О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 29.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 02.04.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1775/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№416/31.01.2014г.,подадена от М. С. П.,В. П. Д. и С. П. П.,чрез пълномощника им адвокат П. К. М.,против решение №169/19.12.2013г. на Ямболски окръжен съд,постановено по гр.д.№419/2013г. по описа на същия съд,в частта,с която е потвърдено решение №102/24.10.2013г. по гр.д.№424/2012г. по описа на Елховски районен съд за отхвърляне на иска предявен от М. С. П.,В. П. Д. и С. П. П. против ответниците П. Д. С. и Й. И. С.,с правно основание член 109 от ЗС-за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия занапред,предизвикващи задимяване в собствения на ищците апартамент и да извършат необходимия ремонт на частта от общото коминно тяло,преминаващо през собствения на ответниците апартамент,като неоснователен и недоказан.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 от ГПК касаторите заявяват/цитирам/:
„Правилното решение на настоящия казус е от значение за точното прилагане на материалния закон,както и за развитието на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
При постановяване на обжалваното решение Я. Окръжен Съд приема,че само фактът на ползване по предназначение на общия комин от жилището не предполага уважаване на иска по чл.109 от Закона за собствеността,тъй като не противоречи на установеният правен режим на ползване на техния имот и не надхвърля обичайният обем неудобства за ищците.Също така Ямболския окръжен съд приема,че неоправдана би била намесата на съда в правната сфера на ответниците,налагайки само на тях забрана да ползват общото коминно тяло.В мотивите си Ямболският окръжен съд приема,че смущаването правото на собственост на ищците не е резултат от обективни противоправни действия на ответниците,извършени върху общия комин,преминаващ през техния имот,а резултат от общото състояние на тази обща част и употребата й от всички етажни собственици”,
Като след тази интерпретация на мотивите на въззивния съд,касаторите в следващата част на изложението си,според техните твърдения „логически” доразвиват тези съждения в обжалвания съдебен акт,които пак според тях, водели до извода, че така продължаващото използване на комина от всички етажни собственици,без съобразяване с конкретното му състояние ще доведе до тоталното му разрушаване,а оттам и до имуществени вреди.
В заключение по така направените доводи и оплаквания в изложението си,касаторите посочват/цитирам/:
„ В тази връзка в касационното производство се налага вземане на категорично становище по следните въпроси:
1.Следва ли когато един етажен собственик ползва макар и изцяло по предназначението й обща по естеството си част от етажната собственост да се съобразява с нейното конкретно техническо състояние и конструктивни особености,така че да не предизвиква разрушаването на тази обща част от сградата и дължащо се на обикновеното й ползване.
2.Следва ли съдът със съдебния си акт след като констатира,че обща по предназначението си част се саморазрушава,макар и в резултат на обикновеното й ползване от етажен собственик поради нейни конструктивни и технически недостатъци,но този етажен собственик не прекратява доброволно нейното ползване и това действително може да доведе до сериозни последици от имуществени и неимуществен характер за останалите етажни собственици да се намеси като ограничи правото на собственост на етажния собственик в частта му касаеща ползването на тази обща по естеството си част с цел предотвратяване на щети на останалите етажни собственици.”
Ответниците по касационната жалба Й. И. С. и П. Д. С.,чрез пълномощника си адвокат В. В. С.,в депозирания писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,в обжалваната му част.
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното решение и обусловил правните изводи на съда.ВКС не е задължен да го извежда от изложението му по член 284,ал.2,т.1 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от цитираното по-горе,почти изцяло ,изложение на касаторите,в същото липсва формулиран правен въпрос,разрешен с обжалваното решение,който е включен в предмета на спора и обусловил правните изводи по делото.Напротив, касаторите поставят свои въпроси,които искат да бъдат разрешени тепърва в настоящото касационно производство и които въпроси са неотносими към решаващите мотиви на съда,изложени в обжалвания съдебен акт.По-скоро същите се отнасят до отношенията между етажните собственици,свързани с използването и управлението на етажната собственост,които са от компетентността на Общото събрание на етажната собственост и са свързани с предвиденото в разпоредбите на Закона за управление на етажната собственост, и които нямат отношение към настоящия спор,по който е постановено обжалваното въззивно решение.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение ,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На ответниците по касационната жалба Й. И. С. и П. Д. С.,следва да се присъдят на основание член 78,ал.3 ГПК,направените по делото разноски за настоящото производство,в размер на 500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 21.02.2014г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №169/19.12.2013г. на Ямболски окръжен съд,гражданско отделение,І-ви състав,постановено по в.гр.д.№419/2013г. по описа на същия съд,в обжалвана му част.
ОСЪЖДА М. С. П.,В. П. Д. и С. П. П.,и тримата от [населено място], да заплатят на Й. И. С. и П. Д. С.,и двамата от [населено място],Я. област,сумата от 500 лева/петстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: