О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 21.03. 2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 2227/2017 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1187 от 26.05.2017 г. по т. д. № 1517/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 189 от 25.01.2017 г. по т. д. № 5857/2015 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-7 състав. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 51 ТЗ за сумата 39 398 евро – възнаграждение по договор за посредничество от 15.04.2011 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като с него е потвърден недопустим съдебен акт. Оплакването за недопустимост на първоинстанционното решение е аргументирано с твърдението, че е разгледан иск, какъвто не е предявен, тъй като, макар съдът да е квалифицирал претенцията като такава по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 51 ТЗ, т. е. за неизпълнение на договор за посредничество, в мотивите си е разсъждавал за договор за мандатни отношения, т. е. за договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД, които два договора имат различен предмет и тяхното изпълнение предпоставя различен фактически състав. Освен това, касаторът счита обжалваното решение и за неправилно, като изразява несъгласие с извода, че придобиването на процесния недвижим имот е станало без неговото съдействие и поради това не му се дължи уговореното възнаграждение като посредник. Според него, този извод е направен в противоречие със събраните по делото доказателства, установяващи, че [фирма] е изправна страна, тъй като е изпълнило всичките си задължения по договора – свързало е продавача и купувача на имота, участвало е в преговорите между тях и е било в готовност да изпълни и останалите свои задължения – да направи проверка на имота при избор от ответника, да подготви предварителен договор и да го консултира при комплектоването на документите, но не е получило необходимото съдействие от своя съконтрагент, доколкото не е било информирано за намеренията му за сключване на сделката за имота. Касаторът твърди, че съдът неоснователно е съобразил сключения друг договор за посредничество с [фирма], доколкото не се установява имотът да е бил представен въз основа на същия, а освен това не съществува пречка купувачът да ангажира повече от един посредник, което негово право обаче не води до отпадане на задълженията му по първия посреднически договор, щом като същият не е прекратен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа с доводи за недопустимост на въззивния акт и за противоречието му с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – предходна редакция), обективирана в: решение № 54 от 10.09.2010 г. по т. д. № 267/2009 г. на ІІ т. о., решение № 236 от 27.02.2012 г. по т. д. № 1048/2009 г. на ІІ т. о. и решение № 37 от 27.04.2012 г. по т. д. № 1143/2010 г. на І т. о. Като значим за делото е поставен въпросът: „Следва ли да се приеме, че не е извършена посредническа дейност в случаите, когато посредникът не е участвал в извършването на сделката и не е осигурил организационното обслужване на сделката“.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационно обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 23.08.2017 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че: Между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 16.04.2011 г., по силата на който ответникът [фирма] е възложил на ищеца [фирма] да организира огледи и да посредничи при закупуването на недвижим имот, посочен в Регистъра на предложените имоти, представляващ неразделна част от договора, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 2 % върху продажната цена на имота, платимо при подписване на предварителен договор, респ. при подписване на нотариален акт, ако не се сключва предварителен договор, което възнаграждение е дължимо и в случай, че собствеността върху предложения от ищеца имот бъде придобита от друго свързано с възложителя лице; В регистъра на предложените имоти е отразено, че на датата 18.04.2011 г. [фирма] е предложило еднократно оглед на имот УПИ V-353 и VІ-490 в кв. Комуникационна връзка в[жк]с площ 1086 кв. метра при цена 250 евро за кв. м.; Според заключението на изслушаната графологична експертиза, датата в първата графа на Регистъра – 18.04.2011 г. – първоначално е била изписана с печатен текст като дата 23.11.2010 г., а тази във втората графа – 18.04.2011 г. – първоначално е била изписана като дата 04.04.2011 г.; С нотариален акт за продажба № 15 от 16.02.2015 г. по н. д. № 21/2015 г. на нотариус Стойка Пашова, на същата дата свързаното с ответника дружество [фирма] е придобило процесния имот от продавача [фирма]; Ответникът не е заплатил на ищеца уговореното в договора за посредничество от 15.04.2011 г. възнаграждение върху стойността на продадения имот.
С оглед така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на възнаграждение по сключения с ищеца договор за посредничество, тъй като не е доказано постигането на крайния резултат – закупуването на процесния имот от свързаното с ответника дружество [фирма] да е осъществено със съдействието на посредника [фирма] и да са положени усилия за сключването на сделката, в т. ч. за изпълнение на посочените в чл. 2.2 от договора задължения за извършване на проверка за тежести на избрания имот, подготовка на предварителен или окончателен договор, консултиране на възложителя и др. В тази насока решаващият състав е взел предвид показанията на свидетеля Я., според които, към момента на сключване на договора за посредничество процесният имот не е представлявал интерес за ответника поради високата продажна цена и липсата на излаз на булевард, както и показанията на свидетеля Г. (консултиращ купувача), който установява, че до оглед на имота не се е стигнало, а към договора е била приложена единствено скица на същия.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, не може да се счете, че е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо като постановено по непредявен иск. Както в доклада по делото, изготвен от първоинстанционния съд, така и в самото решение е посочено изрично, че предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 51 ТЗ. В мотивите на своя акт Софийски градски съд ясно и недвусмислено е посочил, че сключеният между страните договор е такъв за посредничество, предметът на който е постигането на конкретен резултат – свързването на страните и подпомагането им да сключат договор чрез извършването на определени действия. Обстоятелството, че решаващият състав е направил съпоставка между договора за посредничество и договора за поръчка и отчитайки спецификите на договора за посредничество е приел, че по отношение на него следва да намерят съответно приложение разпоредбите на чл. 280 и сл. ЗЗД, не означава, че е разгледал иск с правно основание чл. 280 ЗЗД. В този смисъл са и съображенията на въззивния съд, който също е квалифицирал и разгледал иска като такъв по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 51 ТЗ, т. е. като иск за изпълнение на договор за посредничество. Следователно, не може да се счете, че инстанциите по същество са се произнесли по иск, с какъвто не са сезирани и че съществува вероятност обжалваното решение, потвърждаващо първоинстанционното решение, да е недопустимо. Поради това не е налице и твърдяното от касатора противоречие с решение № 37 от 27.04.2012 г. по т. д. № 1143/2010 г. на ВКС, І т. о., от мотивите на което е видно, че случаят е напълно различен, доколкото при него съдилищата са квалифицирали сключения между страните договор именно като договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД и са уважили претенцията точно на това основание.
На второ място, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по поставения от касатора въпрос, тъй като същият не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, да е обусловил решаващата воля на съда, но не и да е от значение за изясняване на фактическата обстановка по делото, за обсъждането на доказателствата и за правилността на направените фактически и правни изводи. В случая начинът, по който е формулиран, сочи, че поставеният въпрос е относим именно към правилността на обжалваното решение. Изводът на въззивния съд, че продажбата на процесния имот на свързаното с ответника търговско дружество не е резултат от усилията и съдействието на ищеца, е резултат от обсъждането на събраните по делото доказателства – писмени и гласни и от преценката на приетите от него за установени факти. Правилността на този извод е въпрос на проверка при самия касационен контрол, но не и основание за неговото допускане, както е посочено в цитирания тълкувателен акт.
Отделно от изложеното, по отношение на поставения въпрос не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (предходна редакция). Представените две решения на ВКС по чл. 290 ГПК нямат характер на относима съдебна практика, тъй като съдържат разрешение по други въпроси, различни от поставения от касатора въпрос. Решение № 54 от 10.09.2010 г. по т. д. № 267/2009 г. на ІІ т. о. е постановено по въпроса „включва ли се в задължението на посредника изискването да съблюдава интересите на страните, като ги информира относно обстоятелства, които биха могли да повлияят върху техните волеизявления при сключване на сделката и/или на нейното съдържание или задължението му се изчерпва със свързването на двете страни и създаването на условия за сключване на договор между тях“. Видно от съображенията на касационната инстанция, въпросът се свежда до това, дали посредникът, освен фактическата дейност, изразяваща се в съдействие на страните за сключване на сделка между тях, следва да участва и в самото сключване на сделката, като е направен извод, че същото не се включва в задълженията на посредника, за разлика от тези на търговския представител. В настоящата хипотеза, обаче, този въпрос е напълно без значение, тъй като нито страните са твърдяли, нито съдът е приел, че надлежното изпълнение на процесния посреднически договор предполага участието на ищеца при самото сключване на договора за продажба на имота. Поради различието във въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, напълно неотносимо се явява и решение № 236 от 27.02.2012 г. по т. д. № 1048/2009 г. на ІІ т. о. – в него е даден отговор на въпроса за характера на правоотношенията, които възникват между туристическите оператори, туристическите агенти и потребителите на туристическия продукт, регламентиран в чл. 30 от Закона за туризма.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за настоящото производство в размер на сумата 1500 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0543016 от 03.08.2017 г., чието заплащане по сметка на адвоката се установява от представения „Отчет по сметка“ от 05.08.2017 г., издаден от [фирма].
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1187 от 26.05.2017 г. по т. д. № 1517/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕГН], със седалище и адрес на управление: [населено място], пл. „Света Неделя“ № 4, ет. 6 да заплати на [фирма], ЕИК,[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [улица] разноски за настоящото производство в размер на сумата 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: