О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
София , 30.12.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и осма година в състав:
Председател:Жанин Силдарева Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3282/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба, подадена от адвокат Е пълномощник на О. гр. Б., срещу въззивното решение № 305 от 23.04.2008 г. по в. гр. д. № 21/08 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 826 от 02.05.2007 г. по гр. д. № 1700/06 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е прието за установено, че П. “О” с. М. ликвидация/ е собственик на три масивни сгради с площ от 379.80 кв. м., 337.00 кв. м. и 129.00 кв. м., и навес с площ от 34.00 кв. м., построени в УПИ *дърводелски цех от кв. 27 по плана на с. М., целият с площ от 8 160.50 кв. м. Поддържа се, че съществените за изхода на спора материалноправни въпроси по приложението на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗОбС /предходна редакция/, пар. 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА и пар. 1, ал. 2 от ДР на ЗК са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът П. “О” с. М. ликвидация/ счита жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГП. от надлежна страна и е процесуално допустима.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГП. /отм./ за установяване в отношенията между страните, че кооперацията-ищец е собственик на сгради, построени в УПИ *дърводелски цех от кв. 27 по плана на с. М., както и на прилежащия към тях терен. Заявеното придобивно основание е чл. 2, ал. 3 от Закона за общинската собственост /отм./.
За да уважи иска, въззивният съд установил от фактическа страна, че строителството на сградите е извършено от кооперативна организация, чийто правоприемник се явява ищецът, от което заключил, че нему принадлежи претендираното право на собственост.
Основанията по чл. 280, ал. 1 ГП. за допускане на касационно обжалване изискват повдигнатият с жалбата правен въпрос да е съществен, т. е. да е свързан със съображенията на съда, които обосновават изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото.
В случая въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника по иска, сега касатор, че е собственик на спорните сгради като придобити чрез отчуждаване – чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗОбС /предходна редакция/. За да формира този извод, съдът приел, че не е установена идентичност между имота – дърводелски цех на КПП “И” гр. П., попадащ в кв. 42 по плана на с. М., предмет на проведено през 1982 г. отчуждително производство, и спорния по делото, и че не са представени доказателства обезщетението за отчуждените сгради да е изплатено. Дори да е била допусната техническа експертиза за установяване на претендираната идентичност, каквато въззивният съд е отказал да назначи, изводът за неоснователност на правопрекратяващото възражение не би се променил по следните съображения:
Ако се приеме, че в резултат на извършено отчуждаване имотът е придобил статут на държавна собственост /съгласно чл. 6 от Конституцията на НРБ от 1947 г. /отм./ общините не са носители на правото на собственост/, то за определяне на действителния носител на правото следва да се съобразят последвалите законодателни промени. Така с чл. 6 и 7 от Закона за собствеността, а по-късно и с чл. 17, ал. 4 от Конституцията на РБ от 1991 г. се установи наличието както на държавна, така и на общинска собственост. Разграничението на двата вида собственост и отделянето на общинската от държавната собственост се извърши с измененията на чл. 6 ЗС /ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г./ и с пар. 6 и 7 от ПЗР на ЗМСМА от 1991 г. С оглед на тази правна уредба, ако имотът не е реституиран на юридическото лице, от което е отчужден по ЗТСУ /отм./, той би следвало, по въведените с посочените норми разграничителни критерии, да се счита държавен или общински. В случай, че се счита общински, но е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./, то същият е изключен от обхвата на общинската собственост.
Не може да се приеме, че дадено от въззивния съд разрешение противоречи на решение № 1* от 18.07.2002 г. по гр. д. № 1205/2001 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о. То касае приложението на пар. 10 от ПЗР на ЗОбС, която хипотезата не е предмет на обжалваното въззивно решение.
Не се установява противоречие и с останалите посочени от касатора решения на ВКС, IV-то г. о.: № 2* от 21.02.2000 г. по гр. д. № 1164/2000 г., № 1* от 21.11.2000 г. по гр. д. № 793/2000 г. и № 1* от 17.10.2005 г. по гр. д. № 1075/20005 г., по приложението на пар. 1, ал. 2 от ДР на ЗК.
Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./, по силата на закона и доколкото са налице и предпоставките на пар. 1, ал. 2 от ДР на ЗК, кооперативната организация, построила сградите, се легитимира като собственик на сградата и на прилежащия терен. По приложението на този придобивен способ въззивният съд е изследвал въпроса от кога съществува в правния мир П. “О” с. М. и макар същата да е регистрирана с решение № 1* от 03.06.1993 г. по ф. д. № 1305/93 г. на Пазарджишкия окръжен съд, правилно е приел, че кооперацията е правоприемник, а не е новообразувана. По делото са събрани доказателства, че на база дървообработващия цех в с. М. на П. “К” при ЦКС, през 1975 г. е създадено Кооперативно промишлено предприятие /КПП/ “И” гр. П., с бази в гр. П. и селата М. К. и М. К. , в състава на Окръжния кооперативен съюз гр. П.. Проследени са последвалите структурни и организационни промени: определение № 8 от 14.01.1987 г. на Пазарджишкия районен съд за създаване на предприятие за производство на стоки в с. М. на база цеховете в същото село и в с. М. решение от 03.07.1990 г. на УС на К. съюз гр. П. предприятието да премине към същия кооперативен съюз като самостоятелно юридическо лице “К” и да поеме активите и пасивите на ОКП “И”, в изпълнение на което е постановено решение № 1* от 01.10.1990 г. по ф. д. № 1086/90 г. на Пазарджишкия окръжен съд; решение от 24.01.1991 г. на УС на К. съюз гр. П. за преобразуване на предприятието в производствена кооперация, в изпълнение на което е и последвалото решение № 1700/93 г. за вписване на П. “О”, поемаща активите и пасивите на кооперативното предприятие, в регистъра на кооперациите.
По делото е установено и това, че цехът в с. М. е бил разположен на две площадки, едната от които е следвало да послужи за направата на пешеходен подлез и затова сградите върху нея са премахнати. През 1982 г. били построени нови сгради върху другата площадка, която през 1986 г. е включена в регулационния план на града /св. Петков, Б. , М. /. Представени са писмени доказателства, че инвеститор на новопостроените сгради е КПП “И” гр. П.. При това положение, независимо от противоречието в мотивите към въззивното решение дали спорните сгради са предадени в 1975 г. от ЦКС на КПП “И” гр. П., или са изградени в периода 1978-1982 г., в крайна сметка е установено, че като построени от кооперативна организация и по силата на установеното правоприемство, правото на собственост върху тях принадлежи понастоящем на кооперацията-ищец. Даденото от въззивния съд разрешение е в смисъла на трайно установената практика по приложението на пар. 1, ал. 2 от ДР на ЗК, намерила израз в горните решения. Решение № 152 от 08.01.2007 г. по адм. д. № 2750/2005 г. на Върховния административен съд на РБ, III-то о., като постановено от съд, чиято практика не е сред посочените в чл. 280, ал. 1 ГП. съдебни актове, не може се вземе предвид при преценка по допустимостта на касационното обжалване.
Касаторът не е представил съдебни актове, с които да обоснове тезата си, че въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГП. , защото не е налице неяснота или непълнота на правната уредба по поставените от касатора въпроси, нито на тълкуването и приложението й.
В обобщение, липсват предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГП. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 305 от 23.04.2008 г. по в. гр. д. № 21/08 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: