О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 29.02.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Бонка Йонкова
ЧЛЕНОВЕ : Евгений Стайков
Галина Иванова
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 1909/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Агенция за хората с увреждания против решение №502 от 22.12.2014 г., постановено по в.гр.д. №603/2014г. по описа на Врачански окръжен съд, т.о., с което е потвърдено решение №452 от 30.06.2014г. по гр.д.№807/2014г. на Врачански районен съд.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Сочи се, че изводът, както на първоинстанционния съд, така и на въззивния съд, че „предвидената в полза на Агенцията правна възможност да се иска възстановяване на изплатените целеви средства по спечелен проект при отрицателен финансов резултат, влиза с явно противоречие, както с определени норми и принципи на правовия ред, така и с добрите нрави”, не е съобразен с разпоредбите на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, §1 т.6 от Закона за устройството на държавни бюджет, чл.8 т.5 от Закона за интеграцията на хората с увреждания и чл.8 ал.1 от Методиката, утвърдена от Министъра на труда и социалната политика. На таза база се излагат съображения, че ответното дружество е неизправна страна по договора от 18.09.2012г., което обуславя законосъобразността на едностранното му прекратяване от Агенцията и задължението за дружеството да върне предоставените по договора парични средства.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1.„Съдържат ли сключените от Агенцията за хората с увреждания договори с бенефициенти по осъществяваната от нея програма за развитие на самостоятелна стопанска дейност от хора с трайни увреждания „същинско изискване за насрещност по общите правила на правото?”, 2.”Дължат ли срещу представената субсидия бенефициентите „имуществена или друга престация” или само „доказателства за това, че субсидията е изпълнила своето предназначение да помогне за интегрирането и равнопоставеността на бенефициентите?”и 3.„Следва ли Агенцията като администратор на държавни помощи да има „изискване за постигане на някакъв материален резултат от дейността на хората с увреждания по сключените договори?”. В изложението се поддържа се, че отговорите на поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представят се копия от пет решения на Врачански районен съд и едно решение на Врачански окръжен съд.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество [фирма]- [населено място], в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Сочи се, че касационната жалба на Агенцията изцяло преповтаря въззивната жалба и че поставените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси се отнасят преимуществено до мотивите към първоинстанционното решение. Същевременно се излагат съображения за неоснователността на жалбата по същество с оглед установеното от съда изпълнение на договора от страна на ответното дружество. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение на Врачански окръжен съд е потвърдено изцяло първоинстанционното решение на Врачански районен съд, постановено гр.д.№807/2014г., с което е отхвърлен предявения от Агенция за хората с увреждания – [населено място], против [фирма]- [населено място], иск за заплащане на сумата 12 620.19 лв., представляваща предоставена от Агенцията сума по Договор №30-С./2 от 18.09.2012г. С първоинстанционното решение е отхвърлена също претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба.
В атакуваното решение въззивният състав е приел за установено, че на 18.09.2012г. между страните по делото е бил сключен Договор №30-С./2 , по силата на който на управителката на ответното дружество Х. Х. /лице с увреждане/ е предоставено финансиране на представения от нея проект с наименование „Безупречна чистота и здраве във вашия дом”. Общата стойност на извършеното от Агенцията финансиране съгласно клаузите на договора е 12 620.19 лв. като в хода на изпълнение на договора срокът за изпълнение е бил удължен от 33месеца на 35 месеца. По силата на договора ответното дружество се е задължило да усвои предоставената сума, да я разходва рационално и да постигне финансов резултат от осъществената стопанска дейност. В обжалваното решение е посочено, че във връзка с изпълнението на договора са били извършвани договорен мониторинг съответно на 23.01.2013г. и 11.09.2013г. и са били дадени предписания на дружеството относно представянето на приходни и разходни документи по отчитане на закупеното имущество и по отчитане на финансовите резултати. Съдът е отразил в решението, че с писмо от 18.10.2013г. Агенцията е уведомила дружеството, че прекратява договора и е поискала доброволно възстановяване на отпуснатата субсидия, срещу което е постъпило писмено възражение от бенефициента.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения иск, въззивният състав е приел, че управителят на ответното дружество Х. е изпълнила с дължимата грижа на добър стопанин своите основни задължения по сключения договор. Посочил е, че в изпълнение на договора Х. Х. е закупила почистваща машина, касов апарат и лек автомобил. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице по извършената експертиза, според което въпреки икономическата криза ответното дружество е реализирало положителен финансов резултат. На тази база съдът е обосновал извода, че не е отпаднало основанието, на което ответното дружество е получило целевата субсидия и че дружеството не дължи възстановяване на получената по договора сума. Въззивният съд е изложил съображения в подкрепа на извода на първоинстанционния съд, че с оглед разпоредбата на чл.2 от Закона за интегриране на хора с увреждания следва да се приеме, че срещу предоставената финансова помощ хората с увреждания дължат не имуществена или друга престация, а доказателства за това, че субсидията е изпълнила своето предназначение да помогне за интегрирането и равнопоставеността на бенефициентите. В тази връзка според съда не следва Агенцията да поставя в сключените договори изисквания за постигане на някакъв материален резултат от дейността на хората с увреждания.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Нито един от поставените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси не отговаря на характеристиката на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/2010г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009 на ВКС,ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда. И трите поставени въпроса: 1.„Съдържат ли сключените от Агенцията за хората с увреждания договори с бенефициенти по осъществяваната от нея програма за развитие на самостоятелна стопанска дейност от хора с трайни увреждания „същинско изискване за насрещност по общите правила на правото?”, 2.”Дължат ли срещу представената субсидия бенефициентите „имуществена или друга престация” или само „доказателства за това, че субсидията е изпълнила своето предназначение да помогне за интегрирането и равнопоставеността на бенефициентите?”и 3.„Следва ли Агенцията като администратор на държавни помощи да има „изискване за постигане на някакъв материален резултат от дейността на хората с увреждания по сключените договори?” се отнасят изцяло до извода на съда, свързан с законосъобразността на клаузата в договора /чл.3/, предвиждаща постигането на финансови резултати от бенефициента. Анализът на обжалваното решение сочи, че основният / решаващият/ извод на въззивния съд за неоснователността на исковата претенция, е установеното от съда изпълнение /респ. липса на неизпълнение/ от страна на ответното дружество на задълженията по сключения договор, включително и на задължението за постигане на финансов резултат. В тази връзка аргументите, изложени както от първоинстанционния съд, така и от въззивния състав, че целите, прокламирани в Закона за интегриране на хора с увреждания следва да бъдат въплатени в договорите, сключвани от Агенцията с бенефициентите, представляват допълнение към мотивите на решението и не са решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на иска.
Непосочването на правен въпрос, формирал решаващата воля на съда, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от това, касаторът не излага съображения в подкрепа на тезата, че въпросите са от значение на точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросите, поставени от касатора, не са били предмет на разглеждане в представените с касационната жалба решения на Врачански окръжен съд и на Врачански районен съд. Тези решение не представляват противоречива съдебна практика, тъй като в тях не са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора и както и защото липсват доказателства, че решенията са влезли в сила.
На основание чл.81 и чл.78 ал.3 ГПК касаторът Агенция за хората с увреждания следва да бъде осъден да заплати на [фирма] разноски за касационната инстанция в размер на 500 лв. – заплатено от ответното дружество на 16.03.2015г. адвокатско възнаграждение на адвокат Н. И. от САК по договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №502 от 22.12.2014 г., постановено по в.гр.д. №603/2014г. по описа на Врачански окръжен съд, т.о.
ОСЪЖДА Агенция за хората с увреждания от [населено място] 1233, [улица]-106 да заплати на [фирма] от [населено място],[жк]бл.26 вх.Е ет.4 ап.132 сумата 500 лв. /петстотин лева/– разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :