Определение №177 от 7.3.2014 по ч.пр. дело №4510/4510 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 177
С., 07.03.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 4 510/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от К. Ц. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. М. от САК, срещу определение № 3 172 от 01.08.2013 г. на Благоевградски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 622/2013 г., с което е оставена без разглеждане молбата му с вх. № 2 625/25.04.2013 г. за отмяна на неприсъствено решение № 8 445/10.11.2011 г. по гр. д. № 677/2011 г. на Б. и се прекратява въззивното производство.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място], М. не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С атакуваното в настоящото производство определение, Благоевградският окръжен съд е оставил без разглеждане подадената от К. молба за отмяна на неприсъствено решение като е приел, че същата е просрочена, с оглед редовното му уведомяване за постановения съдебен акт на Б. по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК.
Производството по гр. д. 677/2011 г. пред Районен съд [населено място] е образувано по обективно съединени искове, предявени от „Балекс” О. [населено място] срещу [фирма] [населено място]. Претенциите си ищецът обосновава с извършени от негова страна транспортни услуги въз основа на получени от ответника заявки за международен транспорт – № 242/28.01.2010 г., № 245/10.02.2010 г., № 258/25.02.2010 г. и № 268/10.03.2010 г. Претендира заплащането на главница в размер на 13 580 евро, представляваща цената на извършения превоз по отделни товарителници и 140,98 евро – лихва за забава. Препис от исковата молба е изпратен на ответника на адреса, посочен в удостоверението за актуално състояние. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване на длъжностното лице, че „ няма такава фирма и служители на адреса, а лицето К. Ц. К. е напуснал адреса преди 10 г. след продажба на жилището” като сведенията са получени от С. Б. М. от ап. 69. Съдът е приел за редовно призоваването по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК и е постановил неприсъствено решение № 8 445/10.11.2011 г., с което е уважил изцяло предявените искове. Съобщението за ответника за постановения съдебен акт е прието за връчено отново по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на 01.12.2011 г.
На 25.04.2013 г. е подадена частна жалба от К., която по своя характер представлява молба за отмяна на неприсъствено решение по реда на чл. 240 ГПК след като майка му е получила покана за доброволно изпълнение от ЧСИ. В същата се твърди, че не е призоваван за участие в производсвото по делото, не е собственик на [фирма] [населено място] и не е имал търговски взаимоотношения с ищеца. Като адрес за получаване на съдебни книжа частният жалбоподател е посочил адреса на майка си – [населено място], [жк], [жилищен адрес] вх. „Г”, ет. 6, ап. 105, но въпреки това съдът продължава да му изпращат призовки на адреса от фирменото досие. С определение № 3 172 от 01.08.2013 г. по в. гр. д. № 622/2013 г. Б. (предмет на настоящото производство) е оставил без разглеждане молбата за отмяна на неприсъственото решение, поради просрочие на същата спрямо отбелязяната от съда дата 01.12.2011 г. на върнатото в цялост съобщение за връчване.
В частната жалба пред настоящата инстанция К. твърди, че е използвана самоличността му за регистрация на фирма на негово име без негово знание и съгласие. За доказване на твърдението, че не се е регистрирал и не е извършвал дейност като едноличен търговец (включително, че не е заявявал процесните превози) молителят е поискал с молба от 15.05.2013 г. назначаване на вещо лице – графолог, което да установи дали положените подписи върху представените в СГС документи по ф. д. № 8 641/2007 г. са положени от него. По това доказателствено искане липсва произнасяне от страна на съда, което е нарушение на чл. 157 ГПК и е възпрепятствувало установяването на твърдяните факти.
При тези фактически данни, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на Благоевградски окръжен съд, с указания да бъде назначена исканата графологична експертиза, която да отговори на поставените въпроси в допълнителната молба от 15.05.2013 г., с оглед установяване налице ли са данни за твърдяната хипотеза на чл. 240, ал. 1, т. 2 ГПК, от чието установяване зависи решаването на правния спор.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 3 172 от 01.08.2013 г. на Благоевградски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 622/2013 г.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд [населено място] за продължаване на съдопроизводствените действия и изпълнение на указанията в настоящото определение.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар