5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
гр. София, 20.03. 2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори март през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова т.д.№1722 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Балканско цвете“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] срещу решение №637 от 18.03.2019г. по гр.д.№3919/2018г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №57 от 21.05.2018г. по гр.д.№129/2017г. на ОС-Монтана. С първоинстанционното решение е осъден ответника „Балканско цвете“ ЕООД да заплати на Н. П. Н. сумата 30 300 лева, представляваща невъзстановена сума по сключен между страните договор за паричен заем, ведно със законната лихва от 10.11.2017г. до окончателното изплащане и разноските по делото в размер от 4 552 лева.
В касационната жалба се твърди, че при постановяване на обжалваното въззивно решение САС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, довело до неправилност на акта. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е изложил собствени констатации по фактите и правни изводи, а единствено е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Оспорва като необоснован извода на съда, че процесната сума е дадена по договор за заем, поради което моли решението на въззивния съд да се отмени и да се отхвърли предявеният иск. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по съществения процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора: за приложението на чл.272 ГПК и задължението на въззивния съд да се произнесе по всички наведени в жалбата обстоятелства и да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни. Твърди, че поставеният въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №1/04.01.2001г., т.д.№1/2010г. на ОСГК, както и в решения по чл.290 ГПК /решение №324 от 22.04.2010г., гр.д.№1413/2009г., IV г.о. и решение №24 от 28.01.2010г., гр.д.№4744/2008г., I г.о./.
Ответникът Н. П. Н. оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за правилността на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, с което е уважен искът на основание чл.240 ЗЗД за осъждане на ответника в качеството му на заемополучател да върне на ищеца- заемодател дадената в заем сума в размер от 30 300 лева, като препраща към мотивите на окръжния съд по реда на чл.272 ГПК. Решаващият съдебен състав като приема, че между страните е безспорно превеждането на процесната сума на няколко транша по банкова сметка на ответното дружество, а в отговорите на исковата и допълнителната искова молба е обективирано признание, че сумите са получени от ответника по договор за заем, намира за спорен факта има ли договорен падеж на задължението за връщане на заетата сума. Съдът излага съображения, че при липса на доказателства за договорена дата за връщане на получената в заем сума исковата молба представлява покана за връщане на заетата сума в едномесечен срок съгласно чл.240, ал.2 ЗЗД. Като обсъжда доказателствата за извършваната от страните съвместна дейност по производство на гъби, вкл. договора за прехвърляне на дружествени дялове от 25.01.2016г. и показанията на св.Т., въззивната инстанция излага мотиви, че обстоятелствата относно неуспешната икономическа дейност на ответника са неотносими към правоотношението, възникнало на основание договора за заем. Като недоказани са отхвърлени и възраженията на ответника, че процесните суми са заплатени от ищеца на друго правно основание- договор за съвместна дейност.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното
дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд и в хипотезата на чл.272 ГПК да се произнесе по всички наведени в жалбата обстоятелства и да обсъди всички доводи на страните, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни, е значим за изхода на спора, тъй като обуславя изводите на въззивния съд. Налице е общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, но касаторът не обосновава наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, вкл. цитираните от касатора решения по чл.290 ГПК, че въззивният съд дължи преценка на всички правнорелевантни факти, като следва да обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да се произнесе по всички своевременно заявени възражения и доводи във въззивната жалба. Препращането към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК не освобождава въззивния съд от задължението да формира и изложи собствени мотиви по съществото на спора.
Въззивният съд по реда на чл.272 ГПК е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и е споделил като правилни правните изводи за основателност на иска. Съдът обаче е изложил и собствени мотиви, като е обсъдил възраженията и доводите на въззивника и е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, относими към възникване и съществуване на задължението на ответника за връщане на процесната сума на основание договор за заем. В отговор на оплакванията в жалбата въззивният съд е изложил аргументи, че възражението за липса на писмен договор за заем е преклудирано, а доводите, че задължението за връщане на процесната сума е с друго правно основание и не е изискуемо, тъй като не била реализирана печалба от съвместната дейност на страните по производство на гъби, са неоснователни.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС по поставения въпрос, поради което не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
С оглед изхода на спора ответникът по касационната жалба има право на разноски за касационното производство, но искането следва да се остави без уважение, тъй като не са ангажирани доказателства за вида и размера на направените разноски.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №637 от 18.03.2019г. по гр.д.№3919/2018г. на Апелативен съд- София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.