О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№177
С., 03.04.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2939/2017г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. К.-ликвидатор на [фирма]/заличено/, чрез пълномощника адвокат П. Г., срещу въззивно решение №568/13.03.2017г. по гр. дело № 1714/2016г. на Софийския апелативен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди наличието на основания по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК /ред.до ДВ, бр.86/2017г./ за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Поставят се следните въпроси : 1.Може ли ликвидатор в хипотезата на чл.273, ал.2 ТЗ да извършва процесуални действия, свързани с установяване, събиране и опазване на имущество на заличеното дружество, открито след заличаването; 2. Предявяване на иск за възстановяване на владението върху собствено на заличеното дружество имущество, открито след заличаването му с оглед извършване действия по ликвидация /осребряване на имущество/, представлява ли действие, обхванато от хипотезата на чл.273,ал.2 ТЗ. Твърди се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Цитират се определения на ВКС, както и съдебни актове на други съдилища, които не се представят.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не изразява становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство,ВКС констатира следното :
С обжалваното решение е обезсилено решение от 23.11.2015г. по гр.д.№11649/2013г. на Софийския градски съд в частта, с която е уважен иск по чл.108 ЗС като М. Ел” Е. е осъдено на основание чл.108 ЗС да предаде на Г. С. К.-ликвидатор на [фирма] /заличено/ владението на подробно описаните недвижими имоти, находящи се в [населено място], СО- район П.. Прекратено е производството по делото поради недопустимост. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от Г. К. в качеството й на ликвидатор на [фирма] /заличено/ против [фирма] с твърдения, че недвижимите имоти са собствени на дружеството, което е прекратено и заличено. Едноличен собственик на капитала била Г.К. и с вписване от 2013г. в Търговския регистьр тя е назначена за ликвидатор на дружеството, поради наличието на открито имущество – процесните имоти. Имотите са били собственост на държавно дружество [фирма]. С приватизационни договори, сключени по реда на чл.25, ал.2, т.2 и чл.25, ал.3 ЗППДОП /отм./, дяловете били придобити от [фирма] като имотите са включени в имуществото на приватизираното дружество. Впоследсдтвие по образувано срещу дружеството принудително изпълнение с Постановление от 27.12.2007г. са възложени на взискателя. С определение от 03.09.2009г. на СОС по ч.гр.д.№ 343/2009г. е отменено определението за издаване на изпълнителния лист в полза на взискателя и той е обезсилен. В полза на ищеца е издаден обратен изпълнителен лист за връщане на имотите. По образуваното изпълнително дело е постьпила жалба от ответника [фирма] като собственик на имотите, придобити с договор за покупко-продажба, обективиран с н.а. № 21/19.08.2008г. Ищецът твърди, че доколкото на публичната продан, имотът не е продаден на трето лице, а е възложен на взискателя, то обезсилването на изпълнителния лист го обвързва, тъй като разпоредбата на чл.433, ал.2 ГПК е неприложима спрямо взискателя, поради отпадане с обратна сила на основанието, от което черпи правата си, както и че с обезсилването на изпълнителния лист, с обратна сила е отпаднало правото на собственост на недобросъвестния кредитор, което той придобил върху гореописаните недвижими имоти с постановлението за възлагане. Последващият договор за покупко-продажба с ответника не е породил вещноправно действие. Заявеното искане е ответникът да бъде осъден да предаде на ликвидатора владението върху имотите. Въззивният съд е приел за установено от приетите писмени доказателства, че с влязло в сила решение по ф.д. № 177/2006г. на СГС [фирма] е прекратено и обявено в ликвидация. Впоследствише с решение от 29.02.2009г. по т.д. № 1706/2008г. на СГС е обявена неплатежоспособността на [фирма] -в ликвидация, с начална дата – 01.09.2007г., открито е производство по несъстоятелност, [фирма] е обявено в несъстоятелност и на основание чл.632, ал.1 ТЗ производството по несъстоятелността е спряно. С решение от 24.11.2010г. по т.д. № 1706/2008г. на СГС е прекратено производството по несъстоятелност и [фирма] и е постановено заличаване от търговския регистър. Решението на съда по несъстоятелността е публикувано в търговски регистър на 03.12.2010г., а на 25.01.2011г. е вписано и заличаването. Въззивният съд е приел от правна страна, че надлежна страна в процеса е носителят на правото на иск за разрешаване на този правен спор, който е предмет на исковия процес, а процесуалната легитимация е принадлежността на правото на иск. С право на осъдителен иск се ползва лицето, чието право е нарушено. Разпоредбата на чл.26, ал.2 ГПК отрича правото на иск на лицето, което не е носител на нуждаещото се от защита право освен в изрично посочените от закона случаи. Правото на иск принадлежи на носителя на материалното право, накърнено от правния спор, и именно той се нуждае от защита чрез разрешаването на спора. При предявен иск по чл.108 ЗС ищецът брани претендираното с иска право на собственост, а ответникът брани претендираното от него право на собственост върху същата вещ или пък правото да я държи или ползва на вещно или облигационно основание. В конкретния случай с оглед заявеното в обстоятелствената част на исковата молба и петитума /заедно с и уточненията/ ищец в производството е дружеството [фирма], а не Г. К. в качеството й на ликвидатор, назначена по реда на чл.273, ал.2 ТЗ. Със заличаването на дружеството от търговския регистър на 25.01.2011г. то е загубило своята правосубектност, престанало е да съществува в правния мир. Една от абсолютните процесуални предпоставки, за да бъде проведено успешно съдебното производство, е да съществуват правосубектни страни. Процесуалните правоспособност и дееспособност, респективно процесуалната правосубектност са от категорията на процесуалните предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата на надлежна ищцова страна прави производството процесуално недопустимо. Възобновяване на производството по ликвидация при условията на назначаването на ликвидатор ad hoc не възстановява правосубектността на заличеното дружество. Освен това цитираната разпоредба е относима само в случаите когато, след проведена ликвидация, се назначава ликвидатор, който да извърши конкретни действия обслужващи ликвидационното производство. Разпоредбата касае само тясна хипотеза на дружеството, което е заличено след проведена ликвидация, без законът да предвижда възстановяване на правосубектността на дружеството и съответно без възможност за ликвидатора по да извършва процесуални действия от името на дружеството, още по – малко от свое име. Отделно от това обявената с влязлото в сила решение по ф.д. № 177/2006г. на СГС ликвидация на дружеството е прекратена с обявяването му в несъстоятелност с решение на СГС от 29.02.2009г., по т.д. № 1706/2008г. Заличаването на дружеството в ТР е извършено не след приключила ликвидация, а след прекратено производството по несъстоятелност. Неправилно Агенцията по вписване е вписала ликвидатор на дружеството и е допуснала да бъде възобновено производството по ликвидация. Този факт той сам по себе си обаче не може да санира липсата на процесуална предпоставка за водене на делото.Липсата на надлежна страна в производството е основание, обуславящо прекратяването му.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на основанията на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г., по тълк.д №1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е включен в предмета на спора пред въззивния съд. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Непосочването на релевантен правен въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Формулираното от касатора в изложението не представлява релевантен за изхода на делото правен въпрос. Това е така защото въззивният съд е приел, че Г. К. в качеството й на ликвидатор, назначен по реда на чл.273, ал.2 ТЗ, не е активно легитимирана по иска с правно основание чл.108 ЗС. Със заличаването на дружеството от търговския регистър на 25.01.2011г. то е загубило своята правосубектност, престанало е да съществува в правния мир. Назначаването на ликвидатор ad hoc не възстановява правосубектността на заличеното дружество. Разпоредбата на чл.273,ал.2 ТЗ е относима само за случаи на проведена ликвидация, а назначаването на ликвидатор е с оглед извършване на конкретни действия, обслужващи ликвидационното производство. В тази хипотеза ликвидацията е проведена и дружеството се заличава след приключването и, без законът да предвижда възстановяване на правосубектността на дружеството и съответно без възможност за ликвидатора да извършва процесуални действия от името на дружеството или от свое име. Обявената в разглеждания случай ликвидация на дружеството е прекратена с обявяването му в несъстоятелност с решение от 29.02.2009г. съгласно чл.272а ТЗ. Заличаването на дружеството в ТР е извършено не след приключила ликвидация, а след прекратяване на производството по несъстоятелност по реда на чл.632 ал.4 ТЗ. Затова и извършеното от Агенцията по вписване вписване на ликвидатор на дружеството е без правно значение. Този факт не може да санира липсата на процесуална предпоставка за водене на делото.Липсата на надлежна правосубектна страна в производството е основание, обуславящо прекратяването му.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №568/13.03.2017г. по гр. дело № 1714/2016г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: