О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
гр. София, 25.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 2912 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на В. К. С. и Д. Х. С., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. З. В., против определението от 20.01.2016 год. по ч. гр. д. № 673/2015 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено определението от 7.07.2015 год. по гр. д. № 527/2015 год. на Дупнишкия районен съд. С него е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от жалбоподателите срещу [фирма] иск за заплащане на сумата 5 100 лв., част от стойността на извършени от тях в описания имот подобрения.
В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите, с искане за отмяната му, а в приложеното изложение – наличието на основаниe по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по формулираните правни въпроси, свързани с наличието на правен интерес от предявяването на иск за присъждане на направени подобрения в недвижим имот и моментът, към който следва да се преценява този правен интерес за ищците. Цитират съдебна практика, от която са приложени ППВС № 6/74 год. /с позоваване на т. 6 от същото/ и Р № 235 от 31.05.12 год. по гр. д. № 1196/11 год., І г. о. на ВКС относно приложението на чл. 72 и чл. 74 ЗС по отношение на подобрения в даден в обезщетение имот, направени до отмяната на отчуждаването, по силата на която същият се връща на държавата.
Ответникът по жалбата – [фирма], чрез пълномощника й адв. Р. А., оспорва същата по съображенията в представения писмен отговор. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд в настоящият си състав намира подадената частна касационна жалба за процесуално недопустима, поради следните съображения:
Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. В настоящия случай предмет на прекратеното производство по подадената искова молба са парични вземания в общ размер 5100 лв., като част от стойността на извършените подобрения в размер на 53 205 лв., ведно със законната лихва. Претенцията за стойността на вземанията е заявена общо от двамата съпрузи В. и Д. С. с искане ответникът да им я заплати общо на двамата, без да се сочат обстоятелства, обосноваващи извод за неделимост на вземанията. Съгласно чл. 128, ал. 1 ЗЗД неделимите задължения имат за източник договор или естеството на престацията, каквито предпоставки в случая не са налице. Поради това и предявените парични вземания са делими, което обосновава извод за предявяване на обективно съединени частични искове с цена на всеки от тях в размер на половината от общата претендирана сума. В случая наличието на съпружеска имуществена общност по отношение на имота, в който са извършени претендираните подобрения, е ирелевантно обстоятелство. По спор за парични вземания съпрузите не са необходими другари, тъй като не се налага съвместната им процесуална легитимация за предявяването на иска, за разлика от спор с предмет искове за вещни права върху имота. Поради това и в настоящето производство са предявени два отделни иска за парично вземане на всеки един от съпрузите, в качеството им на обикновени другари, като цената на всеки от тях се определя от търсената сума, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК или същата е в размер под 5 000 лв. за всеки от исковете. Това обосновава извода за приложение на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК по отношение на въззивното решение по делото, а оттук и по отношение на обжалваното определение, съгласно 274, ал. 4 ГПК, като определение по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване.
С оглед горните съображения настоящето производство следва да се прекрати като процесуално недопустимо, без съдът да се произнася по поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въпреки изхода на спора, разноски на ответника не се присъждат с оглед липсата на доказателства за направени такива в настоящето производство.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от В. К. С. и Д. Х. С., двамата от [населено място], [улица], чрез адв. З. В., частна касационна жалба против определението от 20.01.2016 год. по ч. гр. д. № 673/2015 год. на Кюстендилския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 2912/2016 год. на ВКС, Второ г. о.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите, на които се изпрати препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: