7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София, 05.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 116 по описа за 2019 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 371 от 27.09.2018 година по гр.д. № 405/2018 година на Русенски окръжен съд е потвърдено решение № 607 от 18.04.2018 г. по гр.д. № 7922/2017 г. на Русенски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от П. В. А. от [населено място] против „Билбобул” ООД, [населено място]. В решението е прието за установено, че от 31.03.2014 г. ищецът е работел по трудов договор при ответното дружество на длъжност „склададжия”. С допълнително споразумение от 09.08.2017 г. е бил преназначен на длъжност „Началник склад” в отдел „Леярен”. След извършено съкращаване на щатната бройка за заеманата от ищеца длъжност, трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ със заповед № 93 от 25.09.2017 г. Прието е, че уволнението е извършено законно след реално съкращаване на щатната бройка за длъжността, което е било наложено поради намаления обем на работата и задлъжнялост на предприятието – получените стоки и материали не са се съхранявали на склад, тъй като са се влагали незабавно в производството, а произведената продукция се е изнасяла директно под контрол на производствения директор на дружеството. С така създадената организация е отпаднала необходимостта от изпълняваните за длъжността „началник склад” трудови функции и тъй като длъжността е била единствена, за работодателя не е възникнало задължение от извършване на подбор по чл. 329, ал.1 КТ. Доводът за извършване на уволнението при злоупотреба с работодателска власт е приет за неоснователен – съкращаването на щата е било предприето поради влошаване състоянието на дейността на дружеството, а преназначаването на работника няколко месеца преди съкращаването не обуславя извод за злоупотреба с власт при доказателства, че към момента на съкращаването на щата не е съществувала и щатна бройка за длъжността „склададжия”. Въз основа на така формираните изводи, искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 93 от 25.09.2017 г. е отхвърлен като неоснователен. Предвид обусловеният им характер, като неоснователни са отхвърлени и исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата длъжност и по чл. 344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 10345 лева.
Касационна жалба против решението на Русенски окръжен съд е постъпила от П. В. А.. Поддържа се, че касационно обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, тъй като същото е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпросите: следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните при спазване правилата на формалната и правна логика; кога съкращаването на щата е фиктивно; кои са критериите за преценка на сходство в длъжностите и следва ли да се извършва преценка за разликата в трудовите функции с оглед характера и спецификата на възложената работа; следва ли въззивният съд да допусне събиране на доказателства за факти и обстоятелства, които са станали известни на въззивния жалбоподател след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и в хода на въззивното производство в случаите, когато страната е подала жалба в прокуратурата срещу показания на разпитан в първоинстанционното производство свидетел, но това производство не е приключило; законосъобразна и мотивирана ли е заповед за уволнение на основание чл. 328, ал.1, т.2, пр. ІІ-ро КТ, ако от нея не може да се установи кога е влязла в сила промяната на щатното разписание и с кой акт е извършена промяната; задължен ли е работодателят при съкращаване на щата да извърши подбор по чл. 329, ал.1 КТ, съпоставяйки квалификацията и уменията за изпълнение на работа на всички работници, изпълняващи идентични трудови функции и налице ли е злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал.1, т.2, пр. ІІ-ро КТ, когато се установи, че единствената цел на съкращаването на щата е прекратяване на трудовия договор с конкретен служител. По така повдигнатите въпроси е приложена съдебна практика на Върховния касационен съд. Изложени са и доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпроса налице ли е злоупотреба с работодателска власт, когато от доказателствата по делото е установено, че е премахнати само определени длъжности, длъжностната характеристика е връчена на работника повече от месец след заемане на длъжността, работникът незаконно не е допускан до работа и в един и същи ден е извършена промяна на щатното разписание, изготвена е заповед за прекратяване на трудовия договор, оттеглени са пълномощията на съкратения работник за ползване на служебен автомобил и е спрян служебният му телефон. Поддържа се, че от значение за точното приложение на закона и развитието на правото са и въпросите: може ли съдът да обоснове извода си за липса на необходимост от извършване на подбор и липса на злоупотреба с работодателска власт, извършвайки сам преценка дали е отпаднала необходимостта от съществуване на определена длъжност; реално ли е съкращаване на щата, когато трудовите функции не са отпаднали и не са представени доказателства как и между кои длъжности са разпределени трудови функции; подлежи ли на съдебен контрол целесъобразността на съкращаването при оплакване за злоупотреба с работодателска власт; обосновава ли извод за злоупотреба с власт от страна на работодателя съкращаването само на заеманата от работника длъжност, непосредствено след назначаването му на нея и недопускането му до работа; съставлява ли процесуално нарушение назначаването за разпит на свидетел на преводач, който не е от утвърдения списък на специалисти, утвърдени за преводачи; следва ли въззивният съд да допусне събиране на доказателства, когато страната е подала жалба в прокуратурата срещу разпитан в първоинстанционното производство свидетел и производството пред прокуратурата не е приключило. Поддържа се и че въззивното решение е вероятно недопустимо, без да се сочат конкретни пороци, както и че е очевидно неправилно – касационни основания по чл. 280, ал.2 ГПК. Доводите за очевидна неправилност са оплаквания относно формираните изводи на въззивния съд за реално съкращаване на щата и добросъвестно упражняване на правата на работодателя.
Ответникът по касационната жалба „Билбобул” ООД счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Русенски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Решението е валидно и допустимо, постановено от надлежен съдебен състав в кръга на правораздавателната му власт и в законоустановената форма; при наличие на всички процесуални предпоставки и липса на процесуални пречки за постановяване на съдебния акт.
По основанията за допускане на касационно обжалване:
Доводът за постановяване на обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК е неоснователен. В съответствие с утвърдената съдебна практика, в т.ч. сочените от касатора съдебни актове, въззивният съд е отговорил на всички въведени с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Обсъдил е доводите за незаконност на уволнението поради фиктивно съкращаване на щата; доводите за нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ; за злоупотреба с работодателска власт, в т.ч. за незаконно недопускане до работа; за необходимото съдържание на заповедта за уволнение. Обсъдил е и оплакванията за допуснати в първоинстанционното производство съдопроизводствени нарушения, касаещи доказателствената сила на приетите писмени документи; допустимостта на изслушаната експертиза, както и досежно назначения по делото преводач при разпит на свидетел. В съответствие с установената съдебна практика, съдът е обсъдил събраните по делото допустими и относими към спорното право доказателства, формирайки самостоятелни изводи по всички въведени от ищеца доводи за незаконност на уволнението.
В съответствие с установената практика на Върховния касационен съд са разрешени и въпросите кога съкращаването на щата е реално и как следва да се извърши преценка за идентичност или близко сходство в трудовите функции. Изхождайки от установената съдебна практика, съгласно която преценката извършено ли е реално съкращаване на щата се извършва не само с оглед доказателствата за общите щатни бройки преди и след съкращаването, а предвид това дали е премахната щатна бройка за изпълнение на определени трудови функции, било чрез отпадането им изцяло или чрез разпределението им между други длъжности (решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 4498 от 13.01.2012 г. по гр.д. № 1561/2010 г. на ІV г.о. ВКС, решение № 275 от 04.06.2012 г. по гр.д. № 1369/2010 г. на ІV г.о. ВКС), съдът е формирал извод, че съкращаването на щата е реално, тъй като основните трудови функции за заеманата от ищеца длъжност са отпаднали. Този извод е формиран въз основа на доказателствата (щатни разписания, съдебно икономическа експертиза и показанията на свидетеля С. Д.), сочещи еднозначно за реално премахване на щатната бройка за длъжността поради отпадане на необходимостта от основните и характерни трудови функции – необходимостта от съхранението на склад за материали и произведена продукция, без значение дали са запазени и кому са предоставени допълнителните трудови функции по предоставяне на лични предпазни средства на работниците и воденето на документация по екологията на дружеството. Съобразен със съдебната практика е и изводът, че при извършеното съкращаване на щата, работодателят не е имал задължение да извърши подбор по чл. 329, ал.1 КТ, тъй като длъжността е била единствена за предприятието – при доказателства, че няма друга длъжност с идентични или дори сходни трудови функции, работодателят не е имал задължение за извършване на подбор по чл. 329, ал.1 КТ.
При съобразяване с установената съдебна практика е разрешен и въпросът в кои случаи е налице злоупотреба с права от страна на работодателя. Съдът е изследвал доколко съкращаването на щатната бройка за заеманата от ищеца длъжност е било наложено от реални причини и съобразявайки доказателствата, че финансовото положение на дружеството не е позволявало да се задържат материали и стоки на склад е формирал извод, че съкращаването на щата не е извършено с цел да се прекрати трудовия договор с ищеца, а е било наложено от обективни причини. Съобразил е и доказателствата, че след уволнението на ищеца не е била разкрита нова щатна бройка с трудови функции по съхранение и отчитане на стоково-материални ценности, а приемането на материалите и незабавното им влагане в производството е било контролирано лично от производствения директор, т.е., че извършвайки съкращаването на щата, работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал.1 КТ.
Не е налице и твърдяното противоречие със съдебната практика по приложението на чл. 266, ал. 2, т.1 ГПК, съгласно която в хода на въззивното производство страните могат да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно. При съобразяване на така установените правила за преклузията на доказателствените искания, въззивният съд е оставил без уважение въведеното от ищеца искане за събиране на доказателства от НАП има ли назначени след уволнението му служители в ответното дружество, колко и на какви длъжности – съобразено е, че това доказателство не е било своевременно поискано в първоинстанционното производство, вкл. и след приемане на експертно заключение, че към 09.03.2018 г. (около шест месеца след уволнението), щатното разписание на дружеството не е променяно.
Не са налице и основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Въпросът по приложението на чл. 8 КТ относно формите на злоупотреба с власт от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител е разрешен в съдебната практика, в т.ч. приложената от касатора към настоящата касационна жалба. Повдигнатите от касатора въпроси, подчинени на конкретиката на случая, не биха допринесли за развитието и обогатяването на тази практика – премахването на определена длъжност само по себе си не сочи за злоупотреба с право от страна на работодателя; моментът на връчване на длъжностната характеристика няма отношение към въпроса, нито незаконното недопускане на работника до работа (каквото не е установено по делото); извършването в един и същи ден на промяна на щатното разписание и изготвянето на заповед за прекратяване на трудовия договор със заемащия съкратената длъжност не сочи за злоупотреба с права, нито оттеглянето на пълномощията на съкратения работник за ползване на служебен автомобил и спиране на служебният му телефон – действия, явяващи се законна последица от уволнението.
Не дават основание за допускане на касационно обжалване и въпросите: може ли съдът да обоснове извода си за липса на необходимост от извършване на подбор и липса на злоупотреба с работодателска власт, извършвайки сам преценка дали е отпаднала необходимостта от съществуване на определена длъжност; реално ли е съкращаване на щата, когато трудовите функции не са отпаднали и не са представени доказателства как и между кои длъжности са разпределени трудови функции и подлежи ли на съдебен контрол целесъобразността на съкращаването при оплакване за злоупотреба с работодателска власт. Въпросите са намерили разрешение в съдебната практика, съобразена при постановяване на въззивното решение, съгласно която при довод за нарушено право на подбор и злоупотреба с работодателска власт поради фиктивно извършено съкращаване на щатната бройка на уволнения служител, съдът е задължен, въз основа на доказателствата по делото да извърши преценка дали е отпаднала необходимостта от съществуването на длъжността; съкращаването на щата е реално, когато са отпаднали основните, характерни за длъжността трудови функции, а целесъобразността на съкращаването на щата може да бъде предмет на съдебен контрол само при довод за злоупотреба с работодателска власт – проверка, която е извършена от въззивния съд именно във връзка с довода за недобросъвестност от страна на работодателя.
Разрешен в съдебната практика е и въпросът съставлява ли процесуално нарушение назначаването за разпит на свидетел на преводач, който не е от списъка на специалисти, утвърдени за преводачи. Съдът назначава преводач по утвърдения списък специалисти, а при необходимост и извън него (чл.396, ал.1, и ал.2 ЗСВ); назначаването на преводач извън утвърдения списък само по себе си не съставлява съществено процесуално нарушение; такова нарушение е налице само в случаите, когато съдът е ценил показанията на свидетеля, при въведени от страната твърдения за неточности или непълноти в превода, без значение дали преводача е включен или не в утвърдения списък по чл. 396 ЗСВ. Следвайки така установената практика, въззивният съд е приел, че назначаването на преводач извън утвърдения списък на специалисти не е опорочило производството, доколкото във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за некомпетентност на преводача или за евентуалната му заинтересованост, довела до неточен превод.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса следва ли въззивният съд да допусне събиране на доказателства, когато страната е подала жалба в прокуратурата срещу разпитан в първоинстанционното производство свидетел и производството пред прокуратурата не е приключило – въпрос, идентичен с поставения във връзка с искането за събиране на доказателства за новоузнато обстоятелство (назначаване от работодателя на нови лица след уволнението на ищеца), по който въпрос са важими изложените по-горе мотиви по приложението на чл. 266, ал.2, т.1 ГПК.
Доводите за очевидна неправилност на решението (касационно основание по чл. 280, ал.2, пр. ІІІ-то ГПК) по правната си същност съставляват оплаквания срещу формираните изводи на въззивния съд за реално съкращаване на щата и добросъвестно упражняване на правата на работодателя – въпроси, разрешени в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, поради което не следва да бъдат разглеждани.
Заявеното от ответника по касация искане за присъждане на съдебни разноски в производството по чл. 288 ГПК следва да бъде оставено без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 371 от 27.09.2018 година по гр.д. № 405/2018 година на Русенски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: