3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 21.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 236/ 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 738 от 19.12. 2014 г. по гр.д.№ 1220/ 2014 г. на районен съд- Д. ищцата Р. С. Л. е призната за собственик на едно дворно място от 1560 кв.м. и паянтова жилищна сграда, представляващи парцел ХХ- 361 в кв.27 по плана на [населено място], като ответницата Й. С. А. е осъдена да й предаде завладяните от нея 6 кв.м от дворното място. За разликата до претендирания размер от 52 кв.м. искът за ревандикация е отхвърлен. В тази част решението не е обжалвано от ищцата и то е влязло в сила.
Решението на първоинстанционния съд е обжалвано от ответницата Й. С. А. в частта, с която ищцата е призната за собственик и са й присъдени 6 кв.м. от имота. Жалбата е уважена частично от въззивния съд, като с решение № 340 от 26.10 2015г. по гр.д.№ 322/ 2015г. на Кюстендилски окръжен съд решението на районния съд в осъдителната част за 6 кв.м. е отменено и искът е отхвърлен.
Ищцата Р. С. Л. е подала касационна жалба срещу отхвърлянето на иска, която предвид влязлото в сила решение за отхвърляне на иска за разликата над 6 кв.м. до 52 кв.м., има за предмет само решението за отхвърляне на иска за ревандикация на 6 кв.м.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно, противоречи на закона и на съдебната практика. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, тъй като имало противоречие в практиката на първоинстанциония и въззивния съд, отразена в двете решения по настоящото дело. Счита за неправилно при предявен иск по чл.108 ЗС съдът да се произнася с отделни диспозитиви по установителната и осъдителната част на тази претенция, както и че при наличие на сграда в частта, която подлежи на ревандикация, трябва да е предявен и иск по чл.109 ЗС за премахване на сградата.
Ответницата не взема становище по делото.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
От заключението на вещото лице по делото и от другите доказателства е установено, че поставената ограда действително навлиза с 6 кв.м. в имота на ищцата. Навлизането е в резултат на изграждането на плътна ограда с обща височина до 2,20 м. над нивото на прилежащия терен и дължина 127 м., съгласно разрешение за строеж № 14 от 4.02.2014 г., издадено от [община]. При тези данни въззивният съд е съобразил, че за да се предадат на ищцата спорните 6 кв.м., е необходимо да се премахне изградената плътна ограда в частта, с която тя навлиза в имота на ищцата. Премахването на оградата би могло да стане ако се предяви иск по чл.109 ЗС, но тъй като такъв не е предявен, съдът заключил, че не следва да се уважава и ревандикационния иск, след като решението в тази част не може да се изпълни.
Решението е постановено в съответствие с практиката на ВКС, поради което няма основание за допускане на жалбата до разглеждане. Въззивният съд правилно се е позовал на решение №245 от 3.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 483/2014 г., I г. о.,, което освен че представлява задължителна съдебна практика, тъй като е постановено по реда на чл.290 ГПК, отразява по принцип въобще практиката по въпроса, според която в хипотеза като разглежданата / когато имотът е зает от сграда или плътна ограда, както е в случая /искът по чл.108 ЗС би трябвало да е съединен и с иск по чл.109 ЗС за премахване на оградата, тъй като само по този начин може да се обезпечи реалното предаване на собствената на ищеца част от имота. По изложените съображения не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Противоречието в решенията на първоинстанционния и въззивния съд, които са предмет на касационното обжалване, не се включва в понятието за противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и разясненията, дадени в ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, поради което и на това основание жалбата не следва да се допуска до обжалване.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 340 от 26.10 2015г. по гр.д.№ 322/ 2015г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: