1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
гр. София, 19.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2061 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Мини открит въгледобив“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител гл. юрисконсулт М. А. срещу решение № 752 от 29.03.2018 г. по т. дело № 3799/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 16 от 18.01.2017 г. по т. дело № 835/2015 г. на Окръжен съд Перник в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Мини открит въгледобив“ ЕАД срещу „Рекоул“ АД, [населено място] иск за предаване на кафяви каменни въглища над присъдените 1 780,56 тона до претендираните 20 000 тона, които каменни въглища са с качествени показатели, идентични на добитите от ответника от концесионната площ „Мини открит въгледобив“ ЕАД, а именно: влага – 21,64%, пепел – 47,93% и калоричност – 2 582 Kcal/kg.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд неправилно е приел, че при определяне на количеството въглища, които следва да бъдат присъдени на ищеца, трябва да бъдат приспаднати разходите, направени от ответника при добива им. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: Необходимо ли е при неправомерно поведение да бъдат приспаднати разходите, които нарушителят е направил, извършвайки деликта? Независимо, че се касае за гражданско производство, това означава ли, че на лице, извършило кражба, следва да му се признават разходите по извършване на деянието? Поддържа, че бързо изменящите се обществени отношения в страната не винаги намират адекватна нормативна уредба; законотворчеството не може да регулира тези обществени отношения, а в някои случаи не съответства на изменящата се действителност.
Ответникът „Рекоул“ АД, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 280 и чл. 281 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че въз основа на решение № 780/12.11.2003 г. на Министерски Съвет за предоставена на „Мини открит въгледобив“ ЕАД концесия на твърди горива – кафяви въглища, във връзка с техния добив от находище „Пернишки въглищен басейн“, община Перник, област Перник, включено по описаните координатни точки площ, с изключение на местностите, указани в карта – неразделна част от концесионния договор, обнародвано в ДВ, бр.102/ 21.03.2003 г., на 18.12.2003 г. между Министерски Съвет в качеството му на концедент и „Мини открит въгледобив“ ЕАД в качеството му на концесионер е сключен договор за концесия. По силата на договора за концесия концедентът е предоставил на концесионера добива на въглища от находището чрез открит добив в рамките на концесионна площ 139 230 751 кв. м. по координати, показани в приложение „А“, като от нея са изключени описаните периметри, показани в същото Приложение „А“. От концесионната площ на „Мини открит въгледобив“ ЕАД са изключени концесионната площ на „Рекоул“ АД, обозначена като 4` и оцветена в син контур, и още 9 периметъра, които са обозначени с червен цвят на картата. Съдебният състав е констатирал, че съгласно чл. 2.3. от договора на концесионера е предоставено изключителното право да извършва разработване и добив на въглища от находището в рамките на концесионната площ и да придобива добитите въглища, така както е предвидено в договора, при уговорен срок на договора 10 години, продължен с още 15 години, считано от 13.08.2014 г. с анекс № 4/01.03.2016 г.
Въз основа на събраните по делото доказателства /заключения на съдебно-технически експертизи, изготвени от вещи лица Р. И., Л. С. и С. А. и заключение на съдебно-оценителна експертиза, изготвено от вещо лице Я. А./ въззивната инстанция е установил, че ответното дружество е навлязло в концесионната площ на ищеца с около 18 000 кв. м. най-вероятно през периода от началото на лятото до октомври 2013 г., като общото количество на неправомерно добитите от ответното дружество кафяви въглища с характеристика: влага – 21,64 %, пепел – 47,93 % и калоричност – 2 582 Kcal/kg, е в размер на 20 000 тона. Съдебният състав е приел, че стойността на въглищата, неотнети от земната повърхност е 116 626,70 лв., а пазарната цена на 1 тон кафяви въглища със същата характеристика, изкопани и разделени на три фракции, е 65,50 лв.
Относно заключението от м. октомври 2016 г. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещо лице С. А., е посочил, че отразеният обем на добити въглища 61 952 тона е вероятно обемът, който би могъл да бъде добит с оглед посочените в заключението обстоятелства, доколкото вещото лице не е възприело непосредствено процеса на работа в концесионната площ. Въззивният съд е заключил, че по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване, че ответникът, макар да е навлязъл в концесионната площ на ищеца, е придобил в собственост кафяви въглища в количество от 61 952 тона, но тъй като съдът не разполага с правомощия да влоши положението на въззивника – ищец, доколкото липсва жалба от ответника „Рекоул“ АД, е изградил извода си на база приетите за установени неправомерно добити 20 000 тона кафяви въглища с горепосочените характеристики.
Дължимото количество въглища, което е присъдено на ищеца, е определено като е взета предвид стойността на разходите на ответника. Поради наличието на разлика между стойността на неизкопани 20 000 тона въглища и пазарната цена на изкопани и разделени на три фракции 20 000 тона въглища и доколкото към момента на предявяване на исковата молба родово определените вещи не са се намирали у ответника, а същите са били преработени, за което ответникът е вложил свой паричен, технически и човешки капацитет, е направен извод, че стойността на 20 000 тона неизкопани кафяви въглища се равнява на 1 780,56 тона обработени кафяви въглища със съответните характеристики: влага – 21,64 %, пепел – 47,93 % и калоричност – 2 582 Kcal/kg.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
В настоящия случай формулираните от касатора правни въпроси не съответстват на мотивите на въззивното решение, тъй като искът не е разгледан на основание причинен деликт и съдът не е приел, че е осъществена кражба на процесните кафяви въглища.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството или обществените условия, нито касаторът се е позовал на непълнота или неяснота на конкретни разпоредби от ЗС или ЗЗД, които счита, че следва да бъдат тълкувани. Цитираното от касатора решение № 364/06.01.2006г. по в. гр. д. № 445/2005г. на Окръжен съд Велико Търново не е представено, поради което касаторът не е доказал противоречива съдебна практика, която да бъде уеднаквена.
Преценката на конкретните факти по делото, относими към доказване на количеството и качеството родовоопределени вещи, които подлежат на предаване, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт.
Предвид изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № № 752 от 29.03.2018 г. по т. дело № 3799/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.