O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 21.04.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шести март хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
т.д.№ 60354 /2016 година, преобразувано по описа на ГК,
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 11062/27.07.2016 година на С. С. Т. от [населено място] заявена чрез адв.В. Н. – САК срещу Решение Nо 1353 от 29.06.2016 година по В.гр.д.Nо 1981/2016 година на АС-София .
С посоченото решение , апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение от 26.06.2015 година по гр.д. No 7232/2014 година на Софийския градски съд, с което на основание чл.266 КЗ/ отм./ е уважен иска на С. Т. срещу ЗД [фирма] за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 12 000 лв. до уважения размер от 20 000 лв., касаещо претърпени болки и страдания от ПТП , настъпило на 13.12.2012 година в [населено място] по вина на водач на л.а. „Пежо 206“ с рег. No ., ведно с лихви и разноски, като е постановено ново решение , с което искът за разликата е отхвърлен до посочения размер от 20 000 лв.
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Конкретните доводи касаят неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод , че по въпроса за тълкуване на законовия термин „справедливост“по см. на чл. 52 ЗЗД и „неимуществени вреди, подлежащи на обезвреда при деликт , въззивният съд се е съобразил трайната съдебна практика и се е произнесъл в противоречие с Решение No 17 от 27.02.2013 година по т.д.No 266/2012 година на ВКС, ТК – II о. и Решение No 111 от 19.07.2016 година по т.д.No 2183 /2015 година на ВКС,ТК –I отд.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация ЗД [фирма] , с който отговор се възразява наличието на основания за допускане на касационното обжалване като се сочи , че няма изведен правен въпрос, а доводите на касатора са израз на недоволство от определения размер на обезщетението, респ. възразява по основателността на касационната жалба по същество.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт- решение на въззивен съд по търговски спор с цена на иска над 20 000 лв.
За да измени решението на първата инстанция досежно размера на обезщетението, въззивният съд е приел,след изложени собствени правни съображения , че справедливият размер на обезщетението е за сумата от 12 000 лв., поради което обезщетението за присъдената сума от 20 000 лв. е частично отменена.
След преценка на „изведения“ правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК и доводите на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по следните съображения:
Съгласно дадените задължителни разяснения с ТР 1/2009 год. на ОСГТК н ВКС изрично сочат , че правния въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК следва да бъде изрично и точно формулира.От представеното изложение на касатора, въпреки липсата на изведен правен въпрос, обусловил изхода на спора , , настоящият състав прима , че доводите за неправилно интерпретиране на правните категории „справедливост“ / очевидно по см на чл. 52 ЗЗД / и „неимуществени вреди“ навеждат на въпрос за точни смисъл на закона при тяхното прилагане в конкретната хипотеза.
При съпоставката с представените две решение на ВКС по чл. 290 ГПК не може да е направи извод , че въззивният съд , определяйки на база анализираните данни правно релевантните в случая факти, е излязъл извън рамката на правни съждения на съдебните състави по цитираната практика. Неудовлетворението на касатора относно определения от въззивния съд справедлив за случая размер на обезщетението за болки и страдания не може да се обоснове с несъблюдаване от страна на съда на установената задължителна практика относно критериите при определяне справедливия размер на обезщетението. Въззивният съд е формирал изводи след преценка на всеки правнорелевантен факт , като определеният размер на обезщетение е израз на по – богатия опит и практика по отношение на по-голям брой аналогични дела , като база за по обективна преценка.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и чл. 81 ГПК , състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 11062/27.07.2016 година на С. С. Т. от [населено място] заявена чрез адв.В. Н. – САК срещу Решение Nо 1353 от 29.06.2016 година по В.гр.д.Nо 1981/2016 година на АС-София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: