О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 177
гр.София,09.03. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 5360/2008 година, по описа на V г.о.
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. И. К. от с. М., обл. Смолян е подал касационна жалба вх. № 3086/08.07.2008 год. срещу въззивното решение № 300 от 29.05.2008 год. по в гр.дело № 243/2008 год. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 824 от 08.02.2008 год. по гр.дело № 489/2007 год. на Смолянския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора искове по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ за признаване за установено по отношение на Общинска служба „З”- С. правото на наследниците на И. Т. К. , б.ж. на с. М., починал на 17.02.1970 год., да им бъде възстановена собствеността върху 1/3 идеална част от следните имоти: гора в м.”У” с площ 1.6 дка; гора в м.”Х” с площ 1.6 дка; нива в м.”Х” с площ 2.8 дка; паша в м.”С” с площ 2.4 дка; гора в м. Бълша” с площ 1.1 дка; паша в м.”Д” с площ 2.0 дка; паша в м.”К” с площ 3.3 дка; гора в м.”Х” с площ 8.4 дка; гора в м.”К” с площ 9.0 дка; гора в м.м.”Д”, „К” и „Ч” с площ 11.8 дка; 1/183 идеална част от гора в м.”К”, „Д” с обща площ 1927.70 дка, както и правото да им бъде възстановена собствеността върху 2/163 части от нива, паша и гора, находящи се в землището на с. Г. в м.”Х”/сега в м.”Х”/, цялото от 2000 декара, които идеални части съответстват на 25.0 дка. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение с искане за отмяна и уважаване на предявените искове.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи наличието на противоречиво решаван от Смолянския районен съд и Смолянския окръжен съд съществен материалноправен въпрос – признаване право на собственост към момента на образуване на ДГФ и ДПФ въз основа на нотариално заверен делбен протокол от 1923 год., емлячен регистър от 1929-1935 година, извлечение от основните данъчни книги за притежавана собственост и платен данък от 1932 год., списък на горопритежателите от 1938-1940 година. Представят се капия от следните решения: № 397 от 11.01.2008 год. по в.гр.дело № 445/2007 год. на Смолянския окръжен съд; № 103 от 20.03.2008 год. по гр.дело № 490/2007 год., № 20 от 19.02.2007 год. по гр.дело № 975/2006 год., № 90 от 02.08.2007 год. по гр.дело № 90/2007 год. и № 813 от 13.12.2007 год. по гр.дело № 411/2007 год. на Смолянския районен съд и № 39 от 05.02.2008 год. по в.гр.дело № 513/2007 год. на Смолянския окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Налице е противоречива практика на Смолянския районен съд и на Смолянския окръжен съд, които с влезли в сила решения са отдали различно доказателствено значение на едни и същи документи, представени по аналогични дела по искове с правно основание чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ с предмет установяване право на възстановяване на собствеността върху недвижими имоти – гори в землището на с. М., общ. Смолян, като в едни случаи претенциите са били уважени, а в други-отхвърлени. Такива документи са: списък на горопритежателите на ревир „К”, „Д” от 1938-1940 год./ЦДА-фонд № 8к, опис № 4, арх.ед. № 585 от 27.10.2006 год./; придружително писмо № 787 от 24.11.1938 год. до районния горски инспектор-с. Чепеларе /ЦДА-фонд № 8к, опис № 4* л.56 от 19.11.2007 год./; извлечение от емлячен регистър 1929-1935 год.; провизорен стопански план от 1936 год. на ревир „Х”; стопански план/карта/ за същия ревир и др.
Противоречивото решаване на съществения материалноправен въпрос относно принадлежността на правото на собственост по отношение на имотите, попадащи в процесните ревири е резултат и на различна преценка на приложимите към релевантния за споровете момент нормативни актове.
Предвид на това, налице е основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 300 от 29.05.2008 год. по в.гр.дело № 243/2008 год. на Смолянския окръжен съд по жалба вх. № 3* от 08.07.2008 год., подадена от Г. И. К. от с. М., обл. Смолян.
Дава на жалбоподателя седмодневен срок да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50/петдесет/лева – по чл.18, ал.2, т.2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ЗДТ, като при неизпълнение на указанията в посочения срок, касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване или на състава – за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: