О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 28.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 29.02.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 589 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма] [населено място] против определение № 120/15.01.2015 год., по в.гр.д. № 1627 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, с което е уважена молбата на настоящия частен жалбоподател по чл.248, ал.1 и сл. ГПК за изменение на въззивно решение № 1872 от 14.10.2014 год., постановено по същото дело, в частта за деловодните разноски, като са осъдени ищците С. Д. Ч. и малолетната М. А. Ч., последната чрез нейната майка и законен представител – С. Д. Ч., на осн. чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК, да заплатят, всеки един от тях, сумата 2 670 лв. – направени от частния жалбоподател деловодни разноски.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на материалния закон- чл.3, ал.2 ЗЛС и чл.48, ал.1 ЗЗД, поради което се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима.
Съгласно задължителните постановки в т.24 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл.274, ал.2 ГПК, поради което за състава на касационната инстанция отсъства задължение да обсъжда предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, на които жалбоподателят [фирма] се позовава в депозирано към частната жалба изложение, но към които законодателят препраща единствено в хипотезата на чл.274, ал.3 ГПК,
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че отговорността за деловодни разноски е обективна, невиновна отговорност, създаваща облигационно отношение между страните по делото, произтичащо и уредено от процесуалния закон – чл.78 ГПК. В този смисъл отговорността за деловодните разноски не е свързана с наличието или не на виновно противоправно поведение на някоя от страните в гражданското съдопроизводство, за да е приложимо законовото правило на чл.48, ал.1 ЗЗД в разглежданата хипотеза на предявен иск от името на малолетен, на което частният жалбоподател се позовава при обосноваване на тезата си, че отговорността за разноските следва да се носи от законните представители на същия.
Нещо повече, съобразена правната същност на тази отговорност – да обезщети понесените от съответната страна материални вреди във вр. с неоснователно предизвикания правен спор, дава основание да се приеме, че тя е право на страната, в чиято полза е решен спора да иска и задължение на насрещната по него страна да плати на първата направените разходи по водене на делото.
Следователно произнасяйки се по искането за заплащане на деловодни разноски, всъщност съдът решава спор за материално право, което няма самостоятелен характер и чието съществуване, упражняване и защита са обусловени от съществуването на самото исково производство, в което като страна наред със своята майка е конституирано и малолетното дете, а не единствено последната в собствено качество и в качеството си на негов законен представител. Затова С. Д. Ч. макар и да е законен представител на своята малолетна дъщеря по силата на чл.3, ал.2 ЗЛС, то в това си качество тя нито извършва правни действия от свое име и за своя сметка, нито упражнява свои процесуални права по делото, а тези на представляваната от нея малолетна ищца М. А. Ч.. Следователно заплащането на дължимите такси и разноски по силата на процесуалното правило на чл. 78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК и с оглед изхода на делото въззивният съд правилно е възложил и на двете ищци по спора – на представлявания непълнолетен, чрез неговия законен представител и на последния, но като действащ лично и за себе си, като страна в процеса .
Водим от изложените съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Софийски апелативен съд определение № 120 от 15.01.2015 год., по в.гр.д.№ 1627/2014 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: