрос, съставляващ общо основание за допускане на касационно обжалване, не е посочен, липсва и визиране на конкретно допълнително основание сред визираните в чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Жалбоподателите се позовават на противоречива практика по въпрос, който изобщо не е стоял за обсъждане от съда /за замяна на страни или за конституиране на нов ответник/. Оплакванията, че въззивната инстанция неправилно е счела, че от изложените обстоятелства не може да се изведе вида на търсената защита, са несъстоятелни. Следва да бъде споделена констатацията за неяснота на отправеното искане и за необосноваване на правния интерес от воденето на иска срещу този ответник и при наличие на влязло в сила решение. Тук следва да се вметне, че според т.3б на Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГК на ВКС е допустимо предявяване на установителен иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на делото. Разрешението се основава на тезата, че искът трябва да се насочи както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, за да може постановеното решение да формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото на собственост. По настоящето дело обаче, ищците не са изпълнили указанията за излагане на обстоятелства, които да обосновават правния интерес при създалата се конкретна ситуация, нито са формулирали ясен петитум на търсената правна защита.
По тези съображения следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата [община] претендира разноски, но не е доказал извършване на такива – в договора за правна защита и съдействие е уговорено заплащане на адвокатското възнаграждение по сметка и липсват доказателства за извършеното плащане. Поради това разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 359 от 08.07.2019г. постановено по ч.гр.д. № 417/2019г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: