1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 23.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4397 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на К. М. Ц. срещу решение от 28.03.2016 г. по в.гр. д. № 5211/2015 г. на Софийски градски съд, ІV-А ГО.
Въпреки че производството е образувано по реда на чл.280 и сл. ГПК /касационно обжалване на въззивни решения/, в действителност се касае за производство по чл.274 и сл. ГПК – обжалване на определенията. Това е така, тъй като касационната жалба е насочена срещу въззивно решение, имащо характер на определение, с което е потвърдено определение на първата инстанция по чл.352 ГПК за теглене на жребий, с което се приключва производството по съдебна делба. Затова касационната жалба следва да се разглежда по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Аргумент в подкрепа на това виждане е и приетото в т.6 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, според което актът на съда по чл.291 ГПК /сега чл.352 ГПК от 2008 г./ за тегленето на жребия в делбата има характеристиките на определение, с което се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство.
С обжалваното определение, неточно означено от съда като решение, са потвърдени действията на СРС, 67 състав по теглене на жребий, извършени в съдебно заседание на 01.07.2014 г. по гр. д. №20955/2009 г. Въззивният съд е приел, че всички действия по тегленето на жребия са извършени надлежно и са отразени в съдебния протокол.
В касационната жалба са изложени оплаквания както срещу определението от 01.07.2014 г. по чл.352 ГПК, така и срещу предхождащото го определение от 01.06.2012 г., с което съдът се е насочил към способа за ликвидиране на съсобствеността по чл.347 ГПК и срещу определението от 12.03.2012 г., с което е съставен проект за разделителен протокол. За последните две определения е имало и предходно обжалване, производството по което е прекратено с влязло в сила определение № 9115/28.04.2015 г. по гр.д.№5211/2015 г. на СГС, ІV-А ГО, потвърдено с определение №474/27.07.2015 г. по ч.гр.д.№3675/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО. Затова следва да се приеме, че те не са предмет на настоящото производство.
В изложението към частната жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Как следва да се определи пордността при теглене на жребий между съделителите и не следва ли най-напред да се тегли жребий за поредността на теглене на жребий за разпределяне на дяловете при делбата.
2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви в решението си, в които да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти, да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани и да обсъди всички искания и възражения на страните.
3. Приложим ли е способът за теглене на жребий при извършване на делба, при положение, че в делбената маса има два равностойни имота и съделителите са двама с равни дялове и при положение, че е налице спор относно идентичността и собствеността на делбения имот.
Ответникът в производството Н. Б. Ц. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в указания от въззивната инстанция срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол определение на въззивен съд /неточно означено като решение/, при липса на пречка по чл.274, ал.4 ГПК за допускане на жалбата до разглеждане по същество от ВКС.
Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, вр. чл.274, ал.3 ГПК. Съображенията за това са следните:
На първо място поставените от жалбоподателя въпроси не кореспондират с оплакванията му в жалбата и това е достатъчно основание, за да се откаже допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Независимо от това, не са налице и останалите предпоставки на чл.280, ал.1, вр. чл.274, ал.3 ГПК за разглеждане на частната жалба по същество.
Първият от поставените въпроси е обуславящ за изхода на правния спор по смисъла на т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГК на ВКС, но по него не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Това е така, тъй като е налице практика на ВКС по въпроса, намерила израз и в определение по чл.274, ал.3 ГПК – определение №128/11.05.2016 г. по ч.гр.д.№1589/2016г. на ВКС, І ГО. В него е прието, че за да е законосъобразно, тегленето на жребий по чл.352 ГПК не следва да бъде предхождано от предварително теглене на жребий за поредността на тегленето. Извършеното по настоящото дело теглене на жребий е в съответствие с тази практика на ВКС.
По втория въпрос не възниква поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е обсъдил всички въпроси, които са свързани с предмета на спора, с който е сезиран – дали са законосъобразни действията на първата инстанция по теглене на жребий. По този начин той е действал в съответствие със задължителната практика на ВКС, на която се е позовал жалбоподателят.
Третият въпрос не е обуславящ за изхода на настоящото производство, тъй като той повдига спор, разрешен с влезлите в сила решения по допускане на делбата и по чл.350 ГПК за съставяне на окончателен разделителен протокол. Тези въпроси не могат да се пререшават чрез обжалване на определението по чл.352 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъдият сторените разноски в размер на 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 03.10.2016 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение, имащо характер на определение, от 28.03.2016 г. по в.гр. д. № 5211/2015г. на Софийски градски съд, ІV-А ГО.
ОСЪЖДА К. М. Ц. от [населено място],[жк], [улица] да заплати на Н. Б. Ц. от [населено място], [улица], ет.2, сумата от 500 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: